Мариета Иванова-Гиргинова

Мариета Стоянова Иванова-Гиргинова е доктор по филология, доцент в Инститиута за литература при БАН. Тя работи в областите драма, жанрове, ранномодерна драма, модерна драма, съвременна драма, сецисион, символизъм, авангард, литературна периодика и театрална периодика.[1] Д-р Иванова-Гиргинова е участвала в редица международни и национални научно-изследователски проекти и е автор на множество научни статии и студии.[2]

Биография редактиране

Образование редактиране

През 1985 г. завършва специалност българска филология, с втора специалност руска филология и ФОП - театрална режисура, в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. През 1996 защитава докторска дисертация на тема „Жанрови модели на българската драма между двете световни войни“.[2]

Преподавателска дейност редактиране

Между 1994 г. и 1996 г. Мариета Иванова-Гиргинова е хоноруван асистент към курса „История на българската литература след І-та световна война" в Пловдивския университет. През следващата година преподава „Увод в теория на детската литература“ във Висшия педагогически институт в Кърджали. От 2000 г. до 2003 г. преподава „История на българската драма.1978-1945“ в Нов български университет. След това до 2007 г. е лектор по български език, литература и култура в Санктпетербургския държавен университет. През 2008 г. преподава „История на българската драма и театър на ХХ век“ в СВУБИТ.[2] В периода 2012-2016 е лектор в Киевския национален университет „Тарас Шевченко“.[1] Към него създава и развива Център по българистика.[3]

Отличия редактиране

  • От университета „Тарас Шевченко“ (2015)[3]
  • От Посолството на Република България в Украйна за принос в развитието на българистиката в Украйна (2016)[3]

Библиография редактиране

Научни статии и студии редактиране

Д-р Мариета Иванова-Гиргинова е публикувала около 100 научни статии[3], сред които:

  • Българската драма - кръстопът на две култури. // Miedzy kultura "niska" a wysoka" - zjawiska jezykowe, literackie, kulturowe. Pamieci prof.dr hab. Terezy Dabek - Wirgowej - Lodz : Uniwersytet Lodzki, 2001, с. 61-71.[2]
  • Сто лет Народному театру. // Материалы X Державинских чтений. Современность и исторические проблемы болгаристики и славистики. СПбГУ, 2005, с.42 -52.[2]
  • Драматургията на Иван Радоев. // Българска литературна класика : Литературни проблеми, теми, разработки. - Пловдив : Хеброс, 1992, с. 193-199.[2]
  • Критикът като художник. Наблюдение върху критическите текстове на Яворов. // Яворов-литературно-биографични сюжети. С., 2009, с. 302-315[2]

Книги редактиране

  • „Лабиринтът на драмата. Трансформации на Аза в българската драматургия на ХХ век“,(2002)[1][3], носител на награда Литературна академия „Южна пролет“ (2003)[2]
  • „Блянове по модерна драма. Драматическият проект на Петко Тодоров“, (2010)[1][3]
  • „Книга за сп. "Златорог" (1920–1943)“, (2022), част от поредицата „Периодика и литература“[1][3]

Източници редактиране

  1. а б в г д Речник на българската литература след Освобождението // Посетен на 2023-11-16.
  2. а б в г д е ж з Институт за литература // Посетен на 2023-11-16.
  3. а б в г д е ж Studia Literaria Serdicensia // Посетен на 2023-11-16.