Мария-Лудовика Бурбон-Испанска
Мария-Лудовика | |
---|---|
императрица на Свещената Римска империя | |
![]() |
|
Лични данни | |
Родена | |
Починала | |
Семейство | |
Династия | Бурбони |
Баща | Карлос III Испански |
Майка | Мария-Амалия Сакска |
Брак | император Леополд II |
Мария-Лудовика в Общомедия |
Мария-Лудовика, по рождение Мария-Луиза (на испански: Maria Luisa; на немски: Maria Ludovika), е испанска инфанта и императрица на Свещената Римска империя (1790 – 1792), съпруга на Леополд II, император на Свещената Римска империя.
БиографияРедактиране
Родена е на 24 ноември 1745 г. в Портичи, Кампания, като принцеса Мария-Луиза Неаполитанска и Сицилианска. Дъщеря е на крал Карл VII Неаполитански и V Сицилиански и Мария-Амалия Саксонска. През 1759 г. бащата на Мария-Луиза се възкачва на испанския престол като крал Карлос III, след което Мария-Луиза се премества заедно с родителите си в Испания.
На 16 февруари 1764 г. в Мадрид Мария-Луиза е омъжена задочно (младоженецът не присъства) за австрийския ерцхерцог Петер Леополд, втори син на император Франц I и Мария Терезия. На 5 август 1765 г. Мария-Луиза и Леополд са тържествено венчани в Инсбрук. След сватбата си за австрийския ерцхерцог Мария-Луиза започва да се нарича ерцхерцогиня Мария-Лудовика Австрийска. Няколко дни по-късно умира император Франц I и Петър Леополд получава титлата Велик херцог на Тоскана. Заедно със съпруга си Мария-Луиза, новата велика херцогиня на Тоскана, се премества във Флоренция, където двамата живеят през следващите дванадесет години.
През 1790 г. Леополд след смъртта на брат си император Йозеф II наследява хабсбургските владения в Централна Европа и е избран за император на Свещената Римска империя. Семейството на Мария-Лудовика, вече императрица на Свещената Римска империя, се премества във Виена.
Мария-Лудовика умира на 15 май 1792 г. 3 месеца след съпруга си.
ДецаРедактиране
Мария-Лудовика ражда на Леополд 16 деца:
- Мария-Терезия (1767 – 1827), омъжва се 1787 за бъдещия крал на Саксония Антон Клемент (1755 – 1836)
- Франц (1768 – 1835), първи император на Австрийската империя
- Фердинанд (1769 – 1824), велик херцог на Тоскана
- Мария-Анна (1770 – 1809)
- Карл (1771 – 1847), херцог на Тешен
- Александер Леополд (1772 – 1795), палатин на Унгария
- Албрехт (1773 – 1774)
- Максимилиан (1774 – 1778)
- Йозеф Антон Йохан (1776 – 1847), палатин на Унгария
- Мария Клементина (1777 – 1801), омъжва се за първия си братовчед Франц I (1777 – 1830), херцог на Каламбрия, който по-късно става крал на Двете Сицилии
- Антон-Виктор (1779 – 1835), епископ на Кьолн и велик магистър на Тевтонския орден
- Мария-Амалия (1780 – 1798)
- Йохан (1782 – 1859), фелдмаршал
- Райнер (1783 – 1853), вицекрал на Кралство Ломбардия-Венеция
- Лудвиг (1784 – 1864), генерал, регент на Австрийската империя по времето на Фердинанд I
- Рудолф (1788 – 1831), кардинал, архиепископ на Олмюц
ТитлиРедактиране
Мария Терезия | → | велика херцогиня на Тоскана (1765 – 1790) | → | Луиза Мария Бурбон-Неаполитанска |
Мария-Жозефа Баварска | → | императрица на Свещената Римска империя (1790 – 1792) | → | Мария Тереза Бурбон-Неаполитанска |
Мария-Жозефа Баварска | → | кралица на Германия (1790 – 1792) | → | Мария Тереза Бурбон-Неаполитанска |
Мария Терезия | → | Кралица на Унгария, Бохемия, Хърватия, Далмация и Славония (1790 – 1792) |
→ | Мария Тереза Бурбон-Неаполитанска |
Мария Терезия | → | ерцхерцогиня на Австрия (1790 – 1792) | → | Мария Тереза Бурбон-Неаполитанска |
ЛитератураРедактиране
- Friedrich Weissensteiner: Die Söhne Maria Theresias. Kreymayr & Scheriau, Wien/ München/ Zürich 2004, ISBN 3-218-00726-7.
- Brigitte Vacha: Die Habsburger. Eine europäische Familiengeschichte. Verlag Styria Graz, Wien/ Köln 1996, ISBN 3-222-12459-0.
ИзточнициРедактиране
![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Maria Louisa of Spain“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите. |