Малинка Велянова
Малинка Велянова е българска революционерка, деятелка на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]
| Малинка Велянова | |
| българска революционерка | |
| Родена |
20 февруари 1875 г.
|
|---|---|
| Починала | не по-рано от 1952 г.
|
Биография редактиране
Родена е на 20 февруари 1875 година в бедно семейство в демирхисарското село Ракитница. Работи като ратайка на турските бегове в Ново село. В 1900 година се омъжва за Пандо Велянов, деец на ВМОРО. Самата тя влиза в Организацията и служи като куриерка като пренася оръжие, храна, обувки, облекла, писма. Превежда и посреща чети. Къщата на Велянови става седалище на организацията и в нея в 1902 година е обсадена четата на Велко Марков. Къщата е запалена и шестима четници загиват. Найдо Велянов е принуден да стане четник, а Малинка Велянова е тормозена от властите. Участва в Илинденското въстание в 1903 година и три пъти е затваряна и мъчена. Поддържа връзки с Организацията до Балканската война в 1912 година.[1]
По време на Втората световна война подпомага партизанското движение.[1]
Умира след 1952 година.[1]
Бележки редактиране
- ↑ а б в г Фељтон „Илинденски сведоштва“: Малинка Најдова-Велјаноска (3) // Вечер, 19/12/2017. Посетен на 6 юли 2021 г. (на македонска литературна норма)
- ↑ 1892+ « 1952.08.05_Илинденски сведоштва – Малинка Најдова Велјаноска, с. Ракитница // Македонска Национална Академија. Посетен на 18 януари 2022 г. (на македонска литературна норма)