Мануш Георгиев

български революционер
(пренасочване от Мануш войвода)

Мануш Георгиев, наричан Турновски, Струмишки, Струмски или Мануш войвода, е деец на българското националноосвободително движение в Македония и войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2][3][4]

Мануш Георгиев
български революционер
Роден
Починал
7 февруари 1908 г. (26 г.)
Учил вСярско българско педагогическо училище
Мануш Георгиев в Общомедия

Биография

редактиране

Мануш Георгиев е роден на 10 август 1881 година[3] в будно семейство.[1] Други източници сочат за негова рождена година 1876 година,[4] и 1880 година.[1] Източниците се различват и за родното му място - Ново село, Струмишко[1][4] или Турново,[3] като от ранна детска възраст живее в близкото Ново село. Учи в българската прогимназия в град Струмица и в българското педагогическо училище в град Сяр, където завършва втори педагогически курс.[3] Още като ученик е посветен в делото на ВМОРО и ръководи ученически революционен кръжок. В 1903 година участва в бунт срещу директора на училището, поради което е изключен.[1] По-късно учителства в струмишките села Барбарево, Стиник,[1] Робово, Бориево и Стиник.[3]

 
Манушов гроб над село Долна Рибница

Подгонен от турските власти като революционер, през 1903 година Мануш Георгиев става нелегален и се присъединява към четата на Христо Чернопеев, а след това е секретар на войводата Димитър Попстаматов. От 1904 година е назначен за титулярен околийски войвода на Петричка революционна околия.[3] Допринася за заздравяване на местните революционни комитети, закриля българското население.[1]

Делегат е на Струмишкия окръжен конгрес, проведен в Огражден през лятото на 1905 година.[5] Участва като делегат от Струмишкия революционен окръг на Рилския конгрес на ВМОРО през 1905 година.[1] От 1907 година е избран за помощник на струмишкия окръжен войвода Христо Чернопеев.[3]

На 6 февруари 1908 година в село Долна Рибница, Петричко, е насрочена нелегална конференция, за която се събират Мануш Георгиев с четата си, четирима представители на околийския революционен комитет в Петрич – Александър Унев, Тома Митов, Михаил Вардев и Стоян Търнаджиев и местни дейци на ВМОРО от селото. След предателство селото е обкръжено от многобройна турска войска и башибозук. Войводата извежда нелегалната чета извън селото и мобилизира местната селска чета, ръководена от Янко Стаменов. След драматично десетчасово сражение в местността Трънката, край село Долна Рибница в Огражден планина, загиват всички 24-ма български революционери.[6][1]

Събитието остава в историята като Петричката епопея. На 31 март 1929 година на мястото на битката на един километър северно от Долна Рибница е открит паметник костница, в която са положени част от костите на героите.[8] Днес местността се нарича от местните жители Манушов гроб. През 1923 година в Петрич съществува футболен отбор на име „Мануш войвода“[9].

Бюст-паметници на Мануш Георгиев са изградени в Петрич, България, и в Ново село, Северна Македония. Във връзка със 100-годишнината от гибелта на войводата на 8 февруари 2008 година в центъра на село Долна Рибница е открита паметна плоча.[10] По повод 110 години от неговата смърт на 4 февруари 2018 година е открита паметна плоча и на лобното му място.[11]

Външни препратки

редактиране
  1. а б в г д е ж з и Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 546.
  2. „Революционната борба в Гевгелийско по спомените на Илия Костадинов Докторов“, Съставител: Кирил Григоров Пърличев, „Македония прес“, София, 2004, стр. 101 – 103.
  3. а б в г д е ж Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 31.
  4. а б в Ѓоргиев – Ликин, Васил. Видни учители – револуционери од Струмица и Струмичко од крајот на XIX век до почетокот на Балканските војни (1893 – 1912/1913) // Струмица и Струмичко во времето на Балканските војни и Букурешкиот мировен договор. Струмица, НУ Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј, 2013. ISBN 978-608-65524-1-1. с. 226. (на македонски)
  5. Пандевски, Манол Д. Внатрешната македонска револуционерна организација и неоврховизмот (1904–1908). Скопје, Култура, 1983. с. 79.
  6. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 279.
  7. „Революционната борба в Гевгелийско по спомените на Илия Костадинов Докторов“, Съставител: Кирил Григоров Пърличев, „Македония прес“, София, 2004, стр. 101 – 103.
  8. Ч., Б. Поклонение на гроба на Манушъ войвода // Македония III (745). 6 април 1929. с. 2.
  9. Кратка история на Беласица (Петрич), взето от сайта bgclubs.eu на 25.04.10 г.
  10. Динов, Коста. „ВМРО откри нов паметник на Мануш войвода в Петричко“, вестник Вяра, 11 февруари 2008., архив на оригинала от 12 февруари 2008, https://web.archive.org/web/20080212041948/http://viara-online.com/show_news.php?show=19443, посетен на 5 юни 2008 
  11. Десетки се включиха в шествието за 110-годишнината от смъртта на Мануш войвода.