Мария-Кристина Бурбонска
Мария-Кристина Фердинанда Бурбонска (на италиански: Maria Cristina Ferdinanda di Borbone; * 27 април 1806; † 22 август 1878) е принцеса на Двете Сицилии и кралица на Испания (1829 – 1840), четвърта съпруга на крал Фернандо VII Испански. От 1833 до 1840 г. Мария-Кристина управлява Испания като регент на дъщеря си Исабела II.
Мария-Кристина Бурбонска María Cristina de Borbónuhj | |
---|---|
![]() | |
Родена | |
Починала | |
Погребана | Испания |
Религия | Католическа църква |
Семейство | |
Род | Неаполитански Бурбони, Испански Бурбони |
Баща | Франческо I (Двете Сицилии) |
Майка | Мария-Исабела Бурбон-Испанска |
Братя/сестри | Мария-Каролина от Двете Сицилии Фердинанд II (Двете Сицилии) Тереза Кристина |
Съпруг | Фернандо VII (11 декември 1829 – 29 септември 1833) |
Деца | Исабела II |
Мария-Кристина Бурбонска в Общомедия |
ПроизходРедактиране
Родена е на 27 април 1806 в Палермо, Сицилия, като принцеса на Неапол и Сицилия. Тя е дъщеря на Франческо I, крал на Двете Сицилии, и принцеса Мария-Исабела Испанска. След като през 1816 г. двете кралства на Неапол и Сицилия се обединяват в Кралство на двете Сицилии, Франческо II променя аристократичната титла на дъщеря си в принцеса на Двете Сицилии.
Испанска кралица (1829 – 1840)Редактиране
Брак с Фернандо VIIРедактиране
На 11 декември 1829 в Мадрид Мария-Кристина се омъжва за испанския крал Фернандо VII, който ѝ се пада вуйчо (брат е на майката на Мария-Кристина). Мария-Кристина е четвърта съпруга на Фернандо VII, чиято първа съпруга, принцеса Антония Бурбон-Неаполитанска, е леля на Мария-Кристина.
Мария-Кристина ражда на Фернандо VII две дъщери:
- Исабела II (1830 – 1904)
- Мария-Луиза Испанска (1832 – 1897)
Регент на Исабела IIРедактиране
Когато крал Фернандо умира на 29 септември 1833 г. Мария-Кристина започва да управлява като регент от името на малолетната Исабела. Правото на Исабела върху испанския престол е оспорено от чичо ѝ инфант Дон Карлос, граф де Молина, който заявява, че брат му незаконно е изменил реда на унаследяване на испанския престол, за да осигури короната на дъщеря си. Някои от поддръжниците на Дон Карлос стигат дори до твърдението, че Фернандо е завещал престола на Дон Карлос, но Мария-Кристина е фалшифицирала завещанието му, като собственоръчно е подписала покойния си съпруг под декрет, признаващ Исабела за наследница на престола.
Дон Карлос решава да употреби сила, за да отстрани Мария-Кристина и дъщеря ѝ от престола, което довежда до т.н. Карлистка война. Въпреки че Дон Карлос се ползва с подкрепата на Католическата църква и консервативните кръгове в Испания, Мария-Кристина успява да запази короната за дъщеря си, тъй като се ползва с подкрепата на армията и либералната аристокрация.
Втори брак и детронацияРедактиране
Малко след смъртта на Фернандо VII Мария-Кристина се омъжва тайно за бившия сержант от кралската гвардия – Августин Муньоз, който получил титлата херцог на Риансарес. Докато се опитва да запази брака си с Муньоз в тайна, Мария-Кристина му ражда няколко деца:[1]
- Мария-Ампаро
- Мария де лос Милагрос
- Августин
- Фернандо
- Мария-Кристина
- Хуан
- Хосе
Бракът на Мария-Кристина с офицера с нисък ранг обаче излиза наяве, което я прави изключително непопулярна. Кралицата-регент бързо губи подкрепата на армията и либералните кръгове. Армията и либералите от Кортесите предприемат стъпки за отстраняването на Мария-Кристина от регентския пост. През 1840 г. генерал Балдомеро Еспартеро отстранява Мария-Кристина и заема поста регент.
Следващи години (1840 – 1878)Редактиране
След отстраняването ѝ Мария-Кристина е принудена да напусне Испания. След неуспешен опит да си върне властта тя окончателно е прогонена през 1844 г. и се установява във Франция, където живее в изгнание до края на живота си.
През септември 1868 г. след Славната революция в Испания кралица Исабела II е прогонена при майка си и през 1870 официално се отказва от престола в полза на сина си Алфонсо XII. Поддръжниците на Алфонсо XII са категорични, че нито майка му, нито баба му ще играят някаква роля в управлението на страната. Поради това по времето на Алфонсо XII на Изабела и Мария-Кристина им е разрешено периодично да посещават Испания, но не и да се завръщат за постоянно в нея.
Мария-Кристина умира на 22 август 1878 в Хавър, Франция. Като съпруга на испански крал и майка на една испанска кралица Мария-Кристина е погребана в кралската крипта на манастира Ескориал край Мадрид.
ИзточнициРедактиране
- ↑ Maria Cristina di Borbone, Principessa delle Due Sicilie. // Посетен на 21 юни 2018. (на английски)