Врабчова кукумявка

вид птица
(пренасочване от Малка кукумявка)

Врабчовата кукумявка, още малка кукумявка (Glaucidium passerinum) е вид птица от род Малки кукумявки (Glaucidium), род Совови (Strigidae). Това е най-дребната сова в България.

Малка кукумявка
Värbkakk.JPG
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
EN
Застрашен[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Птици (Aves)
разред:Совоподобни (Strigiformes)
семейство:Совови (Strigidae)
род:Малки кукумявки (Glaucidium)
вид:Малка кукумявка (G. passerinum)
Научно наименование
Linnaeus, 1758 г.
Разпространение
Verbreitung Glaucidium passerinum Kopie.png
Малка кукумявка в Общомедия
редактиране
Glaucidium passerinum

Физическо описаниеРедактиране

Оперението по горната страна на тялото и главата е сиво-кафяво с бели петънца, а на корема е светло с кафяви петна.[3]

Тялото на врабчовата кукумявка е с дължина 15 – 19 см, размахът на крилата е 32 – 39 см.[3] Теглото варира от 55 до 80 грама. Женските екземпляри са по-едри от мъжките.[4]

Видът има слабо очертан лицев диск[5], малки очи с жълти ириси, жълт клюн и черни нокти. Краката имат гъсто оперение, достигащо до ноктите.[4]

РазпространениеРедактиране

Видът е широко разпространен бореален вид в тайгата на Европа, Северна Азия и Северна Америка. Като цяло е незастрашен вид. В Европа се среща на север до полярния кръг, а на юг до Северна Италия и Пиренеите, Алпите, Карпатите, планините на Балканския полуостров, където има реликтна популация от следледниково време.

В България е най-рядко срещаната сова. Среща се в планините Рила, Централна Стара планина, Пирин, Западни Родопи, Славянка и Витоша[3] главно в стари смърчови, също смесени иглолистни и елово-букови гори.[5]

Установено е, че в България обитава НП „Централен Балкан“ (резерватите „Царичина“, „Стенето“ и „Боатин“), ПП „Рилски манастир“, Северна Рила, НП „Рила“, Западни Родопи – Беглика, Баташка планина, Чернатица, Перелик, Дъбраш, Южен Пирин и Славянка. Числеността в установените находища е около 100 гнездещи двойки.[6]

Начин на живот и храненеРедактиране

Врабчовата кукумявка активно търси храна и пее привечер и сутрин, понякога и през деня. Нощно време не е активна. В България пролетната активност започва през март и продължава до средата на май. През есента пее през септември и октомври. Песента на вида се чува добре до около 800 м от пеещата птица и представлява монотонно повтаряне на едно и също подсвирване. Наподобява на песента на чухала.

На територията на Централна Европа видът се храни с дребни мишевидни гризачи, земеровки и малки пойни птицикралчета, синигери, овесарки и др. Складира запаси за зимата, за което се съди по откриваните жертви в дупките, които обитава.[6]

РазмножаванеРедактиране

Видът е моногамен, като образуваните двойки се запазват с години. Гнездят в дупки на кълвачи, в естествени хралупи на стари дървета, но също и в къщички. Женската снася 4 – 6 бели на цвят яйца, най-често от средата на април до средата на май.[6] Броят на яйцата силно варира в зависимост от изобилието на храна. Мъти само женската в продължение на 28 – 29 дни, като междувременно мъжкият ѝ носи храна. Малките се излюпват асинхронно и престояват в гнездото 29 – 32 дни.[6] Остават с възрастните и се учат от тях до началото на есента.

Природозащитен статутРедактиране

Видът е защитен според Закона за биологичното разнообразие.[7] В Червената книга на България е вписан през 1985 година. Включен е в Бернската Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна (Приложение II) и Директивата за птиците (Приложение I). Около 70% от популацията попада в НП „Централен Балкан“ и НП „Рила“ и ПП „Рилски манастир“ и мрежата от резервати в тях.

Сред факторите, застрашаващи врабчовата кукумявка, са изсичането на старите естествени иглолистни и букови гори и фрагментиране на масивите им. Видът се конкурира за хралупи с горската зидарка и сънливеца.[6]

ГалерияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Glaucidium passerinum (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 17 януари 2020 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Врабчова кукумявка. Посетен на 18 февруари 2012
  3. а б в Врабчова кукумявка (Glaucidium passerinum), Сайт на БДЗП
  4. а б Жизнь Животных. Том 5 „Птицы“. Под редакцией И. А. Гладкова, А. В. Михеева. Изд. „Просвещение“, Москва, 1970, стр. 389
  5. а б Врабчова кукумявка (Glaucidium passerinum), Сайт на Дирекция Национален парк „Централен Балкан“
  6. а б в г д Врабчова кукумявка, Червена книга на Република България
  7. Закон за биологичното разнообразие, Приложения 2 и 3