Малък корморан

вид птица

Малкият корморан (Microcarbo pygmeus) е птица от семейство Корморанови (Phalacrocoracidae). Среща се и в България.

Малък корморан
Phalacrocorax pygmeus 1 (Martin Mecnarowski).jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
EN
Застрашен[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Ръкоперки (Sarcopterygii)
клас:Птици (Aves)
разред:Рибоядоподобни (Suliformes)
семейство:Корморанови (Phalacrocoracidae)
род:Microcarbo
вид:Малък корморан (M. pygmeus)
Научно наименование
(Pallas, 1773 г.)
Синоними
  • Phalacrocorax pygmeus
Малък корморан в Общомедия
[ редактиране ]

Физически характеристикиРедактиране

Това е птица от семейство Корморанови – интересни водолюбиви птици. Известен е още като малка дяволица или карабатак. Оперението му е черно-кафяво, като двата пола са практически неразличими. Дължина на тялото: 50 cm. Размах на крилете: 85 cm. Възрастните през размножителния период са черно-кафяви с бели щрихи по тялото и метален блясък по крилата. През есенно-зимния период щрихите и блясъкът изчезват. Младите са с бяло подбрадие и белезникави корем и гърди. Лети с бързи плитки махове ниско над водата. Издаващи звуци: В гнездовите колонии – нисък насечен крясък.

РазпространениеРедактиране

Корморана населява крайбрежията на Азовско, Аралско и каспийско море, Мала Азия и Близкия изток. Обитава сладководни и полусолени водоеми с обилна растителност, често с чапли, блестящи ибиси и лопатарки. При миграции и зимуване образува ята. За първи път за територията на България е съобщен от орнитолога Николай Боев [3][4]

Начин на живот и храненеРедактиране

Корморанът се храни с риба.

ИзточнициРедактиране

  1. Microcarbo pygmeus (Pallas, 1773). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 11 август 2018 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Малък корморан. Посетен на 21 февруари 2012
  3. Боев, Н. 1951. Нов вид птица за нашата фауна, средна дяволица (Phalacrocorax aristotelis Desmaresti Payr.). – Изв. на зоол. инст. на БАН, 1: 329-334.
  4. Боев, Н. 1985. Среден корморан, средна дяволица Phalacrocorax aristotelis (L., 1761). – В: Ботев, Пешев (отг. ред.). Червена книга на Н Р България, Т. 2. Животни, С., БАН, 47-48.