Малкоец
Малкоец или книжовно Малковец (на македонска литературна норма: Малкоец; на албански: Mallkoeci) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.
| Малкоец Малкоец | |
|---|---|
| — село — | |
 „Света Неделя“ | |
  Малкоец | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Кичево |
| Географска област | Горна Копачка |
| Надм. височина | 950 m |
| Население | 35 души (2002) |
| Пощенски код | 6261 |
| Малкоец в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено в областта Горна Копачка.
История редактиране
В XIX век Малкоец е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Малкоец живеят 120 българи-християни.[1]
Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Малкоец има 200 българи екзархисти.[2]
Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Малковец:[3]
| Домакинства | Гурбетчии | Грамотни | Неграмотни | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| мъже | жени | общо | мъже | жени | общо | ||
| 26 | 15 | 7 | 0 | 7 | 92 | 98 | 190 |
При избухването на Балканската война 7 души от Малкоец са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Според преброяването от 2002 година селото има 35 жители – 33 македонци и 2 сърби.[5]
От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.
В 1996 година започва да се гради църквата „Света Неделя“, осветена в 2004 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски. Зидарските работи са дело на Войо Миладиноски от Кичево, а фреските са изработени от Драган Ристески от Охрид.[6]
Личности редактиране
- Родени в Малкоец
Темелко Йованов Стоянов, български революционер от ВМОРО[7]
Бележки редактиране
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 256.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154 – 155. (на френски)
- ↑ Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 75.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 862.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-22
- ↑ Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 15 март 2014 г.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 877-882.