Марин Георгиев (поет)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Марин Георгиев.

Марин Георгиев е български поет, преводач, културен журналист.

Марин Георгиев
Роден 9 април 1946 г. (1946-04-09) (75 г.)
Професия редактор, издател
Националност Флаг на България България
Жанр стихотворение, мемоари
Дебютни творби „Село“ (1975)
Известни творби „Показалец“ (1986)
Награди „Теодор Траянов“ (2012)

БиографияРедактиране

Марин Георгиев е роден на 9 април 1946 г. в с. Биволаре, Плевенско. Завършва Техникум по механотехника в Плевен и българска филология във Великотърновския университет „Кирил и Методий“. Редактор в културния отдел на Радио Варна. Работи във вестниците „Учителско дело“, „Народна младеж“, „Пулс“ и „Литературен фронт“.

В края на 1981 г. е приет за член на Съюза на българските писатели, преди това – в Съюза на българските журналисти, после и в Съюза на преводачите в България.

В края на декември 1990 г. е назначен за зам.-главен редактор на органа на СБП „Литературен фронт“, преименуван от новото ръководство в „Литературен форум“.[1]

В началото на 1991 г. основава първото частно издание в областта на културата – „Литературен форум – ООД“. На 5 февруари 1992 г. е избран от общото събрание на съдружниците за управител на фирмата и директор на вестника и издателството, а от 2001 г. е и собственик.

През 1994 г. е сред създателите на Сдружение на български писатели, а през 1996 г. – на „Форум Българо-унгарска взаимност – 2014“, който е със седалища в Будапеща и София.

ТворчествоРедактиране

Принос в документалистиката е романът разследване „Третият разстрел“.[2]

КнигиРедактиране

ПоезияРедактиране

  • „Село“, изд. „Народна младеж“, 1975;
  • „Памет“, изд. „Народна младеж“, 1979;
  • „От първо лице“, изд. „Български писател“, 1986;
  • „Показалец“, „стихотворна книга“, изд. „Георги Бакалов“, Варна, 1986;
  • „Доживяване“ – късни стихотворения, изд. „Фабер“, Велико Търново, 2011[3];
  • „До тук“, събрани стихове, изд. „Слово“, Велико Търново, 2011;
  • „Se Isten, se ördög“, „Napkút Kiadó“, Budapest („Ни Бог, ни дявол“, издателство „Напкут“, Будапеща), избрани стихотворения, 2015.
  • „Valaki figyel“, („Някой винаги гледа“ – избрана проза и поезия), изд. „Magyar Naplo“, Budapest 2019.

ПрозаРедактиране

  • „Праг“, проза, изд. „Народна младеж“, 1981;
  • „Когато главнята стане дърво“, публицистика, изд. на „Отечествения фронт“, 1987;
  • „Показания“, поезия и проза, изд. „Народна младеж“, 1990;
  • „Записки на слугата“, мемоари, УИ „Св. Климент Охридски“, 1991;
  • „Третият разстрел“, „роман–разследване“, Военно издателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, изд. „Литературен форум“, 1993;
  • „Крах на митологията“, литературно-критически статии, УИ „Св. Климент Охридски“, Съюз на филолозите, 1994;
  • „Здравей, разбойнико“, УИ „Св. Климент Охридски“, 1995;
  • „Отворена книга“, „личен роман“, ИК „Хермес“, Пловдив, 2011;
  • „С подскоците на скакалеца“, бележки върху поезията на Кирил Кадийски, изд. „Огледало“, 2014;
  • „Звезден пратеник: Николай Кънчев и българската поезия“, изд. „Литературен форум“ и „Нов Златорог“, 2016, 324 с. ISBN 978-954-740-095-5;
  • „Венчан до живот – моята унгарска Европа“, 2017.

За децаРедактиране

  • „От игла до конец“, стихотворения за деца, изд. „Български писател“, 1984;
  • „С Петър и Марина у дома и в детската градина“, стихотворения за деца, библиотека „Славейче“, 1986;
  • „Скарали се две петлета“, стихотворения за деца, изд. „Отечество“ 1988;
  • „Числа от букви“, стихотворения за деца, Военно издателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, 1994.

ПреводиРедактиране

  • Лариса Василиева, „Зимна дъга“, избрани стихотворения, подбор и превод Марин Георгиев, изд. „Народна култура“, 1986;
  • Ищван Шинка, „Под безмилостните звезди“, стихотворения, подбор и превод Марин Георгиев, послеслов Петер Юхас, изд. „Българска сбирка“, 2006;
  • Ищван Шинка, „Поле и мечти“, стихотворения, подбор и превод Марин Георгиев, послеслов Петер Юхас, второ допълнено издание – „Литературен форум“, 2010.

НаградиРедактиране

През май 2001 г. Марин Георгиев получава високото държавно отличие на Унгарската република за изключителни заслуги в популяризирането и представянето на унгарската култура – „Про Култура Хунгарика“, връчено му лично от министъра на културата на Република Унгария.[4] За същото през 2016 г. става носител на ордена на президента на Унгария.

Първи носител на наградата „Теодор Траянов“ в Пазарджик (заедно с Валери Станков) (2012).[5]

На 14 февруари 2018 г., в гоблената зала на хотел „Гелерт“, Будапеща, му е връчена Международната литературна награда „Паметна сабя „Балинт Балаши““ за заслуги към унгарската литература.

Първият чуждестранен носител на наградата за поезия на Фондация „Йожеф Уташи“ – 2019 г.

БележкиРедактиране

  1. ↑ „Сайт на „Литературен форум“ с броеве от 2002 г.“, архив на оригинала от 18 юли 2013, https://web.archive.org/web/20130718180340/http://slovo.bg/litforum/index.php?v=arhiv, посетен 18 юли 2013 
  2. ↑ „Марин Георгиев: „Очаквах да ме убият заради книгата ми за Вапцаров!“, 13 март 2009 г.
  3. ↑ Рец. за книгата: Владимир Шумелов, „Късните стихотворения“ на Марин Георгиев“, Електронно списание LiterNet, 14 февруари 2012, № 2 (147).
  4. ↑ „Pro Cultura Hungarica – за четвърти път“, „Литературен форум“, бр. 21 (462), 23 май 2001 г.
  5. ↑ „Марин Георгиев и Валери Станков са първите носители на наградата за поезия „Теодор Траянов“, електронен бюлетин „Културни новини“, 2 февруари 2012 г.

Външни препраткиРедактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Марин_Георгиев_(поет)&oldid=10804847“.