Мариус Куркински
Ива̀йло Васѝлев Стоя̀нов, известен като Ма̀риус Ку̀ркински, е български театрален и кино актьор, режисьор и музикален изпълнител, особено известен с монологичните си театрални постановки, както и с песните и музикалните клипове „Ти-ри-ри-рам“, „Шу-шу“, „Стига бе!“ и (заедно с Ирина Флорин) „Пътуване“.
Мариус Куркински | |
български актьор и режисьор | |
Мариус Куркински, 2008 г. | |
Роден |
15 октомври 1969 г.
|
---|---|
Награди | „Аскеер“ за Главна мъжка роля: 1999 – „Самият човек“ „Аскеер“ за Главна мъжка роля: 2002 – „Сънят“ „Икар“ за Главна мъжка роля: 2007 – „Сътресение“ „Икар“ за Главна мъжка роля: 2011 – „Български разкази“ „Икар“ за Поддържаща мъжка роля: 2013 – „Хамлет“ “ SoloAct 2024, Габрово - Наградата за Мъжка роля за “Нашенец” |
Актьорска кариера | |
Активност | от 1992 г. |
Уебсайт | |
Мариус Куркински в Общомедия |
Биография
редактиранеРоден е на 15 октомври 1969 г. в град Нови пазар.[1] 12-годишен постъпва в детското театрално студио към Драматичен театър – Варна, а след това – в театър „Щурче“ на братя Райкови.
Завършва актьорско майсторство за драматичен театър в класа на професор Крикор Азарян и асистенти Тодор Колев и Елена Баева във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1993 г. и следва две години кинорежисура при професор Георги Дюлгеров. Получавал е множество награди за актьорското си и постановъчно майсторство. Негови спектакли са гастролирали с успех в чужбина.
Автор е на игралния филм „Дневникът на един луд“ (1996) по повестта „Записките на един луд“ на Николай Гогол.
Като певец издава три студийни албума в края на 90-те години: „Любовна война“ (1996), „Ще бъдем щастливи“ (1997) и „Двама“ (1999). Автор е на почти всички текстове към песните в тях, докато музиката към първите два е дело изцяло на групата „Тибетски сърца“, а на повечето в последния – на Петър Дундаков.
През 2007 г. получава „Икар“ за главна мъжка роля за моноспектакъла „Сътресение“ по Николай Хайтов, ДТ „Николай Масалитинов“ – Пловдив.
През март 2008 г. издава на DVD моноспектакъла си „Сътресение“.
През 2011 г. получава наградата „Икар“ на САБ „за главна мъжка роля“ за ролите си в моноспектакъла „Български разкази“, копродукция на Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив и ART I SHOCK.
През 2013 г. получава наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България „за поддържаща мъжка роля“ за Клавдий в „Хамлет“ от Уилям Шекспир, реж. Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“.
През 2016 г. организира национално турне, на което представя моноспектакъла „Черното пиле“ по Николай Хайтов.
През 2019 и 2020 г. осъществява турне, на което представя юбилейния сборен моноспектакъл „Мариус 50“, в който влиза в роли от 9 предишни свои моноспектакъла.[2]
През декември 2020 г. се завръща на музикалната сцена, като прави песен с рапъра Боро Първи – „Черни очила“.
Личен живот
редактиранеКуркински е християнин.[3] Публично разкрива, че е гей през 90-те години на 20 век.[4] Куркински обяснява в интервю от 2011 г. как „връзката между мен и жена е невъзможна. Важно е да бъдем честни в този случай“. Въпреки това изразява категорично неодобрение към гей браковете и осиновяването, макар че е „за подобни връзки“.[5]
Моноспектакли
редактиране- „Дон Жуан“ по Молиер, Младежки театър (12 февруари 1993 г.)
- „Песен на песните“ (по библейски текстове), НДК (1993 г.)
- „Дамата с кученцето“ по Чехов, НДК (1996 г.)
- „Евангелие по Матея“, Фондация „Концепция за театър“ (14 октомври 1997 г.)
- „Самият човек“ по Андрей Платонов, Фондация „Концепция за театър“ (19 февруари 1999 г.)
- „Сънят“ от „Светът в 10½ глави“ на Джулиан Барнс, Драматичен театър - Пловдив (9 май 2001 г.)
- „Сътресение“ по разказите „Сътресение“, „Страх“ и „Засукан свят“ на Николай Хайтов, Драматичен театър – Пловдив (1 ноември 2006 г.)
- „Български разкази“ по произведения на Ангел Каралийчев, народни приказки и предания, Драматичен театър – Пловдив (5 ноември 2010 г.)
- „Сънят на смешния човек“ по едноименния разказ на Фьодор Достоевски, Народен театър „Иван Вазов“ (17 април 2014 г.)
- „Юбилей“ от А.П. Чехов, Театър „Сълза и смях“ (24 януари 2015 г.)
- „Черното пиле“ по разказите „Мерак“, „Пазачът на овесената нива“ и „Черното пиле“ на Николай Хайтов, Продуцентска къща „Ажур Пико“, ОДТ „Апостол Карамитев“ - Димитровград (15 ноември 2016 г.)
- „Мариус 50“ – сборен моноспектакъл, Продуцентска къща „Ажур Пико“ (10 декември 2019 г.)
Постановки
редактиране- „Дванайсета нощ“ от Уилям Шекспир, Държавен сатиричен театър (10 декември 1997 г.)
- „Синята птица“ от Морис Метерлинк, Учебен театър при НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ (20 октомври 1998 г.)
- „Годежът“ от Морис Метерлинк, копродукция на ДСТ и НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ (23 март 2000 г.)
- „Греховете наши“ по разкази на Чехов, театър „ИнверсиЯ“ (26 юни 2000 г.)
- „Изкуството на комедията“ от Едуардо де Филипо, ДТ – Пловдив (10 март 2001 г.)
- „Кралят-елен“ от Карло Гоци, Народен театър „Иван Вазов“ (14 декември 2001 г.)
- „Малки комедии“ от А.П. Чехов, ДТ – Пловдив (7 септември 2002 г.)
- „Зимна приказка“ от Уилям Шекспир, Народен театър „Иван Вазов“ (март 2003 г.)
- „Свекърва“ от Антон Страшимиров, ДТ – Пловдив (26 ноември 2003 г.)
- „Големанов“ от Ст. Л. Костов, МГТ „Зад канала“ (2004 г.)
- „Рибарят и неговата душа“ по Оскар Уайлд, Театър 199 (2004 г.)
- „С любовта шега не бива“ по Алфред дьо Мюсе, Народен театър „Иван Вазов“ (2005 г.)
- „Кървава сватба“ от Ф. Г. Лорка, ДТ – Пловдив (11 септември 2006 г.)
- „Укротяване на опърничавата“ от Уилям Шекспир, Държавен сатиричен театър „Алеко Константинов“ (1 април 2008 г.)
- „Великолепният рогоносец“ от Фернан Кромелинк, МГТ „Зад канала“ (14 октомври 2008 г.)
- „Златната мина“ от Ст. Л. Костов, Драматичен театър – Хасково (2009 г.)
- „Жените в Народното събрание“ от Аристофан, Държавен сатиричен театър „Алеко Константинов“ (11 октомври 2009 г.)
- „Отворена брачна двойка“ от Дарио Фо и Франка Раме, Театър 199 (5 май 2010 г.)
- „Балкански синдром“ от Станислав Стратиев, МГТ „Зад канала“ (2 октомври 2010 г.)
- „Държавните липи“ от Ст. Л. Костов, Драматичен театър – Хасково (2011 г.)
- „Ревизор“ от Н. В. Гогол, Народен театър „Иван Вазов“ (2012 г.)
- „Хамлет“ от Уилям Шекспир, Народен театър „Иван Вазов“ (2012 г.)
- „Суматоха“ от Йордан Радичков, МГТ „Зад канала“ (2012 г.)
- „Женско царство“ от Ст. Л. Костов, Драматичен театър – Хасково (15 май 2013 г.)
- „Лодка в гората“ от Николай Хайтов, МГТ „Зад канала“ (4 октомври 2013 г.)
- „Мъжът на жена ми“ от Миро Гавран, Театър „Сълза и смях“ (15 февруари 2014 г.)
- „Изкуството на комедията“ от Едуардо де Филипо, МГТ „Зад канала“ (9 декември 2015 г.)
- „Синята птица“ от Морис Метерлинк, Народен театър „Иван Вазов“ (25 март 2016 г.)
- „Двубой“ от Иван Вазов, Народен театър „Иван Вазов“ (26 февруари 2021 г.)
Филмография
редактиранеГодина | Филми и сериали | Серии | Копродукции | Роля |
---|---|---|---|---|
2019 | „Засукан свят“ | Милю | ||
2015 | „Някой посети душата ми“ | |||
2013 | „Недадените“ | 12 | Арон Бехар | |
2002 | „Двубой“ | |||
2001 | „Опашката на дявола“ | България, Русия, Япония | адвокат Шейтанов | |
2000 | „И Господ слезе да ни види“ „Посетени от Господ“ – 2 заглавие |
България, Франция | Танаси | |
2000 | „Ad libitum 4. Вариации на граф дьо Бурбулон“ | граф дьо Бурбулон | ||
2000 | „Краят на ХХ век“ | офицер | ||
1997 | „Скрито чувство“ | себе си | ||
1997 | „14 целувки“ | генералът | ||
1996 | „Дневникът на един луд“ | лудият | ||
1996 | „Приятелите на Емилия“ | България, Франция, Швейцария | Жорко | |
1996 | „Всичко от нула“ | Мариус Куркински | ||
1995 | „Еуфорична трагедия“ („Urnebesna tragedija“) | ФР Югославия, България, Франция | ||
1994 | „Граница“ | България/Франция | Малкия | |
1993 | „La donna è mobile“ | фотографът Леткис | ||
1992 | „Сирна неделя“ | диверсант |
Дискография
редактиранеСтудийни албуми
редактиране- 1996 – „Любовна война“
- 1997 – „Ще бъдем щастливи“
- 1999 – „Двама“
Сингли
редактиране- 1997 – „Ти ри ри рам“
- 1998 – „Шу-шу“
Източници
редактиране- ↑ КУРКИНСКИ Мариус (псевдоним на Ивайло Василев Стоянов) (1969) // Справочник „Труд“. знам.bg, 15 септември 2005. Посетен на 22 май 2018.[неработеща препратка]
- ↑ Ирина Гигова. 10 000 се смяха и плакаха с Мариус в „Арена Армеец“ // в. „Монитор“, 22 декември 2019. Посетен на 20 юни 2016.
- ↑ Мариус Куркински в цифри // Стандарт, 24 май 2016. Посетен на 22 май 2018.
- ↑ 10 неща, които не знаем за Мариус Куркински // Стандарт, 5 април 2014. Посетен на 22 май 2018.
- ↑ Мариус Куркински: Никога не съм обичал жена, но мразя гей браковете // 24 часа, 25 декември 2011. Посетен на 22 май 2018.