Мария де ла Крус Оливие Оберг (на испански: María de la Cruzr Olivie Obergh), по-известна като Марикрус Оливие (на испански: Maricruz Olivier), е мексиканска актриса. Известна е с ролята на Тереса в едноименната теленовела и едноименния игрален филм от 1959 г. и 1961 г. съответно и с ролята на училищната заместник-директорка Лусия във филма Дори вятърът се страхува от 1968 г.[2][3]

Марикрус Оливие
Maricruz Olivier
мексиканска актриса
Родена
Мария де ла Крус Оливие Оберг[1]
Починала
ПогребанаМексико, Мексико
Религиякатолицизъм
Националност Мексико
Учила вНационален автономен университет на Мексико
Академия „Андрес Солер“
Работилаактриса
Работила вТелевиса
Актьорска кариера
Активност1953 – 1984
Семейство
Уебсайт
Марикрус Оливие в Общомедия

Като театрална актриса тя се откроява със своята гъвкавост в изиграването на отрицателни роли или на саможертвена жена, без да изпитва никакви затруднения.[4]

Сред най-известните филми, в които участва, са Чист живот (1956), Петнадесетгодишна (1960), Моминско парти (1966), Приятелите на богаташите (1967), Есенното желание (1972) и Три жени на кладата (1979).

Биография и кариера

редактиране

Мария де ла Крус Оливие Оберг, с кръщелно име Мария де ла Крус Хенара Оберг (на испански: María de la Cruz Genara Obergh),[5] е родена на 19 септември 1934 г. в Теуакан, Пуебла, Мексико, дъщеря на французина Хесус Оливие Миранда и американката Мерседес Оберг де Оливие.[1][6][7] Когато пораства, се премества в град Мексико, за да учи литература във Факултета по философия и литература на Националния автономен университет на Мексико, а също така учи актьорско майсторство в продължение на две години в Академия „Андрес Солер“.[8] След като се дипломира като актриса, през 1953 г. тя прави своя актьорски дебют във филма Тези от Пенхамо.[6]

През 1959 г. участва във филма Ангелчета на трапец. През 1962 г. участва в революционния драматичен филм Слънце в пламъци. Актрисата участва в 44 игрални филма.

В телевизията Марикрус Оливие играе в 20 теленовели, като се откроява с участието си в теленовелите Тереса ​​(1959),[9] Две лица има съдбата (1960), Бурята (1967), Не вярвам в мъжете (1969), Усмивката на дявола (1970) и Вивиана (1978). Последното ѝ участие в жанра на теленовелата е през 1982 г. в продукцията В търсене на рая.

На театралната сцена актрисата участва в 17 постановки.

Личен живот

редактиране

Въпреки че никога не е потвърждавано от Оливие заради резервирания си начин на живот, се твърди, че е лесбийка и е имала връзка с актрисата и режисьор Беатрис Шеридан.[10] В допълнение, в телевизионната програма Историята зад мита, е коментирано, че актрисата е арестувана по време на акция, която се е състояла на лесбийско парти, и че снимка, на която тя е задържана от полицията, е конфискувана от мексикански политик, който е приятел на актрисата, за да не бъде публикувана във вестниците по онова време.[10][11]

Марикрус Оливие умира на 50-годишна възраст на 10 октомври 1984 г. в мексиканската столица. Тялото ѝ е кремирано, а прахът е погребан в ниша в парцела на Националната асоциация на актьорите в Градинското гробище, разположено в същия град. В смъртния ѝ акт погрешно е написано, че е на 42 години.[1][12]

Външни препратки

редактиране

Източници

редактиране