Мануш Георгиев

(пренасочване от Мануш войвода)

Мануш Георгиев, наричан Турновски, Струмишки, Струмски или Мануш войвода, е деец на българското националноосвободително движение в Македония и войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2][3]

Мануш Георгиев
български революционер

Роден
Починал

Образование Сярско българско педагогическо училище
Мануш Георгиев в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е в Турново, Струмишко в будно семейство, но от ранна детска възраст живее в близкото Ново село. Учи в българската прогимназия в град Струмица и в българското педагогическо училище в град Сяр, където завършва втори педагогически курс. Още като ученик е посветен в делото на ВМОРО и ръководи ученически революционен кръжок. Участва в бунт срещу директора на училището, поради което е изключен. По-късно учителства в струмишките села Барбарево, Робово, Бориево и Стиник.

 
Манушов гроб над село Долна Рибница

Подгонен от турските власти като революционер, през 1903 година Мануш Георгиев става нелегален и се присъединява към четата на Христо Чернопеев, а след това е секретар на войводата Димитър Попстаматов. От 1904 година е назначен за титулярен околийски войвода на Петричка революционна околия. Допринася за заздравяване на местните революционни комитети, закриля българското население.

Делегат е на Струмишкия окръжен конгрес, проведен в Огражден през лятото на 1905 година.[4] Участва като делегат от Струмишкия революционен окръг на Рилския конгрес на ВМОРО през 1905 година. От 1907 година е избран за помощник на струмишкия окръжен войвода Христо Чернопеев.

На 6 февруари 1908 година в село Долна Рибница, Петричко е насрочена нелегална конференция, за която се събират Мануш Георгиев с четата си, четирима представители на околийския революционен комитет в Петрич – Александър Унев, Тома Митов, Михаил Вардев и Стоян Търнаджиев и местни дейци на ВМОРО от селото. След предателство селото е обкръжено от многобройна турска войска и башибозук. Войводата извежда нелегалната чета извън селото и мобилизира местната селска чета, ръководена от Янко Стаменов. След драматично десетчасово сражение в местността Трънката, край село Долна Рибница в Огражден планина, загиват всички 24-ма български революционери.[5]

ПаметРедактиране

Събитието остава в историята като Петричката епопея. На 31 март 1929 година на мястото на битката на един километър северно от Долна Рибница е открит паметник костница, в която са положени част от костите на героите.[7] Днес местността се нарича от местните жители Манушов гроб. През 1923 година в Петрич съществува футболен отбор на име „Мануш войвода“[8].

Бюст-паметници на Мануш Георгиев са изградени в Петрич, България, и в Ново село, Северна Македония. Във връзка със 100-годишнината от гибелта на войводата на 8 февруари 2008 година в центъра на село Долна Рибница е открита паметна плоча.[9] По повод 110 години от неговата смърт на 4 февруари 2018 година е открита паметна плоча и на лобното му място.[10]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 546.
  2. „Революционната борба в Гевгелийско по спомените на Илия Костадинов Докторов“, Съставител: Кирил Григоров Пърличев, „Македония прес“, София, 2004, стр. 101 – 103.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 31.
  4. Пандевски, Манол Д. Внатрешната македонска револуционерна организација и неоврховизмот (1904–1908). Скопје, Култура, 1983. с. 79.
  5. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 279.
  6. „Революционната борба в Гевгелийско по спомените на Илия Костадинов Докторов“, Съставител: Кирил Григоров Пърличев, „Македония прес“, София, 2004, стр. 101 – 103.
  7. Ч., Б. Поклонение на гроба на Манушъ войвода. // Македония III (745). 6 април 1929. с. 2.
  8. Кратка история на Беласица (Петрич), взето от сайта bgclubs.eu на 25.04.10 г.
  9. „Динов, Коста. „ВМРО откри нов паметник на Мануш войвода в Петричко“, вестник Вяра, 11 февруари 2008.“, архив на оригинала от 12 февруари 2008, https://web.archive.org/web/20080212041948/http://viara-online.com/show_news.php?show=19443, посетен 12 февруари 2008 
  10. Десетки се включиха в шествието за 110-годишнината от смъртта на Мануш войвода.