Малка водна земеровка

вид бозайник

Малката водна земеровка (Neomys anomalus) е вид дребни бозайници от семейство Земеровкови (Soricidae). Разпространена е главно в гористи местности, в планините в Западна Европа и в по-ниски области в Източна Европа, вероятно и в западните части на Мала Азия.[3]

Малка водна земеровка
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
LC
Незастрашен[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Насекомоядни (Eulipotyphla)
семейство:Земеровкови (Soricidae)
триб:Nectogalini
род:Водни земеровки (Neomys)
вид:Малка водна земеровка (N. anomalus)
Научно наименование
A.Cabrera, 1907
Разпространение
Малка водна земеровка в Общомедия
[ редактиране ]

Макар и подобна на цвят, малката водна земеровка е с по-къси косми и е малко по-дребна от голямата водна земеровка (Neomys fodiens). Дължината на главата и тялото е 70-92 mm, а на опашката – 46-59 mm. Косменият кил на опашката е слабо изразен или напълно отсъства.

Малката водна земеровка е активна през цялото денонощие, но с най-голяма интензивност между 4 и 6 часа сутринта и между 16 и 20 часа следобед. Прави си гнездо под земята или на повърхността между камъни, корени, пънове. Храни се главно с насекоми, охлюви, червеи, по-рядко с дребни риби и жаби. Женските раждат по два пъти в годината от 5 до 12 малки.[3]

Източници редактиране

  1. Neomys anomalus (A.Cabrera, 1907). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Малка водна земеровка. Посетен на 2022-03-28
  3. а б Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 132-135.