Марин Георгиев (поет)

български поет, преводач, културен журналист
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Марин Георгиев.

Марин Георгиев Маринов е български поет, преводач, културен журналист.

Марин Георгиев
български поет, преводач, културен журналист
Роден

Националност  България
Образование Великотърновски университет
Професия редактор, издател
Литература
Жанрове стихотворение, мемоари
Дебютни творби „Село“ (1975)
Известни творби „Праг“ (1981)
„Показалец“ (1986)
„Записки на слугата“ (1991)
„Третият разстрел“ (1993)
„Отворена книга“ (2011)
Награди Теодор Траянов“ (2012)

БиографияРедактиране

Марин Георгиев е роден на 9 април 1946 г. в село Биволаре, Плевенско. Завършва Техникума по механотехника в Плевен и българска филология във Великотърновския университет „Кирил и Методий“. Редактор е в културния отдел на Радио Варна. Работи във вестниците „Учителско дело“, „Народна младеж“, „Пулс“ и „Литературен фронт“.

В края на 1981 г. е приет за член на Съюза на българските писатели (СБП), преди това – в Съюза на българските журналисти, после и в Съюза на преводачите в България.

В края на декември 1990 г. е назначен за заместник-главен редактор на органа на СБП „Литературен фронт“, преименуван от новото ръководство в „Литературен форум“.[1]

В началото на 1991 г. основава първото частно издание в областта на културата – „Литературен форум – ООД“. На 5 февруари 1992 г. е избран от общото събрание на съдружниците за управител на фирмата и директор на вестника и издателството, а от 2001 г. е и собственик.

През 1994 г. е сред създателите на Сдружение на български писатели, а през 1996 г. – на „Форум Българо-унгарска взаимност – 2014“, който е със седалища в Будапеща и София.

ТворчествоРедактиране

Принос в документалистиката е романът разследване „Третият разстрел“.[2]

КнигиРедактиране

ПоезияРедактиране

  • „Село“, изд. „Народна младеж“, 1975;
  • „Памет“, изд. „Народна младеж“, 1979;
  • „От първо лице“, изд. „Български писател“, 1986;
  • „Показалец“, „стихотворна книга“, изд. „Георги Бакалов“, Варна, 1986;
  • Доживяване“ – късни стихотворения, изд. „Фабер“, Велико Търново, 2011[3];
  • До тук“, събрани стихове, изд. „Слово“, Велико Търново, 2011;
  • Se Isten, se ördög“, „Napkút Kiadó“, Budapest („Ни Бог, ни дявол“, издателство „Напкут“, Будапеща), избрани стихотворения, 2015.
  • „Valaki figyel“, („Някой винаги гледа“ – избрана проза и поезия), изд. „Magyar Naplo“, Budapest 2019.

ПрозаРедактиране

  • „Праг“, проза, изд. „Народна младеж“, 1981;
  • „Когато главнята стане дърво“, публицистика, изд. на „Отечествения фронт“, 1987;
  • „Показания“, поезия и проза, изд. „Народна младеж“, 1990;
  • „Записки на слугата“, мемоари, УИ „Св. Климент Охридски“, 1991;
  • „Третият разстрел“, „роман–разследване“, Военно издателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, изд. „Литературен форум“, 1993;
  • „Крах на митологията“, литературно-критически статии, УИ „Св. Климент Охридски“, Съюз на филолозите, 1994;
  • „Здравей, разбойнико“, УИ „Св. Климент Охридски“, 1995;
  • „Отворена книга“, „личен роман“, ИК „Хермес“, Пловдив, 2011;
  • С подскоците на скакалеца“, бележки върху поезията на Кирил Кадийски, 2014; второ издание, 2015; трето издание, 2019;
  • Звезден пратеник: Николай Кънчев и българската поезия“, изд. „Литературен форум“ и „Нов Златорог“, 2016, 324 с. ISBN 978-954-740-095-5;
  • Венчан до живот – моята унгарска Европа“, 2017.

За децаРедактиране

  • „От игла до конец“, стихотворения за деца, изд. „Български писател“, 1984;
  • „С Петър и Марина у дома и в детската градина“, стихотворения за деца, библиотека „Славейче“, 1986;
  • „Скарали се две петлета“, стихотворения за деца, изд. „Отечество“ 1988;
  • „Числа от букви“, стихотворения за деца, Военно издателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, 1994.

ПреводиРедактиране

  • Лариса Василиева, „Зимна дъга“, избрани стихотворения, подбор и превод Марин Георгиев, изд. „Народна култура“, 1986;
  • Ищван Шинка, „Под безмилостните звезди“, стихотворения, подбор и превод Марин Георгиев, послеслов Петер Юхас, изд. „Българска сбирка“, 2006;
  • Ищван Шинка, „Поле и мечти“, стихотворения, подбор и превод Марин Георгиев, послеслов Петер Юхас, второ допълнено издание – „Литературен форум“, 2010.

НаградиРедактиране

През май 2001 година Марин Георгиев получава високото държавно отличие на Унгарската република за изключителни заслуги в популяризирането и представянето на унгарската култура – „Про Култура Хунгарика“, връчено му лично от министъра на културата на Република Унгария.[4] За същото през 2016 г. става носител на ордена на президента на Унгария.

Първи носител на наградата „Теодор Траянов“ в Пазарджик (заедно с Валери Станков) (2012).[5]

На 14 февруари 2018 година, в гоблената зала на хотел „Гелерт“, Будапеща, му е връчена Международната литературна награда „Паметна сабя „Балинт Балаши““ за заслуги към унгарската литература.

Първият чуждестранен носител на наградата за поезия на Фондация „Йожеф Уташи“ – 2019 година.

БележкиРедактиране

Външни препраткиРедактиране