Уикипедия

Малорусия

(пренасочване от Малка Русия)

Малорусия (на руски: Малая Русь/Малороссия; на украински: Мала Русь; калка от старогръцки: Μικρὰ Ῥωσία[1]; на латински: Russia minor или Ruthenia minor; на френски: la Petite Russie; на немски: Kleinrussland) е историческа област в Източна Европа, в североизточната част на днешна Украйна и съседни части от днешна Русия (територията на някогашния Стародубски полк – днес: югозападната част на Брянска област), Беларус и Полша.

Малорусия
Фрагмент от езиковата карта на Европа в руски атлас от 1907 г. Украинците са обозначени в рамките на техните етнически граници като малоруси или русини.
Фрагмент от езиковата карта на Европа в руски атлас от 1907 г. Украинците са обозначени в рамките на техните етнически граници като малоруси или русини.
Неофициален езикРусински език
Днес част отУкрайна,
Малорусия в Общомедия

Първата употреба на това название се приписва на Юрий II Болеслав – княз на Галицко-Волинско княжество. През 1335 г. той се титулова и подписва своите декрети с „Dux totius Russiæ minoris“ (от латински: Княз на малоруския народ).[2] Разграничението между „Велика“ и „Малка“ Рус вероятно възниква сред византийски, гръкоезични, духовници, които искат да разделят двете рутенски църковни митрополии в Галич и Москва.[3]

Конкретното значение на прилагателните „голям“ („велик“) и „малък“ в този контекст е неясно. Възможно е термини като „малък“ по онова време да са означавали просто географски по-малък и/или по-малко населен,[4] или имащ по-малко църковни епархии.[3] Такъв пример е връзката между Азия и Мала Азия, при която Мала Азия е по-малка географска част от Азия. Друга възможност за значението на прилагателните е, те да са се използвали за обозначаването на отношенията между държава-майка и нейна колония (такъв пример е Магна Греция (Голяма Гърция), която е била колония на Древна Гърция). В този смисъл, Малорусия може да се интерпретира като люлката на руските народи (именно тук се е намирала Киевска Рус), от където са започнали преселения на изток, основавайки там Великорусия (днешна Русия).[3]

Името „Малка Рус“ или „Малка Русия“ или „Малорусия“ излиза от употреба в края на XV век.[5] То е възродено отново в края на XVIII век. Тогава „Малорусия“ се превръща в политическо и географско понятие в Руската империя, отнасящо се до територията на Казашкото хетманство (първата украинска държава). След неуспешен опит от страна на хетман Иван Мазепа за прекъсване на отношенията с Русия през 1708 г., цялата територия на хетманството е анексирана и включена в Киевска губерния[6] на Московското царство (по-късно на Руската империя), а казашката автономия е силно ограничена. Императрица Екатерина II Руска официално премахва институцията на хетмана през 1764 г.,[7] а в периода 1764 – 1781 г. Казашкото хетманство е преименувано на Малоруска губерния в състава на Руската империя,[8] ръководена от Пьотър Румянцев, като последните остатъци от административната система на хетманството са премахнати през 1781 г. По-късно, през XVIII век, Малоруската губерния е преименувана на „Новорусия“, също „Новоруска губерния“, а после пак е върнато старото име – Малорусия и Малоруска губерния.[9] Производни думи като „малоруски“ (на руски: малоросс) или малоруснак (на руски: малорус или малороссиянин) са често използвани за хората, езика и културата на района. През следващите десетилетия общественият елит в региона развива самостоятелна малоруска идентичност в противовес на местното украинско население.

След разпадането на Руската империя през 1917 г. и обединяването на украинските територии в една административна единица (Украинска народна република, а след това Украинска съветска социалистическа република) терминът започва да се използва по-рядко. Днес терминът е анахронизъм и много украинци смятат употребата му за обидна,[10][11][12] тъй като така са били наричани по времето на руското владичество (както за българите е обидна думата „гяур“, с която са били наричани през османското владичество). Използването на думата днес се възприема като символ на руския империализъм и поражда опасения, че Украйна пак може да бъде анексирана, както се е случило в миналото. Част от тези опасения стават реалност с анексирането на украинския полуостров Крим през 2014 г. и последвалото анексиране на още други украински територии през 2022 г. в Луганска област (виж: Луганска народна република) и Донецка област (виж: Донецка народна република). За кратко Малорусия е провъзгласена за автономна република от проруски сепаратисти в Донбас на 18 юли 2017 г.[13]

Малорусия във времето
  Малорусия в началото на XIV век
  Малорусия около 1600 г.
  Малорусия между 1649 и 1667 г.
  Малорусия след 1667 г.
  Малорусия през 1799 г.
  • „В Малорусия“, от Сергей Прокудин-Горски, между 1905 и 1915 г.
    „В Малорусия“, от Сергей Прокудин-Горски, между 1905 и 1915 г.
  • „Ябълки на разцвет. В Малорусия“, от Николай Александрович Сергеев, 1895 г.
    „Ябълки на разцвет. В Малорусия“, от Николай Александрович Сергеев, 1895 г.

Източници редактиране

  1. ↑ Фасмер, Макс. Этимологический словарь русского языка. Т. 2 (Е — Муж). Москва, Прогресс, 1986. с. 564. Посетен на 2023-08-18. (на руски)
  2. ↑ Ефименко, Александра Яковлевна. История украинского народа. Киев, Лыбедь, 1990, [1906]. с. 87. Посетен на 2023-08-18. (на руски)
  3. ↑ а б в Kohut, Zenon Eugene. The Development of a Little Russian Identity and Ukrainian Nationbuilding // Harvard Ukrainian Studies 10 (3/4). 1986. с. 563.
  4. ↑ Соловьёв, Александр Васильевич. Великая, Малая и Белая Русь // Вопросы истории 7. Москва, Академия наук СССР, 1947. с. 24-38. Архивиран от оригинала на 2018-05-16.
  5. ↑ Kohut, Zenon Eugene. The Development of a Little Russian Identity and Ukrainian Nationbuilding // Harvard Ukrainian Studies 10 (3/4). 1986. с. 559–576.
  6. ↑ 1708 г., декабря 18 – Указ об учреждении губерний и о росписании к ним городов // ПСЗ — полное собрание законов Российской империи. Т. IV. 1708 г. № 2218. Посетен на 2022-12-01. (на руски)
  7. ↑ Ригельман, Александр Иванович. Лѣтописное повѣствованіе о Малой Россіи и ея народѣ и козакахъ вообще. Москва, Университетская типография, 1847. с. 194-199. Посетен на 2023-08-01. (на руски)
  8. ↑ Ригельман, Александр Иванович. Лѣтописное повѣствованіе о Малой Россіи и ея народѣ и козакахъ вообще. Москва, Университетская типография, 1847. с. 194-199. Посетен на 2023-08-01. (на руски)
  9. ↑ Schlegel, Simon. Making ethnicity in southern Bessarabia: tracing the histories of an ambiguous concept in a contested land. Leiden, Boston, Brill, 2019. ISBN 9789004408029. p. 33. (на английски)
  10. ↑ Russia rejects new Donetsk rebel 'state' // BBC News, 19 July 2017. Архивиран от оригинала на 5 April 2019. Посетен на 4 August 2019.
  11. ↑ Steele, Jonathan. Eternal Russia: Yeltsin, Gorbachev, and the Mirage of Democracy. Harvard University Press, 1994. ISBN 978-0-674-26837-1. с. 216. Посетен на 3 December 2016. Several centuries later, when Moscow became the main colonizing force, Ukrainians were given a label which they were to find insulting. [...] The Russians of Muscovy [...] were the 'Great Russians'. Ukraine was called 'Little Russia', or Malorus. Although the phrase was geographical in origin, it could not help being felt by Ukrainian nationalists as demeaning.
  12. ↑ Steele, Jonathan. Eternal Russia: Yeltsin, Gorbachev, and the Mirage of Democracy. Harvard University Press, 1994. ISBN 9780674268371. p. 216. Посетен на 2023-08-18. (на английски)
  13. ↑ Кропман, Виталий. В Донецке объявили о создании "Малороссии" // Deutsche Welle. 2017-07-18. Посетен на 2023-08-18.

Вижте също редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Малорусия&oldid=12153643“.