Маринус ван дер Любе
Маринус ван дер Любе (на нидерландски: Marinus (Rinus) van der Lubbe) е нидерландски комунист, обвинен в подпалването на Райхстага на 27 февруари 1933 година.
| Маринус ван дер Любе Marinus van der Lubbe | |
| нидерландски комунист | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Лайпциг, Федерална република Германия |
| Националност |  Нидерландия |
| Работил | комунистически активист |
| Престъпна дейност | |
| Престъпления | Пожар в Райхстага |
| Период | 27 февруари 1933 г. |
| Място | Берлин |
| Мотиви | дошлите на власт националсоциалисти |
| Присъда | смъртна присъда |
| Уебсайт | |
| Маринус ван дер Любе в Общомедия | |
Биография
редактиранеРоден на 13 януари 1909 г. в Лайден, Нидерландия. Постъпва в холандската комунистическа партия през 1925 г. През 1933 година заминава за Германия, за да се бори с дошлите на власт националсоциалисти. Според официалната версия в нощта на 26 срещу 27 февруари 1933 подпалва няколко обществени сгради, включително Райхстага, след което е заловен. На Лайпцигския процес се държи доста неадекватно и не отговаря на зададените въпроси.[1] Нацистите го смятат за агент на Коминтерна, а комунистите за нацистки провокатор.[2]
Ван дер Любе е осъден на смърт; останалите четирима обвиняеми (Ернст Торглер, Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев) са оправдани.[1][3] Ван дер Любе е гилотиниран в двора на Лайпцигския затвор на 10 януари 1934 г., три дни преди да навърши 25 години. Погребан е в необозначен гроб в Южното гробище на Лайпциг.[1]
Запалването на Райхстага дава повод на националсоциалистите да приемат още на 28 февруари 1933 г. Указ на Райхпрезидента за защита на народа и държавата, който включва списък от престъпления, за които предишното наказание „доживотна присъда“ е заменено със смъртно наказание. С Декрет за обществено спасение се отнемат много конституционни права и свободи като правото на събирания и свободата на пресата.
След Втората световна война братът на Маринус ван дер Любе, Ян, прави опити да отмени първоначалната присъда. През 1967 г. присъдата на Мариус е променена със съдебен акт от смърт на осем години затвор. На 6 декември 2007 г. главният прокурор Моника Хармс анулира цялата присъда и посмъртно помилва Ван дер Любе.[4][5][6]
Учените не са единодушни дали Ван дер Любе е действал самостоятелно, както твърди, за да протестира срещу условията, в които живее германската работническа класа, или е бил част от по-мащабен заговор. Отговорността за пожара в Райхстага остава въпрос на дебати и продължаващи изследвания в модерната историография, но утвърденият консенсус сред мнозинството учени е, че Ван дер Любе е отговорен за пожара.[7]
През януари 2023 г. предполагаемите останки на Ван дер Любе са ексхумирани, от една страна с цел да се установи точното им местоположение и да се идентифицира гробът му, а от друга страна, за да се провери дали неадекватното поведение на Ван дер Любе по време на процеса не се дължи на упояване с наркотици.[1][7] Идентичността на останките е потвърдена след няколко месеца на анализи, но токсикологията не намира доказателства за употреба на наркотици, отбелязвайки, че предвид изминалото време не е възможно да се установи категорично.[8]
Памет
редактиранеПрез 1980 година една от улиците в Лайден е кръстена на негово име.
Източници
редактиране- ↑ а б в г Ексхумираха тялото на Маринус ван дер Любе в ново разследване за подпалването на Райхстага. manager.bg. 27 февруари 2023 г.
- ↑ Преди 90 години: кой подпали Райхстага?. DW. 27 февруари 2023 г.
- ↑ Лайпцигският процес, поставил началото на тоталитарния нацизъм. „Площад Славейков“. 21 септември 2023 г.
- ↑ В Германия все още спорят кой е подпалил Райхстага 75 години по-късно // 2008-02-27. Посетен на 2024-08-16.
- ↑ Отмениха присъдата на Ван дер Любе за подпалването на Райхстага // Архивиран от оригинала на 2008-03-14. Посетен на 2008-12-08.
- ↑ https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/4195009
- ↑ а б Бутовски, Иван. Разкриват загадката с пожара в Райхстага // 168 часа, 2023-03-18. Посетен на 2024-08-16.
- ↑ Body of arsonist Marinus van der Lubbe identified – no drug residue // Der Spiegel, 15 June 2023. Посетен на 6 October 2023.