Отваря главното меню

Ивайло Василев Стоянов, известен като Мариус Куркински, е български театрален и кино актьор, режисьор и музикален изпълнител, особено известен с монологичните си театрални постановки, както и с песните и музикалните клипове „Ти ри ри рам“, „Стига бе“ и (заедно с Ирина Флорин) „Пътуване“.

Мариус Куркински
Marius Kurkinski portrait.JPG
Мариус Куркински, 2008 г.
Роден Ивайло Василев Стоянов
Активни години 1992 –
Награди Аскеер“ за Главна мъжка роля: 1999 – „Самият човек“
Аскеер“ за Главна мъжка роля: 2002 – „Сънят“
„Икар“ за Главна мъжка роля: 2007 – „Сътресение“
„Икар“ за Главна мъжка роля: 2011 – „Български разкази“
„Икар“ за Поддържаща мъжка роля: 2013 – „Хамлет“
Страница в IMDb

Съдържание

БиографияРедактиране

Роден е на 15 октомври 1969 г. в град Нови пазар.[1] 12-годишен постъпва в детското театрално студио към Драматичен театър – Варна, а след това в театър „Щурче“ на братя Райкови.

Завършва актьорско майсторство за драматичен театър в класа на професор Крикор Азарян, Тодор Колев и Елена Баева във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1993 г. и следва две години кинорежисура при професор Георги Дюлгеров. Получавал е множество награди за актьорското си и постановъчно майсторство. Негови спектакли са гастролирали с успех в чужбина.

Автор е на игралния филм „Дневникът на един луд“ по едноименната повест на Николай Гогол (1996).

Издава музикалния албум „Любовна война“ (1997), написан от група „Тибетски сърца“).

През март 2008 г. издава на DVD моноспектакъла си „Сътресение“.

През 2007 г. получава Икар за главна мъжка роля за моноспектакъла „Сътресение“ по Николай Хайтов, ДТ „Николай Масалитинов“ – Пловдив.

През 2011 г. получава наградата „Икар“ на САБ „за главна мъжка роля“ за ролите си в моноспектакъла „Български разкази“, копродукция на Драматичен театър „Н.О. Масалитинов“ – Пловдив и ART I SHOCK.

През 2013 г. получава наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България „за поддържаща мъжка роля“ за (Клавдий) в „Хамлет“ от Уилям Шекспир, реж. Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“.

Личен животРедактиране

Куркински е християнин.[2] Публично разкрива, че е гей през 90-те години на двадесети век.[3] Куркински обяснява в интервю от 2011 г. как „връзката между мен и жена е невъзможна. Важно е да бъдем честни в този случай.“ Въпреки това изразява категорично неодобрение към гей браковете и осиновяването, въпреки че е „за подобни връзки“.[4]

МоноспектаклиРедактиране

ПостановкиРедактиране

  • Дванайсета нощ“ от Уилям Шекспир, Държавен сатиричен театър (10 декември 1997 г.)
  • Синята птица“ от Морис Метерлинк, Учебен театър при НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ (20 октомври 1998 г.)
  • „Годежът“ от Морис Метерлинк, копродукция на ДСТ и НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ (23 март 2000 г.)
  • „Греховете наши“ по разкази на Чехов, театър „ИнверсиЯ“ (26 юни 2000 г.)
  • „Изкуството на комедията“ от Едуардо де Филипо, ДТ – Пловдив (10 март 2001 г.)
  • „Кралят-елен“ от Карло Гоци, Народен театър „Иван Вазов“ (14 декември 2001 г.)
  • „Малки комедии“ от Чехов, ДТ – Пловдив (7 септември 2002 г.)
  • „Зимна приказка“ от Уилям Шекспир, Народен театър „Иван Вазов“ (март 2003 г.)
  • „Свекърва“ от Антон Страшимиров, ДТ – Пловдив (26 ноември 2003 г.)
  • Големанов“ от Ст. Л. Костов, МГТ „Зад канала“ (2004 г.)
  • „Рибарят и неговата душа“ по Оскар Уайлд, Театър 199 (2005 г.)
  • „С любовта шега не бива“ по Алфред дьо Мюсе, Народен театър „Иван Вазов“ (2005 г.)
  • „Женско царство“ от Ст. Л. Костов, МГТ „Зад канала“ (2005 г.)
  • Кървава сватба“ от Ф. Г. Лорка, ДТ – Пловдив (11 септември 2006 г.)
  • „Укротяване на опърничавата“ от Уилям Шекспир, Държавен сатиричен театър „Алеко Константинов“ (1 април 2008 г.)
  • „Великолепният рогоносец“ от Фернан Кромелинк, МГТ „Зад канала“ (14 октомври 2008 г.)
  • „Златната мина“ от Ст.Л.Костов, Драматичен театър – Хасково (2009 г.)
  • Жените в Народното събрание“ от Аристофан, Държавен сатиричен театър „Алеко Константинов“ (11 октомври 2009 г.)
  • „Отворена брачна двойка“ от Дарио Фо и Франка Раме, Театър 199 (5 май 2010 г.)
  • „Балкански синдром“ от Станислав Стратиев, МГТ „Зад канала“ (2 октомври 2010 г.)
  • „Държавните липи“ от Ст.Л.Костов, Драматичен театър – Хасково (2011 г.)
  • „Ревизор“ от Н. В. Гогол, Народен театър „Иван Вазов“ (2012 г.)
  • „Хамлет“ от Уилям Шекспир, Народен театър „Иван Вазов“ (2012 г.)
  • „Суматоха“ от Йордан Радичков, МГТ „Зад канала“ (2012 г.)
  • „Лодка в гората“ от Николай Хайтов, МГТ „Зад канала“ (2013 г.)
  • „Мъжът на жена ми“ от Миро Гавран, Театър „Сълза и смях“ (15 февруари 2014 г.)
  • „Изкуството на комедията“ от Едуардо де Филипо, МГТ „Зад канала“ (9 декември 2015 г.)
  • „Синята птица“ от Морис Метерлинк, Народен театър „Иван Вазов“ (25 март 2016 г.)

ФилмографияРедактиране

Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
2015 Някой посети душата ми
2013 Недадените 12 Арон Бехар
2002 Двубой
2001 Опашката на дявола България / Русия / Япония адвокат Шейтанов
2000 И Господ слезе да ни види
Посетени от Господ – 2 заглавие
България / Франция Танаси
2000 Ad libitum 4. Вариации на граф дьо Бурбулон граф дьо Бурбулон
2000 Краят на ХХ век офицер
1997 14 целувки генералът
1996 Дневникът на един луд лудият
1996 Приятелите на Емилия България / Франция / Швейцария Жорко
1995 Еуфорична трагедия – („Urnebesna tragedija“) ФР Югославия / България Франция
1994 Граница малкия
1993 La donna e mobile фотографът Леткис
1995 Всичко от нула Мариус Куркински
1992 Сирна неделя диверсант

ИзточнициРедактиране

  1. КУРКИНСКИ Мариус (псевдоним на Ивайло Василев Стоянов) (1969). // Справочник „Труд“. знам.bg, 15 септември 2005. Посетен на 22 май 2018.
  2. Мариус Куркински в цифри. // Стандарт, 24 май 2016. Посетен на 22 май 2018.
  3. 10 неща, които не знаем за Мариус Куркински. // Стандарт, 5 април 2014. Посетен на 22 май 2018.
  4. Мариус Куркински: Никога не съм обичал жена, но мразя гей браковете. // 24 часа, 25 декември 2011. Посетен на 22 май 2018.

Външни препраткиРедактиране