Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Марин Маринов.

Марин Янакиев Маринов е български офицер (капитан), флигел-адютант на княз Александър I Батенберг, герой от Сръбско-българската война (1885).

Марин Маринов
Капитан
Изображение на М. Маринов от паметната плоча поставена на "Три уши"
Изображение на М. Маринов от паметната плоча поставена на "Три уши"
Информация
Служба 1878 – 1885
Служил на Национално знаме на България България
Род войски Знаме на Българската армия Българска армия
Командвания 3-ти пехотен полк
Отличия Вижте по-долу

Роден
Починал

Съдържание

БиографияРедактиране

Марин Маринов е роден на 25 март 1856 година в Русе в семейството на търговец.[1] На 7-годишна възраст постъпва в петкласното училище в родния си град, което завършва през 1870 година. В 1872 година продължава образованието си, като постъпва в престижния по това време Робърт колеж в Цариград. След завършването си през 1876 година[1] се завръща в Русе и започва работа като писар при местен търговец на жито. По време на Руско-турската война (1877 – 1878) е вече книговодител в клон на Отоманска банка. През август 1878 година Маринов постъпва на военна служба в 14 русенска дружина. На 9 ноември същата година е изпратен командировка в София, където на 12 декември постъпва във Военното училище.

Завършва с първия випуск през 1879 година, произведен е в чин прапоршчик и назначен в 23 русенска пехотна дружина. По-късно е произведен в чин подпоручик и назначен за адютант на княз Александър I Батенберг. На 30 август 1882 е произведен в чин поручик. Като поручик в софийската 1-ва дружина същата година е прикомандирован във военна част в Царское село, Русия.[2] Постъпва в Офицерската пехотна стрелкова школа в Ораниенбаум, която завършва прз 1883 година.[2]

След като през 1885 година се завръща в България, на 30 август е произведен в чин капитан, като продължава да служи като адютант на княза. На 21 септември 1885 година по негова молба е назначен за командир на 3-ти пехотен бдински полк, чието командване поема на 1 октомври.[3]

Сръбско-българска войнаРедактиране

През Сръбско-българската война (1885) полкът на капитан Маринов се сражава при Врабча (3 ноември) и при Сливница (5 – 7 ноември), където увличайки след себе си войниците в атаката на височините Три уши, проведена на 7 ноември е тежко ранен и по-късно умира от раните си. За показаната храброст в сраженията на 6 и 7 ноември е награден с орден „За храброст“ IV степен.

Капитан Марин Маринов умира на 18 декември 1885 г. На височината Три уши е поставен негов мемориал, където е прострелян смъртоносно.

 
Мемориала на к-н Марин Маринов, поставен на вр. "Чавчи камък".

Военни званияРедактиране

НаградиРедактиране

  • Орден „За храброст“ IV степен
  • Орден „За заслуга
  • Пруски орден на червения ордел IV степен
  • Руски орден „Св. Станислав“ III степен
  • Румънска звезда V степен
  • Сръбски орден „Такова“ IV и V степен
  • Орден на Филип Великодушний от Хесенското Велико Херцогство

БележкиРедактиране

  1. а б Събев, Орлин. Робърт колеж и българите, София 2015, с. 384.
  2. а б Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“, стр. 141
  3. Рангелов, стр. 104

ИзточнициРедактиране

  • Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.
  • Зафиров, Д., Златева, А., Генерал Йордан Венедиков – избрани произведения, София, 1991, Военно издателство
  • Мамарчев, Д., Портрети и кратки биографически свъдения за загиналитъ български офицери и портупей-юнкери въ войната съ Сърбия презъ 1885 г., София, 1890, Придворна Печатница Б. Шимачекъ
  • Рангелов, Л., Храбри идат твоите капитани, София, 1885, Военно издателство, с. 101 – 110 (Капитан Марин Маринов от Иван Бонев)
  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.