Малоградец
Малоградец е село в Североизточна България. То се намира в община Антоново, област Търговище.
| Малоградец | |
  Малоградец  Малоградец | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 66 души[1] (15 март 2024 г.) 6,49 души/km² |
| Землище | 10,279 km² |
| Надм. височина | 442 m |
| Пощ. код | 7978 |
| Тел. код | 06071 |
| МПС код | Т |
| ЕКАТТЕ | 46735 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Търговище |
| Община – кмет | Антоново Хайредин Мехмедов (ДПС; 2017) |
География редактиране
Разположено е южно от град Антоново, на 6 километра от централния път София – Варна. Застроено е на хребета, от двете страни, на който текът реките Акдере и Карадере. На осем – девет километра те образуват естествено укрепената местност превърната в средновековна старинна крепост „Константин-тепе“.
История редактиране
До освобождението селото е често турско. След 1882 г. турците започват масово да се изселват, като на тяхното място идват компактно цели фамилии от западните покрайнини – Босилеградско и Кюстендилско, предимно от селата Долна и Горна Любата, Плоча, Мусул Топлидол и други. Докато при преброяването през 1880 г. в селото има 440 турци, един българин, един каракачанин и един циганин, то през 1890 г. само за 10 години картината е друга – българите са вече 245 и нито един турчин. Първата грижа за новозаселилите се е, била да се създадат условия за образование на децата. За класни стаи временно се приспособяват съществуващата джамия и частни къщи. Първият плащан от селото учител е Димитър Кацаров от с. Тънки рът, Еленско.
ВНа 22 февруари 1893 г. жителите на селото пишат заявление до Търговския митрополит с молба да им се разреши да си построят черква в селото. В него те поясняват, че са приготвили дървения и каменния материал, събрани са около 2000 лева пари за целта (оригинала на заявлението с подписите на жителите е запазен). Черквата е построена за кратък срок и е втората в този район. След 1925 г. за свещеник в черквата е избран комунистът поп Петър Иванов, който е използвал черквата и за комунистическа пропаганда.
Настъпва бурен подем в културното, социалното и политическо развитие на селото, особено през по-късните години, когато дъщерите и синовете на Малоградец извеждат родното си село в първите редици на борбата против фашизма. По време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни от Малоградец загиват старши подофицерите Атанас Дюлгеров, Димо Маринков, Стоян Стоилков. Те са записани в досието на Омуртагска община за издигане на паметник на загиналите във войните.
Под влиянието на Октомврийската революция в селото бързо се разпространяват идеите на социализма. Там са родени командира на Тузлушката чета Никола Новков - Желез, политкомисаря Димитър Янев и други партизани.
Източници редактиране
- „Село Малоградец“, краеведско изследване от Стефан Ризов.
