Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Могила.

Мaнгѝла или Монгѝла или понякога книжовно Могѝла (на гръцки: Άνω Περιβόλι, Ано Периволи, катаревуса: Άνω Περιβόλιον, Ано Периволион, до 1926 година Μαγγέλα, Мангела[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония.

Мангила
Άνω Περιβόλι
— село —
Изглед от селото
Изглед от селото
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Хрупища
Географска област Костенария
Надм. височина 1010[1] m
Население 19 души (2011 г.)
Мангила в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото се намира на 15 километра югозападно от град Костур (Кастория) и на 8 километра югозападно от демовия Хрупища (Аргос Орестико), на десния бряг на река Галешово в полите на планината Одре (Одрия).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В края на XIX век Мангила е чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Мангила има 250 жители българи.[3]

При потушаването на Илинденското въстание през лятото на 1903 година селото е изгорено от турците и около 20 селяни са убити.[1]

След въстанието в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[4] Същата година турските власти не допускат учителия Сидер Стерьов от Галища да отвори българско училище в селото.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Могила има 96 българи екзархисти.[6] Според Георги Константинов Бистрицки Могила преди Балканската война има 20 български къщи.[7]

През февруари 1905 година селото е нападнато от гръцка андартска чета, която обгражда църквата по време на богослужението, убива свещеника Тома Василев заедно с други двама богомолци. Избиването на селяните е прекъснато от появилата се районна чета на ВМОРО, начело с Киряк Шкуртов и селската милиция, които отблъскват със загуби андартите от селото.[8][9][10]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия в 1910 година в Монгила (Μογγίλα) има 20 семейства „българогласни“, които от 3 схизматични, като гърците поддържат училище и църква.[11]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Могила е обозначено като българско селище.[12]

В ГърцияРедактиране

В 1912 година по време на Балканската война в Мангила влизат гръцки части и след Междусъюзническата война на следната 1913 година селото попада в Гърция.

В междувоенния период има изселване към България и отвъд океана.[1] От 1914 до 1919 година 7 жители на Мангила, а след 1919 още 5 емигрират в България по официален път.[13] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Могила има 20 къщи славяни християни.[14]

В 1926 година селото е прекръстено на Ано Периволи. Селяните ходят на гурбет и работят като мелничари.[1]

Селото пострадва силно по време на Гражданската война (1946 - 1949) - няколко селяни загиват, а 7 семейства и 20 отделни човека емигрират в източноевропейските страни.[1]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 130[1][15] 86[1] 104[1] 123[1] 80[1] 89[1] 51[1] 43[1] 24[1] 24 19

ЛичностиРедактиране

Родени в Мангила
  •   Георги Баганов (Γεώργιος Μπαγανάς), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[16]
  •   Илия Ничов (1919 – 1948), гръцки комунист[17]
  •   поп Тома Василев, български свещеник, убит от андартите на 19 февруари 1905 г.
  •   Тошо Гунджов (Ташо Гундзов), деец на ВМОРО

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 31. (на македонска литературна норма)
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 268.
  4. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 125.
  5. Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  7. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 9.
  8. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 211.
  9. Шкуртовъ, Кирякъ. Революционната епоха в Костенарията - 1903 - 1908 год.. // „Илюстрация Илиндень“ XII (4 (114). София, априлъ 1940. с. 10.
  10. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 61.
  11. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 136.
  12. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  13. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Ano Perivoli Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  14. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
  15. Заедно с Марчища.
  16. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 88. (на гръцки)
  17. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009