Маргерита д’Есте (1619 – 1692)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Маргерита д'Есте.

Маргерита д’Есте (на италиански: Margherita d'Este; * 1619, Модена, Херцогство Модена и Реджо; † 12 ноември 1692, Мантуа, Херцогство Мантуа) от рода Есте, е принцеса на Модена и Реджо и чрез женитба херцогиня на Гуастала (1647 – 1678).[1]

Маргерита д’Есте
Margherita d'Este
херцогиня на Гуастала
Родена
1619 г.
Починала
12 ноември 1692 г. (73 г.)
Управление
Период16471678
ПредшественикИзабела Орсини
НаследникАнна Изабела Гонзага
Други титлипринцеса на Модена и Реджо
Семейство
РодЕсте по рождение
Гонзага по брак
БащаАлфонсо III д’Есте
МайкаИзабела Савойска
Братя/сестриЧезаре д'Есте
Франческо д’Есте
Опицоне д’Есте
Анджела Мария д'Есте
Чезаре д'Есте
Алесандро д'Есте
Карло Алесандро д'Есте
Риналдо д'Есте
Беатриче Франческа д'Есте
Филиберто д'Есте
Бонифачо д'Есте
Анна Беатриче д’Есте
СъпругФеранте III Гонзага
ДецаАнна Изабела Гонзага
Мария Витория Гонзага
Маргерита д’Есте в Общомедия

Произход

редактиране

Тя е дъщеря на Алфонсо III д’Есте (1591 – 1644), херцог на Мантуа,[2] и на Изабела Савойска (1591 – 1626). Нейни дядо и баба по бащина линия са Чезаре д’Есте, херцог на Модена и Реджо, и Вирджиния де Медичи, а по майчина – херцог Карл Емануил I Савойски и Каталина Австрийска. Има девет братя и три сестриː

Брак и потомство

редактиране

∞ 25 юни 1647 за Феранте III Гонзага (1618 – 1678), херцог на Гуастала,[3] от когото има две дъщери:

Източници

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Margherita d'Este в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​