Мало Коняри
Мало Коняри (на македонска литературна норма: Мало Коњари) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.
| Мало Коняри Мало Коњари | |
| — село — | |
  Мало Коняри | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Прилеп |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 591 m |
| Население | 727 души (2002) |
| Пощенски код | 7509 |
| МПС код | PP |
| Мало Коняри в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено в областта Пелагония, западно от Прилеп.
История редактиране
В XIX век Мало Коняри е село в Прилепска кааза на Османската империя. Църквата „Рождество Богородично“ е от 1873 година.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Мало Конаре (Malokonaré) е посочено като село с 42 домакинства с 201 жители българи.[2] Същата година свещеника в Прилеп Константин ръководи строежа на църквата в Мало Коняри.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Койнари Мало има 340 жители, всички българи християни.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Мало Коняре е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 32 къщи.[5]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Малко Коняре има 240 българи екзархисти и функционира българско училище.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 727 жители, от които:[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 723 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 2 |
| бошняци | 0 |
| други | 2 |
Личности редактиране
- Родени в Мало Коняри
Мирчо Найденов (1881 - 1917), прилепски войвода на ВМОРО. Възможно е да е роден и в 1878 година в село Мажучище.- Никола Тимзуров (? - 1907), четник от ВМОРО, загинал в местността Борила в сражение с турци[8]
- Фидан Найденов – Форцата (1879 – ?), български революционер от ВМОРО, четник между 1904 и 1908 година[9]
Бележки редактиране
- ↑ Павловска, Јелена, Наташа Ниќифоровиќ и Огнен Коцевски (2011). Валентина Божиновска. уред (на македонски). „Карта на верски објекти во Македонија“. Менора - Скопје: Комисија за односи во верските заедници и религиозните групи. ISBN 978-608-65143-2-7.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 78-79.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 350.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 21. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 11 ноември 2007
- ↑ Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 16.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 99.