Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на мана.

Капчица мана отделяна от листна въшка

Мана – сладък секрет богат на захари отделян от листните въшки и някои щитоносни въшки докато се хранят от флоемния сок на растенията.[1] Тъй като флоемният сок е съставен предимно от въглехидрати, за да си набавят достатъчно протеини въшките поемат повече сок и излишъкът изхвърлят навън във вид на мана.[2] Много други насекоми, като медоносни пчели и мравки, се възползват от това и събират течността богата на калории.

Съдържание

СъдържаниеРедактиране

Маната съдържа 5-18% сухо вещество. От него 90-95% са въглехидрати, а останалото са множество ензими, аминокиселини, минерали и др.[1]

ТрофобиозиРедактиране

Широкото разпространение на листните въшки и високата калоричност на маната са сред причините за възникването на множество трофобиозисимбиотични взаимоотношения основани на обмен на хранителни вещества.

МравкиРедактиране

 
Мравка събира мана

Една от най-известните трофобиози е тази между някои видове мравки и листните въшки. Мравките често събират маната и във връзка с това са възникнали множество различни симбиотични взаимоотношения между тях и листните въшки. Тези симбиози варират от простото защитаване на листните въшки от хищници, до възникването на своеобразно "животновъдство" при което мравките построяват подслони за въшките и ги пренасят заедно с тях до нови растения.


Медоносни пчелиРедактиране

Медоносните пчели също събират мана и от нея правят манов мед. Той обикновено е по-тъмен на цвят и е ценен заради предполагаемите му лечебни свойства. Този мед е леко токсичен за пчелите (но не и за хората) и причинява манова токсикоза.

Вижте същоРедактиране

  • Манов мед – мед от преработена мана или медена роса
  • Медена роса – подобен секрет, отделян от самите растения

ИзточнициРедактиране

  1. а б Недялков, Стойко. Пчеларска енциклопедия. Шумен, 1991. с. 175-176.
  2. Тошков, Ал., Петков, В., Дончев, Ан.. Наръчник по пчеларство. София, Земиздат, 1960. с. 123-124.