Малко Градище
Малко Градище е село в Южна България. То се намира в община Любимец, област Хасково.
| Малко Градище | |
|---|---|
 |
|
  Малко Градище  Малко Градище |
|
| Общи данни | |
| Население | 629 души[1] (15 март 2022 г.) |
| Надм. височина | 201 m |
| Пощ. код | 6560 |
| Тел. код | 03752 |
| МПС код | Х |
| ЕКАТТЕ | 46574 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Хасково |
|
Община – кмет |
Любимец Анастас Анастасов (ГЕРБ) |
|
Кметство – кмет |
Малко градище Татяна Топалова (ГЕРБ) |
| Малко Градище в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Село Малко градище е разположено в северните поли на Източнородопския рид „Гората“. Включено е в състава на община Любимец, Хасковска област. Отстои на 14 км югозаподно от град Любимец, на 18 км западно от Свиленград и на 64 км югоизточно от Хасково. Граничи на изток със село Мезек и Сива река, на юг със село Вълче поле, на запад със село Орешец, на северозапад със село Черна могила и на север със село Лозен.
Пътувайки с кола, по асфалтовия път от Любимец за Ивайловград, след десетина минути се стига в село Малко градище. В центъра на селото се простира голям площад, в средата на който се издига мраморен паметник в прослава на загиналите през войните малкоградищенски герои. Около площада са разположени сградите на кметството, здравния дом, търговската сграда, културния дом, кооперативната сграда, автоспирка с ресторант и голяма парк-градина. В центъра на селото е разполежена и винарна изградена в напълно автентичен български стил на строителство, в близост се намира и типичен за всяко село ракиен казан.
На 1 км южно се открива и невероятната гледка на водопади, до който се стига през екооътека „Трите водопада“.
ИсторияРедактиране
Още от Средновековието /?/ и в периода на Османското владичество селото носи турското име Алвандере, което в превод означава благоуханно дере. Писмени сведения за него има в турските регистри от 1582 – 1628 г.
Настоящото име – Малко градище, селото получава през 1906 г.
Най-старите културно–исторически следи в землището на селото датират от времето на траките. Доказателство за това е намиращият се на 6-7 км югозападно от с. М. градище култов тракийски комплекс „Глухите камъни“ от 11-10 в. пр.н.е. Това тракийско светилище е едно от най-големите и най-внушителните както в България, така и на Балканския полуостров. Затова и не случайно интересът на учени и специалисти рязко нарасна през последните години. Друго доказателство за богатото му историческо минало е и това, че на 2-3 км северно от селото е минавал римски път – наричан „Друма“, който стига до Одрин и Цариград.
В епохата на Възраждането, в първата половина на 19 в., в с. Малко Градище е изграден един от първите православни храмове в района – църквата „Св. Атанасий“. Освещаването на храма става на 27 юли 1844 г. от гръцки митрополит. В тази църква е открито през 1862 г. първото килийно училище, с което се поставя началото на една богата просветна дейност в селото. Църквата е обявена за паметник на културата с Протокол на Националния институт за паметници и култура от 25 януари 1977 г.
Обществени институцииРедактиране
- Кметство, здравна служба, Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“, което е обявено за средищно и защитено училище, както и ЦДГ. Търговска сграда, културен дом с киносалон, който към момента не е функциониращ, както и библиотека, търговска кооперативна сграда, парк-градина.
Културни и природни забележителностиРедактиране
Глухите камъни – скален култов комплекс, създаден от траките преди няколко хилядолетия. Намира се на няколко километра от село Малко градище в североизточните Родопи. Няколкостотин трапецовидни ниши са издълбани върху монолитен скален блок висок 30 метра. Предполага се, че са се използвали за погребални урни.
Сокол чешма – над селото, на 1-2 км. по пътя за гр. Ивайловград.
В село Малко градище има мраморен паметник, на който са написани имената на загиналите за свободата на България жители. Там също има и голяма чешма, на която е кръстена южната махала от селото – Голямата чешма.
Редовни събитияРедактиране
- Всяка година на 2 август – Илинден в селото се провежда традиционен събор – панаир. В навечерието на 2 август винаги има танци. След това настъпва времето за „Ячка и пиячка“, така наречено от местните.
- От 2 години се провеждат и различни други забавления. Панаирът в селото е най-чаканото събитие за годината, защото тогава се събират всички местни жители и техните приятели.
ДругиРедактиране
- Родени в Малко Градище
- Константин Полихронов – Чауша, български революционер от ВМОРО[2]
ИзточнициРедактиране
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 103.
