Отваря главното меню

Малчика

село в област Плевен

Ма̀лчика е село в Северна България, община Левски, област Плевен.

Малчика
Общи данни
Население 1348 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 31,183 km²
Надм. височина 66 m
Пощ. код 5917
Тел. код 06534
МПС код ЕН
ЕКАТТЕ 46841
Администрация
Държава България
Област Плевен
Община
   - кмет
Левски
Любка Александрова
(БСП)
Кметство
   - кмет
Малчика
Мирослав Кунев
(ДСБ, ВМРО-БНД, ОДС, ЗНС)

ГеографияРедактиране

Село Малчика се намира по средното течение на река Осъм, на около 1,5 km западно от реката, в равно и плодородно землище. Запазени са отделени при корекцията на коритото на реката през 70-те и 80-те години на 20 век части от меандрите на старото ѝ корито. Климатът е умереноконтинентален, почвите са алувиално-ливадни, карбонатни и типични черноземи.[1] Селото е разположено на около 40 km източно от областния център Плевен, 30 km югозападно от град Свищов и 5 – 6 km северозападно от град Левски. Най-близката железопътна гара е в Левски и чрез автобусни връзки се свързва с Плевен, Белене, Никопол.

Надморската височина на селото нараства от около 55 m в източния му край до около 70 m в западния, а в центъра при сградата на кметството е около 65 m.

През село Малчика минава третокласният републикански път 303 – в границите му негова главна улица, който води на югоизток през село Аспарухово към град Левски, а на северозапад – към село Българене, където се свързва с минаващия в направление запад – изток първокласен републикански път 3 – част от Европейски път Е83.

Населението на село Малчика[2], наброявало 2773 души към 1946 г., постепенно намалява до 1189 към 2018 г.

ИсторияРедактиране

След образуването на Българската държава през 681 г. селището е в пределите ѝ. Старото име, Лонгене, е от латински произход и означава „дълго“, понеже е разположено по течение на барата.

По време на разделението на християнската църква населението на селището приема павликянството и богомилството. След падането на България под турска власт, оцелялото население се разделя на три групи. Една част поемат по течението на р. Осъм и поставят началото на днешното село, разположено на левия бряг на реката в обширно ниско място, „лъга“, откъдето произлиза старото име на селото – Лъжене.

Селото се споменава като Долно Лъджане в османски регистри от 1479/80 година, като по това време е павликянско село с 25 домакинства.[3]

Името Лъжене селото носи до 1950 г., когато е преименувано на Малчика[4], на името на Адалберт Антонов (Малчика) – един от петимата водачи на РМС.

Мнозинството от селото са българи-католици, изповядвали в миналото павликянство. Това е благоприятствало по време на османското владичество българите в селото да запазят буден и силен национален дух.


Обществени институцииРедактиране

Село Малчика към 2019 г. е център на кметство Малчика.[5][6]

Към 2019 г. селото разполага с:

  • Католически храм и една православна църква. Църквата в село Малчика е най-старият католически храм в България. Тази година енориашите отбелязаха 150 години от неговото построяване. Архитекти от Унгария започнали строежа през далечната 1851 г. и го завършили само за четири лета – през 1855-а. Църквата е уникална с външната си каменна фасада, разказва отец Ремо Гамбарота, който вече 12 години се грижи за храма, издигнат благодарение на спонсори от Италия. Две трети от населението в с. Малчика изповядва католическата вяра. Между католици и православни има абсолютно разбирателство, категоричен е отец Ремо. Той дори споделя, че тъй като православният свещеник поради заетостта си не можел всяка седмица да отслужва литургия в селото, много православни посещават католическия храм на неделните проповеди.
  • Читалище „Пробуда-1928“ с. Малчика е създадено през 1928 г. по инициатива на тогавашните учител, секретар-бирник и няколко будни жители на селото. Сградата е построена през 1958 – 1959 г. с доброволен труд на жителите на селото. През изминалите 80 г. (от създаването му до днес) читалището е претърпяло много и от различен характер промени, но целта му си остава непроменена, а именно: да задоволява и обогатява потребностите на населението, свързани с неговия културен живот, да запазва обичаите и традициите и да възпитава подрастващите в дух на демократизъм, родолюбие и общочовешка нравственост. Да работи сред младите и подрастващите, като помага цялостното им изграждане като хармонично развити личности.
  • Собствена футболна лига. Отборът на с. Малчика е създаден през далечната 1946 г. Отборьт е носил имената Юнак и Левски и след 1995 година отборът се преименува на „Ювентус-Малчика“ със специалното разрешение на съименниците си от Торино. Ювентус играе домакинските си мачове в село Малчика на стадиона „Георги Карчев“ – на името на основателя на футбола в Малчика. Капацитетьт на стадиона е 1000 места. Отборът се състезава в „А“ ОФГ-Плевен до сезон 2013/2014 и неизменно е в тройката на класирането, три пъти е участник в Северозападната „В“ аматьорска група. Треньор на отбора е Асен Караджов от 1991 г. Ювентус-Малчика е спонсориран от съименниците си от ЮВЕНТУС-ТОРИНО. Също така Ювентус-Малчика има и детски отбор, който е многократен шампион на областта през изминалите години. Девизът на отбора е Vittoria-o-morte („Победа или смърт“).
  • детска градина „Люляк“; открита през 1969 г.[7] (към 2019 г.) и основно училище „Васил Левски“ (към 2019 г. – закрито по реда на Закона за предучилищното и училищното образование)[8].


Редовни събитияРедактиране

Младежки срещи на енориите, собствена футболна лига.

ЛичностиРедактиране

РодениРедактиране

Адалберт Антонов (Малчика) (1909 – 1942) – деец на БКП и комунистически партизанин, известен като един от „петимата от РМС“.

Днес селото носи неговото име – Малчика.


БележкиРедактиране

Външни препраткиРедактиране