Мангила
- Вижте пояснителната страница за други значения на Могила.
Мaнгѝла или Монгѝла или понякога книжовно Могѝла (на гръцки: Άνω Περιβόλι, Ано Периволи, катаревуса: Άνω Περιβόλιον, Ано Периволион, до 1926 година Μαγγέλα, Мангела[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония.
| Мангила Άνω Περιβόλι | |
| — село — | |
 Изглед от селото | |
  Мангила  Мангила  Мангила | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Хрупища |
| Географска област | Костенария |
| Надм. височина | 1010[1] m |
| Население | 10 души (2021 г.) |
| Мангила в Общомедия | |
География редактиране
Селото се намира на 15 километра югозападно от град Костур (Кастория) и на 8 километра югозападно от демовия Хрупища (Аргос Орестико), на десния бряг на река Галешово в полите на планината Одре (Одрия).
История редактиране
В Османската империя редактиране
В края на XIX век Мангила е чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Мангила има 250 жители българи.[3]
При потушаването на Илинденското въстание през лятото на 1903 година селото е изгорено от турците и около 20 селяни са убити.[1]
След въстанието в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[4] Същата година турските власти не допускат учителия Сидер Стерьов от Галища да отвори българско училище в селото.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Могила има 96 българи екзархисти.[6] Според Георги Константинов Бистрицки Могила преди Балканската война има 20 български къщи.[7]
През февруари 1905 година селото е нападнато от гръцка андартска чета, която обгражда църквата по време на богослужението, убива свещеника Тома Василев заедно с други двама богомолци. Избиването на селяните е прекъснато от появилата се районна чета на ВМОРО, начело с Киряк Шкуртов и селската милиция, които отблъскват със загуби андартите от селото.[8][9][10]
Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия в 1910 година в Монгила (Μογγίλα) има 20 семейства „българогласни“, които от 3 схизматични, като гърците поддържат училище и църква.[11]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Могила е обозначено като българско селище.[12]
В Гърция редактиране
В 1912 година по време на Балканската война в Мангила влизат гръцки части и след Междусъюзническата война на следната 1913 година селото попада в Гърция.
В междувоенния период има изселване към България и отвъд океана.[1] От 1914 до 1919 година 7 жители на Мангила, а след 1919 още 5 емигрират в България по официален път.[13] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Могила има 20 къщи славяни християни.[14]
В 1926 година селото е прекръстено на Ано Периволи. Селяните ходят на гурбет и работят като мелничари.[1]
Селото пострадва силно по време на Гражданската война (1946 - 1949) - няколко селяни загиват, а 7 семейства и 20 отделни човека емигрират в източноевропейските страни.[1]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 130[1][15] | 86[1] | 104[1] | 123[1] | 80[1] | 89[1] | 51[1] | 43[1] | 24[1] | 24 | 19 |
Личности редактиране
- Родени в Мангила
Георги Баганов (Γεώργιος Μπαγανάς), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[16]- Илия Ничов (1919 – 1948), гръцки комунист[17]
поп Тома Василев, български свещеник, убит от андартите на 19 февруари 1905 г.- Тошо Гунджов (Ташо Гундзов), деец на ВМОРО
Бележки редактиране
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 31. (на македонска литературна норма)
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 268.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
- ↑ Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 9.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 211.
- ↑ Шкуртовъ, Кирякъ. Революционната епоха в Костенарията - 1903 - 1908 год. // „Илюстрация Илиндень“ XII (4 (114). София, априлъ 1940. с. 10.
- ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 61.
- ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 136. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Ano Perivoli Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
- ↑ Заедно с Марчища.
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 88. (на гръцки)
- ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009 // Архивиран от оригинала на 2012-03-21. Посетен на 2011-09-30.
