Марин Георгиев (поет)
Вижте пояснителната страница за други личности с името Марин Георгиев.
Марин Георгиев Маринов е български поет, преводач, културен журналист.
Марин Георгиев | |
---|---|
български поет, преводач, културен журналист | |
Роден | |
|
|
Националност |
![]() |
Учил в | Великотърновски университет |
Работил в | редактор, издател |
Литература | |
Жанрове | стихотворение, мемоари |
Дебютни творби | „Село“ (1975) |
Известни творби |
„Праг“ (1981) „Показалец“ (1986) „Записки на слугата“ (1991) „Третият разстрел“ (1993) „Отворена книга“ (2011) |
Награди | „Теодор Траянов“ (2012) |
БиографияРедактиране
Марин Георгиев е роден на 9 април 1946 г. в село Биволаре, Плевенско. Завършва Техникума по механотехника в Плевен и българска филология във Великотърновския университет „Кирил и Методий“. Редактор е в културния отдел на Радио Варна. Работи във вестниците „Учителско дело“, „Народна младеж“, „Пулс“ и „Литературен фронт“.
В края на 1981 г. е приет за член на Съюза на българските писатели (СБП), преди това – в Съюза на българските журналисти, после и в Съюза на преводачите в България.
В края на декември 1990 г. е назначен за заместник-главен редактор на органа на СБП „Литературен фронт“, преименуван от новото ръководство в „Литературен форум“.[1]
В началото на 1991 г. основава първото частно издание в областта на културата – „Литературен форум – ООД“. На 5 февруари 1992 г. е избран от общото събрание на съдружниците за управител на фирмата и директор на вестника и издателството, а от 2001 г. е и собственик.
През 1994 г. е сред създателите на Сдружение на български писатели, а през 1996 г. – на „Форум Българо-унгарска взаимност – 2014“, който е със седалища в Будапеща и София.
ТворчествоРедактиране
Принос в документалистиката е романът разследване „Третият разстрел“.[2]
КнигиРедактиране
ПоезияРедактиране
- „Село“, изд. „Народна младеж“, 1975;
- „Памет“, изд. „Народна младеж“, 1979;
- „От първо лице“, изд. „Български писател“, 1986;
- „Показалец“, „стихотворна книга“, изд. „Георги Бакалов“, Варна, 1986;
- „Доживяване“ – късни стихотворения, изд. „Фабер“, Велико Търново, 2011[3];
- „До тук“, събрани стихове, изд. „Слово“, Велико Търново, 2011;
- „Se Isten, se ördög“, „Napkút Kiadó“, Budapest („Ни Бог, ни дявол“, издателство „Напкут“, Будапеща), избрани стихотворения, 2015.
- „Valaki figyel“, („Някой винаги гледа“ – избрана проза и поезия), изд. „Magyar Naplo“, Budapest 2019.
ПрозаРедактиране
- „Праг“, проза, изд. „Народна младеж“, 1981;
- „Когато главнята стане дърво“, публицистика, изд. на „Отечествения фронт“, 1987;
- „Показания“, поезия и проза, изд. „Народна младеж“, 1990;
- „Записки на слугата“, мемоари, УИ „Св. Климент Охридски“, 1991;
- „Третият разстрел“, „роман–разследване“, Военно издателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, изд. „Литературен форум“, 1993;
- „Крах на митологията“, литературно-критически статии, УИ „Св. Климент Охридски“, Съюз на филолозите, 1994;
- „Здравей, разбойнико“, УИ „Св. Климент Охридски“, 1995;
- „Отворена книга“, „личен роман“, ИК „Хермес“, Пловдив, 2011;
- „С подскоците на скакалеца“, бележки върху поезията на Кирил Кадийски, 2014; второ издание, 2015; трето издание, 2019;
- „Звезден пратеник: Николай Кънчев и българската поезия“, изд. „Литературен форум“ и „Нов Златорог“, 2016, 324 с. ISBN 978-954-740-095-5;
- „Венчан до живот – моята унгарска Европа“, 2017.
За децаРедактиране
- „От игла до конец“, стихотворения за деца, изд. „Български писател“, 1984;
- „С Петър и Марина у дома и в детската градина“, стихотворения за деца, библиотека „Славейче“, 1986;
- „Скарали се две петлета“, стихотворения за деца, изд. „Отечество“ 1988;
- „Числа от букви“, стихотворения за деца, Военно издателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, 1994.
ПреводиРедактиране
- Лариса Василиева, „Зимна дъга“, избрани стихотворения, подбор и превод Марин Георгиев, изд. „Народна култура“, 1986;
- Ищван Шинка, „Под безмилостните звезди“, стихотворения, подбор и превод Марин Георгиев, послеслов Петер Юхас, изд. „Българска сбирка“, 2006;
- Ищван Шинка, „Поле и мечти“, стихотворения, подбор и превод Марин Георгиев, послеслов Петер Юхас, второ допълнено издание – „Литературен форум“, 2010.
НаградиРедактиране
През май 2001 година Марин Георгиев получава високото държавно отличие на Унгарската република за изключителни заслуги в популяризирането и представянето на унгарската култура – „Про Култура Хунгарика“, връчено му лично от министъра на културата на Република Унгария.[4] За същото през 2016 г. става носител на ордена на президента на Унгария.
Първи носител на наградата „Теодор Траянов“ в Пазарджик (заедно с Валери Станков) (2012).[5]
На 14 февруари 2018 година, в гоблената зала на хотел „Гелерт“, Будапеща, му е връчена Международната литературна награда „Паметна сабя „Балинт Балаши““ за заслуги към унгарската литература.
Първият чуждестранен носител на наградата за поезия на Фондация „Йожеф Уташи“ – 2019 година.
БележкиРедактиране
- ↑ Сайт на „Литературен форум“ с броеве от 2002 г., архив на оригинала от 18 юли 2013, https://web.archive.org/web/20130718180340/http://slovo.bg/litforum/index.php?v=arhiv, посетен на 2012-07-25
- ↑ „Марин Георгиев: „Очаквах да ме убият заради книгата ми за Вапцаров!“, 13 март 2009 г.
- ↑ Рец. за книгата: Владимир Шумелов, „Късните стихотворения“ на Марин Георгиев“, Електронно списание LiterNet, 14 февруари 2012, № 2 (147).
- ↑ „Pro Cultura Hungarica – за четвърти път“, „Литературен форум“, бр. 21 (462), 23 май 2001 г.
- ↑ „Марин Георгиев и Валери Станков са първите носители на наградата за поезия „Теодор Траянов“, електронен бюлетин „Културни новини“, 2 февруари 2012 г.
Външни препраткиРедактиране
- Марин Георгиев в Литернет
- Критика за Марин Георгиев в Литернет
- Антоанета Алипиева, „Стилизация на селото. Марин Георгиев“, Електронно списание LiterNet, 8 юли 2012, № 7 (152)
- Мариана Тодорова, „Марин Георгиев“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН