Марин Колев
български поет и журналист
Марин Тодоров Колев е български поет.
Марин Колев | |
български поет и журналист | |
Роден |
4 февруари 1939 г.
|
---|---|
Починал | 24 септември 2022 г.
Връх Трескавец /Тетевен/ |
Учил в | Софийски университет |
Литература | |
Жанрове | пиеса, поезия |
Завършва българска филология в Софийския университет „Климент Охридски“. От 1965 г. е журналист в окръжния вестник в Ловеч. От 1969 г. е назначен за драматург в Ловешкия театър. Член на Съюза на българските писатели.
Стихосбирки
редактиране- Място за моето лице, София, изд. Народна младеж, 1968
- Мигли от светлина, София, изд. Народна младеж, 1975
- И цялото бъдеще, София, Военно издателство, 1978
- Вечността на миговете, София, изд. Български писател, 1979
- Повече от живота, София, изд. Български писател, 1985
- Златна свобода, София, Военно издателство, 1987
- Любопис, София, изд. Народна младеж, 1987
- Вдън любов, София, изд. Български писател, 1989
- Кози и ангели, София, изд. Литературен форум, 1994
- Исо със оси, София, изд. Стигмати, 2000 (стихове в стил лирографика и палиндроми)
- Братовчедите на Поп Кръстю, София, изд. Чернат, 2003
- Челото плаче, София, изд. Чернат, 2012
- Четири пиеси/Посвещения/, София, изд. Чернат, 2019
Пиеси
редактиране- В подножието на Голгота,
- Перуниките горят,
- Златна свобода,
- Смело, другари, в грабежа! (сатиричен лист с политически пародии).
Външни препратки
редактиране- „Братовчедите на поп Кръстю“, в. „Литературен вестник“, бр. 9, 6-12 март 2002 г.
- „Пирамиди“, e-lit.info
- Енчо Мутафов, „Диалози между изкуства“, в. „Литературен форум“, бр. 16 (457), 24-30 април 2001 г.