Маргарита III Фландърска

от 1384 до 1405 г. графиня на Фландрия (като Маргарита III), на Артоа (като Маргарита II), Бургундия (като Маргарита II), графиня на Невер (1384 – 1385 като

Маргарита III Фландърска, още Маргарита Дампиер или Маргарита Малска (на френски: Marguerite III de Flandre, на нидерландски: Margaretha van Male; кръстена 13 април 1350, Мале; † 16/21 март 1405, Арас), от Дом Дампиер е от 1384 до 1405 г. графиня на Фландрия (като Маргарита III), на Артоа (като Маргарита II), Бургундия (като Маргарита II), графиня на Невер (1384 – 1385 като Маргарита I), графиня на Ретел (1384 – 1402) и чрез женитба два пъти херцогиня на Бургундия.

Маргарита III Фландърска
Marguerite III de Flandre
херцогиня на Бургундия,
графиня на Фландрия
Портрет на Маргарита III Фландърска от неизвестен художник
Портрет на Маргарита III Фландърска от неизвестен художник
Родена
Починала
16 март 1405 г. (54 г.)
ПогребанаЛил, Франция
Управление
Период14 май 135721 ноември 1361 (Бургундия);
19 юни 136927 април 1404 (Бургундия)
30 януари 138416 март 1405 (Фландрия)
Други титлиграфиня на Невер, Ретел, Артоа;
пфалцграфиня на Бургундия
Герб
Семейство
РодДом Дампиер
БащаЛудвиг II
МайкаМаргарета Брабантска
СъпругФилип I (1356)
Филип II (19 юни 1369)
ДецаАнтон
Жан Безстрашни
Маргарета Бургундска
Катарина Бургундска
Мария Бургундска
Филип II
Маргарита III Фландърска в Общомедия

Произход

редактиране

Тя е единствената оцеляла дъщеря и наследница на графа на Фландрия Лудвиг II (* 1330, † 1384) и на съпругата му Маргарета Брабантска (* 1323, † 1368), дъщеря на херцог Йохан III от Брабант от род Регинариди.

Биография

редактиране

На 14 май 1357 г., на 7-годишна възраст, Маргарита се омъжва за Филип I, внук и наследник на херцога на Бургундия Одо IV. Филип е граф на Бургундия и Артоа, херцог на Бургундия (1350 – 1361) и става граф на Оверн и Булон (1360 – 1361). Филип I умира от чума през 1361 г., без да може да живее с нея.

След смъртта на Филип кралят на Франция Жан II Добрият изявява претенции към Херцогство Бургундия за Кралство Франция чрез наследство (bona vacantia). През 1364 г. Филип II Смелият (* 1342, † 1404), най-малкият син на крал Жан II, получава херцогството и се жени за Маргарита през 1369 г.

Когато бащата на Маргарита умира през 1384 г., тя и Филип II наследяват графствата Артоа, Бургундия, Фландрия, Невер и Ретел. Филип умира през 1404 г., а Маргарита умира на следващата година. С нейната смърт Дом Дампиер умира и Графство Фландрия губи своята (относителна) независимост в полза на Бургундия. То попада под управлението на нейния син Жан Безстрашни, а по-късно на Хабсбургската династия.

Брак и потомство

редактиране

∞ 14 май 1357 за Филип I Бургундски (* 1346, † 21 ноември 1361), внук и наследник на херцога на Бургундия Одо IV, както и граф на Бургундия и Артоа, херцог на Бургундия (1350 – 1361) и граф на Оверн и Булон (1360 – 1361), от когото има пет сина и четири дъщери:

Наследство

редактиране

Основната линия на Дом Дампиер завършва с Маргарита III. Дампиер, първоначално само графове на Фландрия, успяват чрез умна брачна политика да наследят графствата Невер (1280) и Ретел (1328). Чрез нейната баба, дъщеря на френския крал Филип V, графствата Артоа и Бургундия („Франш Конте“) са добавени към това (1382 г.). Тези земи трябва да осигурят ядрото на владенията на Дом Валоа-Бургундия, които, заедно с Херцогство Бургундия, трябва да им осигурят мощна база, за да оспорят управлението на техните братовчеди, кралете на Франция от Династия Валоа през XV век.

Нейният най-голям син Жан Безстрашния наследява баща ѝ Луи като граф на Невер през 1384 г., съпруга ѝ през 1404 г. като херцог на Бургундия, а нея като граф на Бургундия, граф на Артоа и граф на Фландрия. През 1406 г. нейният по-малък син Антон наследява Брабант и Лимбург. Първоначално Невер и Ретел са дадени приживе на нейните най-големи синове Жан (Невер) и Антон (Ретел), но след възкачването на трона на херцогството на Жан Невер отива при най-малкия ѝ син Филип. Ретел е даден на Филип през 1402 г., когато става ясно, че Антон ще наследи Брабант.

Резиденции

редактиране
 
Замъкът Жермол на 11 км западно от Шалон сюр Сон

В Бургундия замъкът Жермол (Château de Germolles), предложен на Маргарита Фландърска от Филип II Смели през 1381 г., е превърнат от херцогинята на Бургундия в разкошен селски имот. Това е голяма правоъгълна сграда, заобиколена от ров, който огражда двор. Южното и източното крило съдържаха жилищните апартаменти, докато в западното крило са приемните. Маргарита, като енергична и любителка на провинцията, решава да развие в имението някои селски дейности, които биха създали приятна среда около тази любима нейна резиденция, както и да развие местното селско стопанство и да осигури известен доход за поддръжката на владението. Така тя кара да засадят голяма розова градина, а венчелистчетата са изпратени във Фландрия, за да бъдат използвани за направата на розова вода. До голяма степен запазен, замъкът днес е един от най-добрите примери за княжески резиденции във Франция в края на Средновековието.

Източници

редактиране
  • J. Richard: Margarete 15), in: Lexikon des Mittelalters, Bd. 6 (1993), Sp. 239.
  • Marguerite de Flandre, in: Nouvelle Biographie Générale, Bd. 33 (1860), Sp. 596f.
  • Alphonse Wauters: Marguerite de Flandre, in: Biographie nationale de Belgique, Bd. 13 (1894 – 1895), Sp. 632 – 636.
  • Bauer-Smith, Charlotte (2004). „Mapping Family Lines: A Late Fifteenth Century Example of Genealogical Display“. In Biggs, Douglas L.; Michalove, Sharon D.; Reeves, Albert Compton (eds.). Reputation and Representation in Fifteenth Century Europe. Brill.
  • Blockmans, Wim; Prevenier, Walter (1999). Peters, Edward (ed.). The Promised Lands: The Low Countries Under Burgundian Rule, 1369 – 1530. Translated by Fackelman, Elizabeth. University of Pennsylvania Press.
  • Boffa, Sergio (2004). Warfare in Medieval Brabant, 1356 – 1406. Boydell & Brewer.
  • Nicholas, David M (1992). Medieval Flanders. Routledge.
  • Nolan, Cathal J. (2006). „Duchy of Burgundy“. The Age of Wars of Religion, 1000 – 1650: An Encyclopedia of Global Warfare and Civilization. Vol. 1. Greenwood Publishing.
  • Ormrod, W. Mark (2011). Edward III. Yale University Press.
  • Vaughan, Richard (2005). Philip the Bold: The Formation of the Burgundian State. The Boydell Press.

Външни препратки

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Margaret III, Countess of Flanders в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​