Малката война
Малката война (на испански: Guerra Chiquita) е вторият от трите конфликта между кубинските революционери и Испания. Започва на 26 август 1879 г. и след някои незначителни успехи завършва с поражение на революционерите през септември 1880 г. Предшества войната от 1895–98 г., която води до американска намеса и кубинска независимост.
| Малката война | |||
 | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 26 август 1879 г. – 3 декември 1880 г. | ||
| Място | Куба | ||
| Резултат | Победа за Испания | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
| |||
.svg){kind=small}
Предпоставки
редактиранеВойната има същите цели като Десетгодишната война и в много отношения е нейно продължение. След освобождаването си след Пакта от Санхон, Каликсто Гарсия пътува до Ню Йорк и организира Кубинския революционен комитет с други революционери. През 1878 г. той издава манифест срещу испанското управление на Куба. Това се среща с одобрение сред другите революционни лидери и войната започва на 26 август 1879 г.[2]
Войната
редактиранеРеволюцията е водена от Каликсто Гарсия, който е един от малкото революционни лидери, които не подписват договора от Санхон. Сред другите видни лидери са Хосе Масео (брат на Антонио Масео), Гилермо Монкада и Емилио Нунес.[3] Революционерите са изправени пред много големи проблеми. Липсват им опитни лидери освен Гарсия и имат недостиг на оръжия и амуниции. Освен това те нямат чуждестранни съюзници, които да им помогнат, а населението е едновременно изтощено от Десетгодишната война и му липсва вяра във възможността за победа, вместо това желаейки мир.[4] В западната част на острова повечето от революционните лидери са арестувани. Останалите са принудени да капитулират през 1879 и 1880 г. и до септември 1880 г. те са напълно победени.
Последица
редактиранеВъпреки че испанците дават обещания за реформи, те са неефективни. Испанската конституция от 1876 г. е приложена в Куба през 1881 г., но това променя малко. Въпреки че Куба успява да изпрати представители в Cortes Generales, испанския парламент на практика представителите са сред най-консервативните в Куба и по този начин нищо не се случва.
Липсата на истинска реформа води до друго въстание 15 години по-късно, Кубинската война за независимост. Опитът, натрупан от революционерите в Малката война им е от голяма полза и след войната от 1895 г. и свързаната с нея Испанско-американска война, Куба получава независимост от Испания.
Източници
редактиране- ↑ Clodfelter, Micheal. Warfare and Armed Conflicts: A Statistical Encyclopedia of Casualty and Other Figures, 1492-2015, 4th ed. McFarland, 2017. ISBN 978-0786474707. с. 307.
- ↑ The Little War or Guerra Chiquita // Cuba Heritage.org, 2007. Архивиран от оригинала на 2009-09-05. Посетен на 2023-03-07.
- ↑ The Little War (La Guerra Chiquita) // historyofcuba.com. Архивиран от оригинала на 2017-08-15. Посетен на 2023-03-07.
- ↑ History of the Cuban Liberation Wars // CubaGenWeb, 2007. Посетен на December 18, 2007.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Little War (Cuba) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |