Вижте пояснителната страница за други значения на Доленци.

Манастирско До̀ленци или Сърбян До̀ленци (на македонска литературна норма: Манастирско Доленци) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.

Манастирско Доленци
Манастирско Доленци
— село —
Традиционна къща в селото
Традиционна къща в селото
41.4717° с. ш. 20.945° и. д.
Манастирско Доленци
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаКичево
Географска областДолна Копачка
Надм. височина807 m
Население109 души (2002)
Пощенски код6261
Манастирско Доленци в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено в областта Долна Копачка на десния бряг на река Треска (Голема). Наречено е Манастирско Доленци поради близостта на манастира „Света Богородица Пречиста“.

В XIX век Манастирско Доленци е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Доленджи Манастир (Dolentji-Manastir) е посочено като село с 21 домакинства с 94 жители българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Сърбян Доленци (Доленци Манастирско) живеят 320 българи-християни.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Сърбен Доленци (Манастирски) е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 30 къщи.[3]

Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Сърбян Доленце има 32 сръбски къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Доленци Манастирско има 320 българи екзархисти.[5]

Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за М. Доленци:[6]

Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни
мъже жени общо мъже жени общо
35 43 66 7 73 37 82 119

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Сърбян Доленци като българско село.[7]

На 26 юли 2001 година митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски осветява темелния камък на църквата „Свети Димитър“.[8]

Според преброяването от 2002 година селото има 109 жители – 108 македонци и 1 сърбин.[9]

От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90-91.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 256.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 35. (на македонска литературна норма)
  4. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
  6. Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
  7. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  8. Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 16 март 2014 г.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 23 септември 2007