Малък корморан

	Малък корморан
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Червена книга на България
	; Застрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Сауропсиди (Sauropsida)
клас:	Влечуги (Reptilia)
(без ранг):	Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):	Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):	Архозаври (Archosauria)
(без ранг):	Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):	Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:	Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):	Неотераподи (Neotheropoda)
клон:	Целурозаври (Coelurosauria)
клон:	Neocoelurosauria
клон:	Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:	Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):	Авиали (Avialae)
клас:	Птици (Aves)
разред:	Рибоядоподобни (Suliformes)
семейство:	Корморанови (Phalacrocoracidae)
род:	Microcarbo
вид:	Малък корморан (M. pygmaeus)
	Научно наименование
	Microcarbo pygmaeus (Pallas, 1773)
	Синоними
	Phalacrocorax pygmeus ;
	Малък корморан в Общомедия
	[ редактиране ]

Малкият корморан (Microcarbo pygmeus) е птица от семейство Корморанови (Phalacrocoracidae). Среща се и в България.

Физически характеристики

Това е птица от семейство Корморанови – интересни водолюбиви птици. Известен е още като малка дяволица или карабатак. Оперението му е черно-кафяво, като двата пола са практически неразличими. Дължина на тялото: 50 cm. Размах на крилете: 85 cm. Възрастните през размножителния период са черно-кафяви с бели щрихи по тялото и метален блясък по крилата. През есенно-зимния период щрихите и блясъкът изчезват. Младите са с бяло подбрадие и белезникави корем и гърди. Лети с бързи плитки махове ниско над водата. Издавани звуци: В гнездовите колонии – нисък насечен крясък.

Разпространение

Корморанът населява крайбрежията на Азовско, Аралско и Каспийско море, Мала Азия и Близкия Изток. Обитава сладководни и полусолени водоеми с обилна растителност, често с чапли, блестящи ибиси и лопатарки. При миграции и зимуване образува ята. За първи път за територията на България е съобщен от орнитолога Николай Боев ^[3]^[4]

Начин на живот и хранене

Корморанът се храни с риба, гущери и жаби.

Източници

↑ Microcarbo pygmaeus (Pallas, 1773). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 11 август 2018 г. (на английски)
↑ Червена книга на Република България. Малък корморан. Посетен на 21 февруари 2012
↑ Боев, Н. 1951. Нов вид птица за нашата фауна, средна дяволица (Phalacrocorax aristotelis Desmaresti Payr.). – Изв. на зоол. инст. на БАН, 1: 329-334.
↑ Боев, Н. 1985. Среден корморан, средна дяволица Phalacrocorax aristotelis (L., 1761). – В: Ботев, Пешев (отг. ред.). Червена книга на Н Р България, Т. 2. Животни, С., БАН, 47-48.

Тази статия, свързана с птици, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[1] Microcarbo pygmaeus (Pallas, 1773). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 11 август 2018 г. (на английски)

[2] Червена книга на Република България. Малък корморан. Посетен на 21 февруари 2012

[3] Боев, Н. 1951. Нов вид птица за нашата фауна, средна дяволица (Phalacrocorax aristotelis Desmaresti Payr.). – Изв. на зоол. инст. на БАН, 1: 329-334.

[4] Боев, Н. 1985. Среден корморан, средна дяволица Phalacrocorax aristotelis (L., 1761). – В: Ботев, Пешев (отг. ред.). Червена книга на Н Р България, Т. 2. Животни, С., БАН, 47-48.

[1]

[2]

[3]

[4]