Маринус ван дер Любе (на нидерландски: Marinus (Rinus) van der Lubbe) е нидерландски комунист, обвинен в подпалването на Райхстага на 27 февруари 1933 година.

Маринус ван дер Любе
Marinus van der Lubbe
нидерландски комунист
Роден
Починал
10 януари 1934 г. (24 г.)
ПогребанЛайпциг, Федерална република Германия
Националност Нидерландия
Работилкомунистически активист
Престъпна дейност
ПрестъпленияПожар в Райхстага
Период27 февруари 1933 г.
МястоБерлин
Мотивидошлите на власт националсоциалисти
Присъдасмъртна присъда
Уебсайт
Маринус ван дер Любе в Общомедия
Гробът на Ван дер Любе в Холандия

Биография

редактиране

Роден на 13 януари 1909 г. в Лайден, Нидерландия. Постъпва в холандската комунистическа партия през 1925 г. През 1933 година заминава за Германия, за да се бори с дошлите на власт националсоциалисти. Според официалната версия в нощта на 26 срещу 27 февруари 1933 подпалва няколко обществени сгради, включително Райхстага, след което е заловен. На Лайпцигския процес се държи доста неадекватно и не отговаря на зададените въпроси.[1] Нацистите го смятат за агент на Коминтерна, а комунистите за нацистки провокатор.[2]

Ван дер Любе е осъден на смърт; останалите четирима обвиняеми (Ернст Торглер, Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев) са оправдани.[1][3] Ван дер Любе е гилотиниран в двора на Лайпцигския затвор на 10 януари 1934 г., три дни преди да навърши 25 години. Погребан е в необозначен гроб в Южното гробище на Лайпциг.[1]

Запалването на Райхстага дава повод на националсоциалистите да приемат още на 28 февруари 1933 г. Указ на Райхпрезидента за защита на народа и държавата, който включва списък от престъпления, за които предишното наказание „доживотна присъда“ е заменено със смъртно наказание. С Декрет за обществено спасение се отнемат много конституционни права и свободи като правото на събирания и свободата на пресата.

След Втората световна война братът на Маринус ван дер Любе, Ян, прави опити да отмени първоначалната присъда. През 1967 г. присъдата на Мариус е променена със съдебен акт от смърт на осем години затвор. На 6 декември 2007 г. главният прокурор Моника Хармс анулира цялата присъда и посмъртно помилва Ван дер Любе.[4][5][6]

Учените не са единодушни дали Ван дер Любе е действал самостоятелно, както твърди, за да протестира срещу условията, в които живее германската работническа класа, или е бил част от по-мащабен заговор. Отговорността за пожара в Райхстага остава въпрос на дебати и продължаващи изследвания в модерната историография, но утвърденият консенсус сред мнозинството учени е, че Ван дер Любе е отговорен за пожара.[7]

През януари 2023 г. предполагаемите останки на Ван дер Любе са ексхумирани, от една страна с цел да се установи точното им местоположение и да се идентифицира гробът му, а от друга страна, за да се провери дали неадекватното поведение на Ван дер Любе по време на процеса не се дължи на упояване с наркотици.[1][7] Идентичността на останките е потвърдена след няколко месеца на анализи, но токсикологията не намира доказателства за употреба на наркотици, отбелязвайки, че предвид изминалото време не е възможно да се установи категорично.[8]

През 1980 година една от улиците в Лайден е кръстена на негово име.

Източници

редактиране