Малко Нишел
Нишел или Малко Нишел (на гръцки: Νησελλούδι, Ниселуди, катаревуса: Νησελλούδιον, Ниселудион) е село в Република Гърция, дем Александрия, област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година Малко Нишел има 157 жители.
|
Малко Нишел Νησελλούδι |
|
|---|---|
| — село — | |
  Малко Нишел  Малко Нишел |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Александрия |
| Географска област | Урумлък |
| Надм. височина | 2 m |
| Население | 733 души (2001) |
ГеографияРедактиране
Селото е разположено в областта Урумлък (Румлуки), южно от Александрия (Гида), на левия бряг на Бистрица (Алиакмонас).
ИсторияРедактиране
В Османската империяРедактиране
В XIX век Малко Нишел е село в Берска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Нисилуда (Nissilouda), Камбанийска епархия, живеят 60 гърци.[1] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Малко Нишелъ (Кючукъ Ай-неселъ) живеят 65 българи християни.[2]
Същите са данните и на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Малко Нишел (Malko-Nichal Kiotchouk-Aï-Nessel, Nichi) живеят 65 българи патриаршисти гъркомани.[3]
В ГърцияРедактиране
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Малко Нишел остава в Гърция. След Първата световна война в 1922 година в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година Малко Нишел е смесено местно-бежанско селище с 13 бежански семейства и 50 жители бежанци.[4].
ЛичностиРедактиране
- Родени в Малко Нишел
Панайотис Герогригорис или Анагностакис (Παναγιώτης Γερογρηγόρης ή Αναγνωστάκης), гръцки андартски деец, четник при Г. Петру, арестуван и по-късно освободен бяга в Атина[5]
БележкиРедактиране
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 38.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 143.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222-223. (на френски)
- ↑ „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, archived from the original on 2012-06-30, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 2012-06-30
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 39. (на гръцки)