Малчика

село в област Плевен

Ма̀лчика (старо име Лъжене) е село в Северна България, община Левски, област Плевен.

Малчика
Общи данни
Население1200 души[1] (15 септември 2022 г.)
38,5 души/km²
Землище31,18 km²
Надм. височина66 m
Пощ. код5917
Тел. код06534
МПС кодЕН
ЕКАТТЕ46841
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПлевен
Община
   кмет
Левски
Любка Александрова
(БСП)
Кметство
   кмет
Малчика
Магдалена Банчева
(ГЕРБ)

ГеографияРедактиране

Село Малчика се намира по средното течение на река Осъм, на около 1,5 km западно от реката, в равно и плодородно землище. Запазени са отделени при корекцията на коритото на реката през 70-те и 80-те години на 20 век части от меандрите на старото ѝ корито. Климатът е умереноконтинентален, почвите са алувиално-ливадни, карбонатни и типични черноземи.[2] Селото е разположено на 47 km източно от областния център Плевен, на 38 km югозападно от Свищов и 6 km северозападно от общинския център Левски. Най-близката железопътна гара е в Левски и чрез автобусни връзки се свързва с Плевен, Белене, Никопол.

Надморската височина на селото нараства от около 55 m в източния му край до около 70 m в западния, а в центъра при сградата на кметството е около 65 m.

През село Малчика минава третокласният републикански път 303 – в границите му негова главна улица, който води на югоизток през село Аспарухово към град Левски, а на северозапад – към село Българене, където се свързва с минаващия в направление запад – изток първокласен републикански път 3 – част от Европейски път Е83.

Населението на село Малчика[3], наброявало 2773 души към 1946 г., постепенно намалява до 1189 към 2018 г.

ИсторияРедактиране

След образуването на Българската държава през 681 г. селището е в пределите ѝ. Старото име Лонгене е от латински произход и означава „дълго“, понеже е разположено по течение на барата.

По време на разделението на християнската църква населението на селището приема павликянството и богомилството. След падането на България под турска власт, оцелялото население се разделя на три групи. Една част поемат по течението на р. Осъм и поставят началото на днешното село, разположено на левия бряг на реката в обширно ниско място, „лъга“, откъдето произлиза старото име на селото – Лъжене.

Селото се споменава като Долно Лъджане в османски регистри от 1479/80 година, като по това време е павликянско село с 25 домакинства.[4]

Името Лъжене селото носи до 1950 г., когато е преименувано на Малчика[5], на името на Адалберт Антонов (Малчика) – един от петимата водачи на РМС.

Мнозинството от селото са българи католици, изповядвали в миналото павликянство. Това е благоприятствало по време на османското владичество българите в селото да запазят буден и силен национален дух.

Обществени институцииРедактиране

Село Малчика към 2019 г. е център на кметство Малчика.[6][7]

Към 2019 г. селото разполага с:

  • Католически храм и една православна църква. Църквата в село Малчика е най-старият католически храм в България. Тази година енориашите отбелязаха 150 години от неговото построяване. Архитекти от Унгария започнали строежа през далечната 1851 г. и го завършили само за четири лета – през 1855-а. Църквата е уникална с външната си каменна фасада, разказва отец Ремо Гамбарота, който вече 12 години се грижи за храма, издигнат благодарение на спонсори от Италия. Две трети от населението в с. Малчика изповядва католическата вяра. Между католици и православни има абсолютно разбирателство, категоричен е отец Ремо. Той дори споделя, че тъй като православният свещеник поради заетостта си не можел всяка седмица да отслужва литургия в селото, много православни посещават католическия храм на неделните проповеди.
  • Читалище „Пробуда-1928“ с. Малчика е създадено през 1928 г. по инициатива на тогавашните учител, секретар-бирник и няколко будни жители на селото. Сградата е построена през 1958 – 1959 г. с доброволен труд на жителите на селото. През изминалите 80 г. (от създаването му до днес) читалището е претърпяло много и от различен характер промени, но целта му си остава непроменена, а именно: да задоволява и обогатява потребностите на населението, свързани с неговия културен живот, да запазва обичаите и традициите и да възпитава подрастващите в дух на демократизъм, родолюбие и общочовешка нравственост. Да работи сред младите и подрастващите, като помага цялостното им изграждане като хармонично развити личности.
  • Детска градина „Люляк“; открита през 1969 г.[8] (към 2019 г.) и основно училище „Васил Левски“ (към 2019 г. – закрито по реда на Закона за предучилищното и училищното образование)[9].

Редовни събитияРедактиране

Младежки срещи на енориите.

ЛичностиРедактиране

РодениРедактиране

Адалберт Антонов (Малчика) (1909 – 1942) – деец на БКП и комунистически партизанин, известен като един от „петимата от РМС“.

Днес селото носи неговото име – Малчика.


БележкиРедактиране

Външни препраткиРедактиране