Манол Николов Розов, с псевдоним Архир,[1] е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Манол Розов
български революционер
Роден
1878 г.
Починал
Учил вБитолска българска класическа гимназия
Манол Розов в Общомедия

Биография редактиране

 
Манол Розов в средата, вдясно Марко Иванов

Роден е в 1878 година в костурското село Бобища, тогава в Османската империя, днес Верга, Гърция. Брат е на дееца на ВМОРО Михаил Розов.

 
Четата на Никола Андреев и Манол Розов (първи на втория ред).
 
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Розов (13-и в първата колона).

Завършва Костурското българско третокласно училище,[2] а след това учи в Солунската българска мъжка гимназия.[3][4] В 1900 година Розов завършва Битолската българска класическа гимназия, в която членува в революционен кръжок.[5]

При завръщането си от Гърция с товар оръжие заедно с Васил Чекаларов е заловен и затворен в Корча. След освобождението си от октомври 1902 година е учител в Бобища. От пролетта на 1903 година е в нелегалност и на Смилевския конгрес през пролетта на 1903 година е избран за член на Костурското горско началство. През Илинденското въстание оглавява Бобишката чета и участва в превземането на Клисура и това на Невеска.[6] В края на август заедно с Иван Попов и Лазар Поптрайков е начело на отряда тръгнал към Леринско и Прилепско. Загива на 3 септември 1903 година в сражението на връх Сокол (Сокле) в планината Нидже над село Пожарско (днес Лутраки, Гърция).[7][8][9][10]

Георги Константинов Бистрицки пише за него:

Манол Розов от с. Бобища, свършил курса на българската реална гимназия в гр. Солун, ръководител на Пополекол до въстанието, всецяло посветен на благото народно, геройски и славно умря в люто сражение с турските орди и не в родния си край, а по неволю, чак в Мориховските висоти при завоя на Черна.[4]

Външни препратки редактиране

Вижте също редактиране

Бележки редактиране

  1. Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев. София, Македония прес, 2003. ISBN 954-8823-46-2. с. 298.
  2. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 52.
  3. „Македония“, бр. 16, стр. 6-8.
  4. а б Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 51.
  5. Фељтон „Илинденски сведоштва“: Од Ангел КОРОБАР (14) // Вечер, 16/03/2018. Посетен на 11 октомври 2020 г.
  6. Дневник на Васил Чекаларов. в: Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, София, 1968 г.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 145.
  8. Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986.
  9. Манолъ Розовъ // Илюстрация Илиндень (1). София, Издание на Илинденската Организация, априлъ 1927. с. 7.
  10. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 409.