Мана Парпулова

българска художничка и илюстраторка

Мана Стоянова Парпулова е българска художничкаграфик, живописец, илюстратор.

Мана Парпулова
Родена
Починала
3 март 1987 г. (61 г.)
Националност България
Стилграфика, живопис, илюстрация
АкадемияНационална художествена академия
УчителиИлия Бешков

Биография

редактиране

Родена е на 7 април 1925 година в град Панагюрище. През 1952 година завършва Националната художествена академия в класа на проф. Илия Бешков. Графична техника учи при Павел Вълков. Твори в жанровете пейзаж, портрет, битова композиция, плакат, книжна илюстрация; работи с техниките литография, перо и туш. Още от 1953 година започва да участва в общи художествени изложби в България и чужбина, както и в национални изложби на книжната илюстрация.[1]

През 1962 – 1963 година Мана Парпулова работи в списание „Жената днес“, през 1965 година – в Агенцията за защита на авторското право, а между 1969 и 1973 година – в списание „Пламък“.[1] Илюстрира и много детски книги, сред които:

Парпулова твори и в областта на приложните изкуства с авторска бижутерия от мед и сребро и цикъл от 42 кукли в родопски, добруджански и тракийски носии.[1]

Нейни творби са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, художествени галерии в Благоевград, Бургас, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Кюстендил, Момчиловци, Пазарджик, Панагюрище, Стара Загора, Хасково.[1]

 
Паметна плоча на Мана Парпулова в Исторически музей Панагюрище

Мана Парпулова е носител на няколко награди на Съюза на българските художници: II награда за живопис за 1958 г., III награда за литография за 1959 г., I награда за илюстрация за 1965 и 1977 г., наградата за илюстрация „Борис Ангелушев“ за 1980 г. От 1970 година носи званието „заслужил художник“. През 1975 г. е наградена с орден „Кирил и Методий“ I степен. Обявена е за почетен гражданин на Панагюрище.[1]

Външни препратки

редактиране

Източници

редактиране
  1. а б в г д е Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1987, стр. 327 – 328