Мария Беатриче д’Есте

Мария Беатриче д’Есте
	принцеса на Модена и Реджо, ерцхерцогиня на Австрия, херцогиня на Маса и княгиня на Карара
	Мария Беатриче д’Есте на портрет от Антон фон Марон (1772), Версайски дворец
Управление	I. 1790 - 1796 (1-ви път) и 1814 - 1829 (2-ри път) (Маса и Карара)
Наследила	I. Мария Тереза Чибо-Маласпина (1); Елиза Бонапарт (2)
Наследена от	I. Цизпаданска република (1); Франц IV (2)
Лични данни
Родена	7 април 1750 г. Модена, Херцогство Модена и Реджо
Починала	14 ноември 1829 г. (79 г.) Виена, Австрийска империя
Погребана в	Императорска крипта в Капуциненкирхе във Виена
Други титли	херцогиня на Айело и баронеса на Падули, господарка на Лаго, Лагитело, Сера и Терати
Религия	Католицизъм
Семейство
Династия	Есте по рождение; Хабсбург-Лотаринги по брак
Баща	Ерколе д'Есте
Майка	Мария Тереза Чибо-Маласпина
Брак	Фердинандо Карло Австрийски-Есте
Потомци	Джузепе; Мария Тереза; Джузепина; Мария Леополдина; Франческо Джузепе; Фердинандо Карло; Масимилиано Джузепе; Мария Антония; Карло Амброджо; Мария Лудовика
Герб
	Мария Беатриче д’Есте в Общомедия

Мария Беатриче Ричарда д’Есте (на италиански: Maria Beatrice Ricciarda d’Este; * 7 април 1750, Модена, Херцогство Модена и Реджо; † 14 ноември 1829, Виена, Австрийска империя) е принцеса на Модена и Реджо и чрез женитба от 1771 г. ерцхерцогиня на Австрия. От 1790 до 1797 и от 1814 до 1829 г. е херцогиня на Маса и княгиня на Карара, херцогиня на Айело и баронеса на Падули. Освен това е господарка на Лаго, Лагитело, Сера и Терати. Тя занася на Хабсбургите наследството от баща си: Херцогство Модена и Реджо, също и наследството от майка си: Херцогство Маса и Княжество Карара и заедно със съпруга си става основателка на линията Австрия-Есте.

ПроизходРедактиране

Тя е единствената дъщеря на Ерколе III д’Есте (* 22 ноември 1727 в Модена, † 14 октомври 1803 в Тревизо), херцог на Модена и Реджо, и съпругата му Мария Тереза Чибо-Маласпина (* 29 юни 1725 в Новелара, Графство Новелара и Баньоло, † 25 декември 1790 в Реджо, Херцогство Модена и Реджо), херцогиня на Маса и княгиня на Карара, херцогиня на Айело и баронеса на Падули.

Има един брат:

Риналдо Франческо д’Есте (* 4 януари 1753 в Модена, † 5 май 1753)

Има и един полубрат от извънбрачна връзка на баща ѝ.

БиографияРедактиране

ДетствоРедактиране

Дъщеря на родители, които не се разбират, скоро става ясно, че Мария Беатриче няма да има други сестри, което я хвърля в центъра на сложна династична игра подобно на случилото се с майка ѝ преди години. Преговорите за брака ѝ се водят от дядо ѝ Франческо III д’Есте без знанието на баща ѝ, както в предварителните етапи на споразуменията, така и в последващите им изменения: след като се консултира с краля на Англия Джордж II, който обаче отказва, дядо ѝ проучва Виенския двор на Мария Терезия.^[1]

БракРедактиране

Мария Беатриче е наследничка на четири херцогства и добра партия за женене. През 1763 г. е сключен брачният ѝ договор със 17-годишния ерцхерцог Фердинанд Карл Антон Хабсбург-Лотарингия, 14-ти син на Мария Терезия и император Франц Стефан. Сватбата е отпразнувана на 15 октомври 1771 г. в Миланската катедрала: младоженецът поема наследството на съпругата си и длъжността губернатор на Милано, където двойката заживява в течение на години и където се раждат нейните десет деца.^[2] На двойката е посветена операта „Лучо Сила“ на 15-годишния Моцарт, която е представена за първи път на 26 декември 1772 г. в Кралско-херцогския театър в Милано. За да се отпразнува сватбата, на 15 октомври е премиерата на Il Ruggiero от Йохан Адолф Хасе, а на 17 октомври – на Ascanio in Alba от Моцарт по либрето на Джузепе Парини.

С брака си Мария Беатриче става роднина на Мария Антоанета, кралица на Франция, на Мария Каролина, кралица на Неапол, на Мария Амалия, херцогиня на Парма, на император Йозеф II и на бъдещия император и велик херцог на Тоскана Леополд II.

Губернаторка на МиланоРедактиране

Франц III отстъпва губернаторството на Милано на ерцхерцог Фердинанд Карл, когато той се жени за Мария Беатриче. Фердинад й помага за преструктурирането на Кралския дворец в Милано, започвайки от 1773 г., като по време на работите пребивава в Дворец „Клеричи“, който напуска едва през 1778 г., когато работите са завършени. Ерцхерцогът поверява проекта на Джузепе Пиермарини под ръководството на Леополд Полак. След пожара през 1776 г. на Кралско-херцогския театър в Милано (който е до Кралския дворец) Фердинанд насърчава изграждането на Театър „Ла Скала“ (1778 г.) и Миланската опера (Teatro della Cannobiana) (1779 г.), като винаги поверява проектите на Пиермарини. Мария Беатриче му помага в ролята му на щатхаутер на Ломбардия.

Кралската вила в Монца

През 1777 г. императрица Мария Терезия нарежда изграждането на Кралската вила на Монца като лятна резиденция за ерцхерцогската двойка, заменяйки използваната дотогава Вила „Алари“ в Чернуско сул Навильо. Фердинанд обаче се опитва да наложи властта си над Милано, като създава малък личен двор. През 1772 г. той е назначен за фелдмаршал на Свещената Римска империя, но според инструкциите на майка си той не трябва да се интересува от държавните дела или да смущава работата на австрийските служители, които извършват държавните дела. Следователно работата му е да се посвети единствено на задълженията на представителството, демонстрирайки своя аристократичен ранг.

Херцогиня на Маса и княгиня на КарараРедактиране

През 1790 г., след смъртта на майка си Мария Тереза Чибо-Маласпина, Мария Беатриче влиза във владение на Херцогство Маса, Княжество Карара, Синьория Монета и Авенца.

40-годишната жена-суверен и ерцхерцогиня на Австрия държи на това да запази държавите на Маласпина отделени от тези на Есте, въпреки че е наясно, че след смъртта ѝ Маса ще стане проста провинция на Херцогство Модена и Реджо като желан излаз на море.

Мария Беатриче е много старателна: тя задава въпроси и твърди, че знае всичко, свързано с нейната държава, и от Виена, където обикновено живее, изпраща решенията си на своя представител граф Пиетро Чекопиери, оставяйки настрана своя съпруг и наследник.^[3] Тя например дава точни разпоредби относно възстановяването на Херцогския дворец на Маса, където са живели нейните предци, и за регулиране на отношенията с епископа на Сардзана и с Великото херцогство Тоскана. Относно Пелегрино Роси, министър-председател на Папската държава, Мария Беатриче отговаря на губернатора на Лука, че желае да го затвори и ако той влезе в херцогството ѝ, няма да даде възможност за екстрадация.^[4]

След 7-годишно управление, след революционните и наполеоновите бури, тя остава повече от 15 години далеч от собствените си земи, които Виенският конгрес ѝ връща. Вече несвикнала с личното управление и привикнала на Виенския двор, Мария Беатриче оставя древните държави на Чибо-Маласпина в ръцете на администратори с големи правомощия, докато нейният син Франческо IV Австрийски-Есте, вече на трона на Херцогство Модена и Реджо, чака да я наследи.

Връщайки си херцогството на предците си, Мария Беатриче премахва всичко направено от Елиза Бонапарт, възстановява Статутите и създава благородническа класа около херцогския трон, макар че се опитва да помогне на по-незаможните класи. Що се отнася до икономиката, нейните разпоредби се позовават на реформите от 18. век и разрешават изграждането на важни обществени работи като коригирането на коритото на река Фриджидо. Политиката ѝ е важна и в социалната и културната област: тя насърчава значими художници и възстановява училищната служба.

Наполеон влиза в Милано през 1796 г. и фамилията трябва да бяга от френската войска. Те отиват в Триест и Брюн. Мария Беатриче с част от децата си се установява във Винер Нойщат, а Фердинанд с най-големите си синове се настанява в двореца Белведере във Виена.

През 1803 г. тя купува къща в центъра на Виена, където се мести цялата фамилия. Ерцхерцог Фердинанд умира на Коледа 1806 г. Нещата биха били по-добри, ако тя можеше да присъства повече в държавата, вместо да управлява от Виена.^[5]

През 1808 г. Мария Бетриче става майка-императрица чрез женитбата на дъщеря ѝ Мария Лудовика за Франц I Австрийски. След свалянето на Наполеон през 1814 г. тя получава отново господството над Маса и Карара. Най-големият ѝ син става като Франц IV херцог на Модена и Реджо.

СмъртРедактиране

Херцогинята умира във Виена на 14 ноември 1829 г. на 79-годишна възраст и Херцогство Маса и Княжество Карара е присъединено към Херцогство Модена и Реджо, в което управлява нейният син Франческо IV. Тя е погребана в Капуцинската гробница във Виена до императорските предци на своя съпруг.

Мария Беатриче е последният представител на родовете Чибо-Маласпина, Есте и, чрез майка си (баба ѝ е Ричарда Гондзага), на Гондзага ди Новелара и Баньоло.

Брак и потомствоРедактиране

∞ 1763 (договор), 15 октомври 1771 в Миланската катедрала за Фердинанд Карл Антон Йозеф Йохан Станислаус Австрийски (* 1 юни 1754 във Виена † 24 декември 1806, пак там) от династията Хабсбург-Лотаринги, ерцхерцог на Австрия, генерал-губернатор на Ломбардия. Двамата основават линията Австрия-Есте и имат пет сина и пет дъщери:

Джузепе Австрийски-Есте (* 1772 в Милано † 1772);
Мария Тереза Австрийска-Есте (* 1 ноември 1773 в Милано, † 29 март 1832 в Женева), кралица-консорт на Сардиния-Пиемонт (1802 – 1821); ∞ за Виктор Емануил I Савойски (* 24 юли 1759 в Торино, † 10 януари 1824 в Монкалиери), крал на Сардиния, принц на Пиемонт, херцог на Савоя и на Аоста (1802 – 1821), от когото има 6 дъщери и 1 син.
Джузепина Австрийска-Есте (* 1775 в Милано, † 1777, пак там);
Мария Леополдина Австрийска-Есте (* 10 декември 1776 в Милано, † 23 юни 1848 във Васербург на Ин), ерцхерцогиня от Австрия-Есте и курфюрстина-консорт на Бавария (1795 – 1799), графиня-консорт на Арк; ∞ 1. август 1795 за Карл Теодор (* 10 декември 1724 в Дворец „Дрогенбуш“ при Брюксел, † 16 февруари 1799 в Мюнхенска резиденция), пфалцграф и курфюрст на Пфалц (от 31 декември 1742 г.), херцог на Юлих и Берг (като Карл IV) и курфюрст на Бавария (като Карл II) (от 1777 г.), от когото няма деца 2. 14 ноември 1804 в Мюнхен за граф Людовик д'Арк, от когото има 2 сина и 1 дъщеря;
Франческо Джузепе Карло Амброджо Станислао IV Австрийски-Есте (* 6 октомври 1779 в Милано, † 21 януари 1846 в Модена), като Франческо IV херцог на Модена и Реджо (от 1814 г.), херцог на Маса и княз на Карара (от 1829 г.), ерцхерцог на Австрия-Есте, кралски княз на Унгария и Бохемия; ∞ за племенницата си Мария Беатриче Витория Савойска (* 6 декември 1792 в Торино, † 9 септември 1840 в Замък „Катайо“ в Баталя Терме), най-голяма дъщеря на крал Виктор Емануил I и ерцхерцогиня Мария Тереза, от която има 2 сина и 2 дъщери;
Фердинандо Карло Джузепе Австрийски-Есте (* 25 април 1781 в Милано, † 5 ноември 1850 в Алтмюнстер), командир на Австрийската армия, не се жени;
Масимилиано Джузепе Австрийски-Есте (* 14 юли 1782 в Модена, † 1 юни 1863 в Замък Ебенцвайер в Алтмюнстер), ерцхерцог, артилерийски генерал на Австрийската армия; не се жени;
Мария Антония Австрийска-Есте (* 1784 в Милано, † 1786 пак там);
Карло Амброджо Фердинандо Джузепе Джовани Батиста Австрийски-Есте (* 2 ноември 1785 в Милано, † 2 септември 1809 в Тата, Унгария), ерцхерцог, примас на Унгария;
Мария Лудовика Беатриче Антония Джузепа Джована Австрийска-Есте (* 15 декември 1787 в Монца, † 7 април 1816 във Верона); ∞ 6 януари 1808 за своя братовчед Франц II Австрийски (* 12 февруари 1768 във Флоренция, † 2 март 1835 във Виена), последен император на римляните, 1-ви император на Австрия, крал на Бохемия и крал на Унгария, последен херцог на Милано, от когото няма деца.

ГалерияРедактиране

Мария Беатриче със съпруга си Фердинанд Карл Австрийски и децата им.
Мария Беатриче със съпруга си Фердинанд Карл
Мария Беатриче на портрет от Джовани Батиста Лампи от 1817 г., Палацо Пити, Флоренция
Портрет на ерцхерцогинята Австрия-Есте, губернаторка на Милано от Мартин ван Майтенс
Мария Беатриче на портрет от Едуард Ендер (19 век) по портрет от Адедоато Малатеста
Мария Беатриче на портрет от Франческо Корнелиани
Миниатюра на Мария Беатриче като млада
Мария Беатриче на тогавашна щампа
Съпругът ѝ Фердинанд Карл, губернатор на Милано, на портрет от Мартин ван Мейтенс
Мария Беатриче и ерцхерцог Фердинанд Карл на златен медал от Франц Антон Видман, 1771 г.
Статуя на Мария Беатриче в Карара
Дъщеря ѝ Мария Тереза
Дъщеря ѝ Мария Леополдина
Синът ѝ Франческо IV
Синът ѝ Фердинандо Карло
Синът ѝ Масимилиано Джузепе
Синът ѝ Карло Амброджо
Дъщеря ѝ Мария Лудовика

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

Maria Beatrix. Brigitte Hamann: Die Habsburger. Ein biographisches Lexikon. Wien/München 1988, S. 309ff.
Lorenz Mikoletzky: Maria Beatrix. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 16, Duncker & Humblot, Berlin 1990, ISBN 3-428-00197-4, S. 192 f.
Constantin von Wurzbach: Habsburg, Maria Beatrix Riccarda von Este. Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. Band 7, Verlag L. C. Zamarski, Wien 1861, S. 42 f.
Constantin von Wurzbach: Este, Beatrix Riccarda von Este. Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. Band 4, Verlag L. C. Zamarski, Wien 1858, S. 85 f.
AA. VV., Gli Estensi, Mondadori, Milano 1972.
AA. VV, Massa e Carrara nella Restaurazione : il governo di Maria Beatrice Cybo d'Este, Modena, Aedes Muratoriana, 1980,
Luciano Chiappini, Gli Estensi, Milano, Dall'Oglio, 1967
Olga Raffo, Maria Teresa Cybo-Malaspina d'Este : sovrana illuminata, donna triste, in Il tempo delle donne, le donne del tempo, Lucca, Pacini Fazi editore, 2003
Maria Beatrice d’Este, genealogy.euweb.cz
Habsburg 5, genealogy.euweb.cz

БележкиРедактиране

↑ O.Raffo p.7..
↑ Massa e Carrara nella Restaurazione p.35..
↑ Massa e Carrara nella Restaurazione p.16..
↑ Massa e Carrara nella Restaurazione p.17..
↑ Massa e Carrara nella Restaurazione p.74..

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Maria Beatrice d'Este“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] O.Raffo p.7..

[2] Massa e Carrara nella Restaurazione p.35..

[3] Massa e Carrara nella Restaurazione p.16..

[4] Massa e Carrara nella Restaurazione p.17..

[5] Massa e Carrara nella Restaurazione p.74..

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]