Маргьорит Бургундска

Маргьорит Бургундска (род. в 1290 – умира през 1315) е дъщеря на Робер II Бургундски и Агнес Френска, една от дъщерите на Луи IX, което я прави по майчина линия потомка на династия Капетинги. Кралица на Навара (1305-1315) и на Франция (1314-1315).

Маргьорит Бургундска
кралица на Навара и Франция
Marketa pecet.jpg
Портрет на Маргьорит, вероятно 19 век
Коронация Навара - 23 септември 1305
Франция – Не е коронована
Наследила Жана I Наварска
Наследена от Клеманс Унгарска
Лични данни
Родена
Починала
Семейство
Династия Капет
Баща Робер II Бургундски
Майка Агнес Френска
Брак Луи X
Потомци Жана II Наварска
Герб Coat of Arms of Margaret of Burgundy as Queen Consort of Navarre.svg
Маргьорит Бургундска в Общомедия

На 23 септември 1305 г. Маргьорит се омъжва за Луи X, първородният син на Филип IV Хубави. По това време Луи вече носи титлата крал на Навара и е престолонаследник на френския трон.

ПроцесРедактиране

В началото на 1314 г. Филип IV арестува Маргьорит и другите две принцеси, сестрите Жана Бургундска и Бланш Бургундска, омъжени съответно за по-младите му синове Филип (бъдещият Филип V) и Шарл (бъдещият Шарл IV), по подозрение в изневяра. Принцесите се отличават с кокетство и весел нрав, което става причина да плъзнат слухове, че изневеряват на принцовете, но няма доказателства докато на гости във френския двор не пристига английският крал Едуард II, придружен от съпругата си Изабела Френска (дъщеря на Филип Хубави). Според хроникьорите от онова време Изабела става свидетел на прелюбодеянието на Маргьорит и Бланш с двама братя – рицарите Филип и Готие д`Оне. За Жана няма доказателства, което не пречи да ѝ бъдат предявени обвинения, че прикрива Маргьорит и Бланш.

Двамата братя са задържани и разпитани. Първоначално те отричат обвиненията, но след като са подложени на мъчения, признават, че са имали връзки с принцесите. Последва особено жестока публична екзекуция – на 19 април 1314 г. сред полето край Понтоаз на 30-ина км от Париж, двамата рицари са одрани живи, скопени, обезглавени и телата им са изложени за назидание. Такова свирепо наказание се обяснява с факта, че подобно престъпление се счита за обида и посегателство над кралската фамилия, а освен това предизвиква съмнения относно чистотата на кралската кръв на един евентуален бъдещ потомък. „Какви биха били легитимността и авторитетът на един бъдещ суверен, ако съществуват съмнения, че той няма кралско потекло?”

 
Шато Гайар

Филип IV не пощадява и принцесите. За Маргьорит наказанието е най-сурово, тъй като е омъжена за бъдещия крал. Тя е остригана и затворена в Шато Гаяр.

Смъртта на Филип IV на 29 ноември 1314 г. превръща Маргьорит в кралица на Франция, но според мълвата Луи X се отървава от нея, като нарежда да бъде задушена с възглавници в килията ѝ. Според друга легенда Маргьорит умира от изтощение, тъй като е държана затворена в открита килия на върха на висока кула, изложена на вятър и студ. При всички положения тя е намерена мъртва през 1315 г. и още същата година крал Луи X се жени повторно.

ЛегендиРедактиране

Съществува и друга легенда, според която Маргьорит е преместена тайно в замъка Куш (château de Couches), където умира много по-късно – чак през 1333 г. Подобна теза е възможна, тъй като Маргьорит е потомка на влиятелна и могъща фамилия, което прави възможно сключването на подобно споразумение с френския двор. Въпреки някои писмени сведения, които указват подобно развитие на нещата, тези доказателства са твърде слаби и, без да могат да бъдат категорично отхвърлени, понастоящем все още не се приемат сериозно.

ДъщеряРедактиране

От брака си с Луи X Маргьорит ражда дъщеря – Жана II Наварска (1311-1349), която успява да получи само една част от правата си над Навара през 1328 г. благодарение на споразумение между нейния съпруг Филип и френския крал Филип VI.

В литературатаРедактиране

Маргьорит Бургундска е героиня в романите „Железният крал” и „Удушената кралица” на Морис Дрюон от поредицата „Прокълнатите крале”.

ИзточнициРедактиране

  • Weir, Alison. Isabella. — NY: Ballantin Bookc, 2005, 487 с., ISBN 0-345-45319-0
  • Bernhard Töpfer: Die letzten Kapetinger Ludwig X. (1314–1316), Philipp V. (1316/17–1322), Karl IV. (1322–1328). In: Joachim Ehlers, Heribert Müller, Bernd Schneidmüller(Hrsg.): Die französischen Könige des Mittelalters. C. H. Beck, München 1996, ISBN 3-406-40446-4, S. 231, 235, 239.
  • Maurice Druon: Der Fluch aus den Flammen. Fischer Taschenbuch Verlag, Frankfurt am Main, 2. Auflage 2008, ISBN 978-3-596-17418-8