Мария Българска
Мария Българска († 21 ноември след 1095 г.) е византийска аристократка – протовестиария, съпруга на Андроник Дука и майка на императрица Ирина Дукина. Мария е дъщеря на Траян – син на българския цар Иван Владислав и царица Мария. Майка ѝ е византийска аристократка – представителка на видните константинополски фамилии на Кондостефаните, Авалантите и Фокидите.[1]
| Мария Μαρία Δούκαινα | |
|---|---|
| византийска аристократка | |
| Родена | |
| Починала | 21 ноември, след 1095 г.
|
| Семейство | |
| Род | Комитопули |
| Баща | Траян Български |
| Съпруг | Андроник Дука |
| Деца | Михаил Дука Йоан Дука Ирина Дукина Теодора Дукина Стефан Дука Константин Дука Анна Дукина |
Мария наследява големи поземлени владения в района на Охридското езеро. Получава значителен доход от владенията си, който използва основно, за да подпомогне политическите амбиции и кариера на мъжа си Андроник Дука. Някои историци са на мнение, че Мария е пример за успешната интеграция на членовете на династията на Комитопулите във византийското общество. Мария има и упражнява значимо политическо влияние през първите години от управлението на император Алексий I Комнин.
Внучката на Мария Анна Комнина хвали мъдростта и красотата на баба си в известната Алексиада:
| „ | ...имала корена на своя род в България и дотолкова привличала със своята красота и стройността на телесните части и членове, че нито една (жена) по онова време не бе се явила по-красива от нея.[2] | “ |
В своята хроника съпругът на Анна Никифор Вриений също отделя място, за да отбележи красотата и благородството на Мария, която според думите му:
| „ | била най-красивата и най-умната от всички жени, съединявала с външната хубост и вътрешна красота и блестяла, освен със знатността на рода си, още и с добродетелна чистота и приятен нрав.[3] | “ |
Мария Българска и Андроник Дука имат седем деца – четирима сина и три дъщери[4]:
- Михаил Дука, протосеваст и протостратор;[5]
- Константин Дука[6]
- Стефан Дука, севаст[4]
- Йоан Дука, севаст[7] и велик дука
- Ирина Дукина – омъжена за император Алексий I Комнин;
- Анна Дукина – омъжена за Георги Палеолог;
- Теодора Дукина, монахиня[8]
Мария се замонашва и приема името Ксения, което е станало малко след смъртта на съпруга ѝ на 14 октомври 1077 г. Точната година на смъртта ѝ не е известна, но се предполага, че е починала след 1095 г., откогато датира едно писмо до нея, написано от Теофилакт Охридски.[9] Точната дата на кончината ѝ – 21 ноември, е посочена в поменика на семейството на императрица Ирина Дукина, поместен в литургичния типик на основания от последната константинополски манастир „Христос Филантроп“, като в документа срещу датата 21 ноември е посочена паметта на монахиня и протовестиариса Ксения, майка на императицата.[9] Типикът на манастира „Кехаритомен“ (или Богородица Кехаритоменска) също отбелязва паметта на монахиня Ксения на 21 ноември[10], а в обитуария на манастира „Пантократор“ тя е спомената като баба на император Йоан II Комнин.[11]
Източници редактиране
- Андреев, Йордан. Потомците на комитопулите превземат императорския дворец. Епохи. Т. 1. 1993. с. 168 – 174.
- Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове. Т. II. София, Наука и изкуство, 1972, [1934].
- Gautier, Paul. L'obituaire du typikon du Pantokrator. Revue des études byzantines. Т. 27. 1969. DOI:10.3406/rebyz.1969.1423. p. 235 – 262. (на френски)
- Gautier, Paul. Le typikon du Christ Sauveur Pantocrator. Revue des études byzantines. Т. 32. 1974. DOI:10.3406/rebyz.1974.1481. p. 1 – 145. (на френски)
- Gautier, Paul. Le typikon de la Théotokos Kécharitôménè. Revue des études byzantines. Т. 43. 1985. DOI:10.3406/rebyz.1985.2170. p. 5 – 165. (на френски)
- Kouroupou, Matoula, Vannier, Jean-François. Commémoraisons des Comnènes dans le typikon liturgique du monastère du Christ Philanthrope (ms. Panaghia Kamariotissa 29). Revue des études byzantines. Т. 63. 2005. DOI:10.3406/rebyz.2005.2305. p. 41 – 69. (на френски)
Външни препратки редактиране
Бележки редактиране
- ↑ Андреев 1993, с. 172.
- ↑ Анна Комнина. Алексиада – Цит. по:Златарски 1972, с. 134.
- ↑ цит. по: Златарски 1972, с. 134.
- ↑ а б Kouroupou & Vannier 2005, с. 50
- ↑ Kouroupou & Vannier 2005, с. 54
- ↑ Kouroupou & Vannier 2005, с. 48 – 49
- ↑ Kouroupou & Vannier 2005, с. 53
- ↑ Kouroupou & Vannier 2005, с. 56
- ↑ а б Kouroupou & Vannier 2005, с. 52
- ↑ Kouroupou & Vannier 2005, с. 52 , Gautier 1985, с. 124.
- ↑ Gautier 1969, с. 248. Gautier 1974, с. 42 (No.2). Kouroupou & Vannier 2005, с. 52
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Maria of Bulgaria
в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |