Мария Глазовска

руски географ

Марѝя Алфрѐдовна Глазо̀вска (на руски: Мария Альфредовна Глазовская) е руски географ, геохимик и почвовед. Почетен и най-възрастен член на Руското географско дружество.[1]

Мария Глазовска
Мария Альфредовна Глазовская
руски географ
Родена
Починала
20 ноември 2016 г. (104 г.)
Националност Русия
Научна дейност
ОбластГеография, геохимия, ландшафтознание
Учила приБорис Полинов
Работила вМосковски държавен университет
Семейство
ДецаНикита Глазовски

Тя е почетен професор на Московския държавен университет, Варшавския университет и почетен доктор на Софийския университет. Почетен член и вицепрезидент на Дружеството за почвознание „Докучаев“.

Биография редактиране

Родена е на 26 януари 1912 година в Санкт Петербург, Руска империя, в семейството на лекари.[1] Завършва средното си образование в Колпино. Продължава образованието си в Ленинградския селскостопански институт, а година по-късно в Геолого-почво-географския факултет на Ленинградския държавен университет. През 1934 г. завършва специалност почвознание и започва аспирантура в Географско-икономическия научноизследователски институт при Ленинградския държавен университет. През 1937 г. защитава дисертация за придобиване на научна степен кандидат на географските науки. Работи като асистент в Катедрата по география на почвите в Географския факултет на Ленинградския държавен университет. Активно участва в няколко експедиции на Съветския институт за почвите „Докучаев“.

Научна дейност редактиране

В периода 1939 – 1952 г. живее в Алма Ата. Ръководи отдела за генезис на почвите при Института по почвознание на Казахстанската академия на науките. Същевременно преподава почвознание и география на почвите в Казахстанския педагогически институт. Участва в множество научни експедиции и прави важни открития за почвите в Средна Азия. Заради многобройните експедиции, които предприема из Казахстан получава прозвището „Учената на кон“.[1] През 1952 г. се установява в Москва, където защитава докторска дисертация „Вътрешен Тяншан като планинска страна в Централна Азия“. През същата година е избрана за доцент, а от 1954 е професор. От 1956 до 1959 г. ръководи катедра по Физическа география на СССР в Московския държавен университет. През 1959 – 1987 г. е ръководител, а от 1987 г. е професор-консултант в департамента по геохимия на ландшафта и география на почвите в Географския факултет на Московския държавен университет. Преподава дисциплините основи на почвознанието и география на почвите, почви на света, геохимия на ландшафтите в СССР, геохимични функции на микроорганизмите, геохимия на природни и техногенни ландшафти в СССР.

Заедно с Борис Полинов и Александър Перелман създават новата наука геохимия на ландшафтите, която представлява научен синтез между науките география на почвите, биогеохимия и ландшафтознание.[1]

През 1968 г. на Световния конгрес по почвите представя изработената от нея първа цялостна почвена карта на Австралия. По-късно изработва геохимична класификация на почвите в света, биоклиматична класификация на почвите в СССР, ландшафтно-геохимични методи за намирането на находища на полезни изкопаеми, анализиране на поведението на химичните елементи в случаите на техногенеза, прогнозирането на медико-геохимичните последици на природните и предизвиканите от човека аномалии в природата.[1]

Семейство редактиране

Единият ѝ син Никита Фьодорович Глазовски (1946 – 2005) е еколог, член-кореспондент на Руската академия на науките, а другия Андрей Фьодорович Глазовски е глациолог.[2]

Мария Глазовска умира на 20 ноември 2016 година в Москва на 104-годишна възраст.

Ордени и награди редактиране

  • През декември 2014 г. е обявена за „Легенда“ на Руското географско дружество „за изключителни постижения в областта на географските науки, образованието и възпитанието на младите хора[3]
  • Заслужил професор на Московския държавен университет (1994)[4]
  • Златен медал „Василий Докучаев“ (1990)[5]
  • Държавна награда на СССР (1987)
  • Медал „Ветеран на труда“ (1984)
  • Награда „Дмитрий Анучин“ (1983)
  • Заслужил деятел на науките на Руската съветска федеративна социалистическа република (1978)
  • Орден „Трудовое Красное Знамя“ (1971)
  • Награда „Михаил Ломоносов“ (1967)
  • Орден „Знак на честта“ (1961)
  • Медал „За доблест във Великата Отечествена война 1941 – 1945 г.“ (1945)

Научни трудове редактиране

  • Основы почвоведения и география почв. Географгиз, М., 1960 (в соавт. с И. П. Герасимовым)
  • Геохимические основы типологии и методики исследования природных ландшафтов. М., 1964
  • Почвы мира, т.1. М, 1972; т.2, 1973
  • Общее почвоведение и география почв. М., 1983
  • Геохимия природных и техногенных ландшафтов СССР. М., 1988
  • Методологические основы оценки эколого-геохимической устойчивости почв к техногенным воздействиям. М., 1997
  • География почв с основами почвоведения. М., 1995; 2005 (в соавт. с А. Н. Геннадиевым)
  • Педолитогенез и континентальные циклы углерода. М., 2009
  • События моей жизни на фоне войн и революций ХХ века. М., 2013

Източници редактиране

  1. а б в г д Честит рожден ден, Мария Алфредовна! // Български географски портал geograf.bg, 26 януари 2015. Посетен на 6 януари 2016.
  2. www.geogr.msu.ru // Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 2016-01-06.
  3. Заново открыть Россию // Архивиран от оригинала на 2016-11-22. Посетен на 2016-01-06.
  4. Глазовская Мария Альфредовна на портале „Летопись Московского университета“
  5. Золотая медаль имени В.В.Докучаева