Отваря главното меню

Мария Глазовска

руски географ

Марѝя Алфрѐдовна Глазо̀вска (на руски: Мария Альфредовна Глазовская) е руски географ, геохимик и почвовед. Почетен и най-възрастен член на Руското географско дружество.[1]

Мария Глазовска
Мария Альфредовна Глазовская
руски географ
Родена
Починала

Националност Флаг на Русия Русия
Научна дейност
Област География, геохимия, ландшафтознание
Образование Ленинградски държавен университет
Учила при Борис Полинов
Работила в Московски държавен университет

Тя е почетен професор на Московския държавен университет, Варшавския университет и почетен доктор на Софийския университет. Почетен член и вицепрезидент на Дружеството за почвознание „Докучаев“.

БиографияРедактиране

Родена е на 26 януари 1912 година в Санкт Петербург, Руска империя, в семейството на лекари.[1] Завършва средното си образование в Колпино. Продължава образованието си в Ленинградския селскостопански институт, а година по-късно в Геолого-почво-географския факултет на Ленинградския държавен университет. През 1934 г. завършва специалност почвознание и започва аспирантура в Географско-икономическия научноизследователски институт при Ленинградския държавен университет. През 1937 г. защитава дисертация за придобиване на научна степен кандидат на географските науки. Работи като асистент в Катедрата по география на почвите в Географския факултет на Ленинградския държавен университет. Активно участва в няколко експедиции на Съветския институт за почвите „Докучаев“.

Научна дейностРедактиране

В периода 1939 – 1952 г. живее в Алма Ата. Ръководи отдела за генезис на почвите при Института по почвознание на Казахстанската академия на науките. Същевременно преподава почвознание и география на почвите в Казахстанския педагогически институт. Участва в множество научни експедиции и прави важни открития за почвите в Средна Азия. Заради многобройните експедиции, които предприема из Казахстан получава прозвището „Учената на кон“.[1] През 1952 г. се установява в Москва, където защитава докторска дисертация „Вътрешен Тяншан като планинска страна в Централна Азия“. През същата година е избрана за доцент, а от 1954 е професор. От 1956 до 1959 г. ръководи катедра по Физическа география на СССР в Московския държавен университет. През 1959 – 1987 г. е ръководител, а от 1987 г. е професор-консултант в департамента по геохимия на ландшафта и география на почвите в Географския факултет на Московския държавен университет. Преподава дисциплините основи на почвознанието и география на почвите, почви на света, геохимия на ландшафтите в СССР, геохимични функции на микроорганизмите, геохимия на природни и техногенни ландшафти в СССР.

Заедно с Борис Полинов и Александър Перелман създават новата наука геохимия на ландшафтите, която представлява научен синтез между науките география на почвите, биогеохимия и ландшафтознание.[1]

През 1968 г. на Световния конгрес по почвите представя изработената от нея първа цялостна почвена карта на Австралия. По-късно изработва геохимична класификация на почвите в света, биоклиматична класификация на почвите в СССР, ландшафтно-геохимични методи за намирането на находища на полезни изкопаеми, анализиране на поведението на химичните елементи в случаите на техногенеза, прогнозирането на медико-геохимичните последици на природните и предизвиканите от човека аномалии в природата.[1]

СемействоРедактиране

Единият ѝ син Никита Фьодорович Глазовски (1946 – 2005) е еколог, член-кореспондент на Руската академия на науките, а другия Андрей Фьодорович Глазовски е глациолог.[2]

Мария Глазовска умира на 20 ноември 2016 година в Москва на 104-годишна възраст.

Ордени и наградиРедактиране

  • През декември 2014 г. е обявена за „Легенда“ на Руското географско дружество „за изключителни постижения в областта на географските науки, образованието и възпитанието на младите хора[3]
  • Заслужил професор на Московския държавен университет (1994)[4]
  • Златен медал „Василий Докучаев“ (1990)[5]
  • Държавна награда на СССР (1987)
  • Медал „Ветеран на труда“ (1984)
  • Награда „Дмитрий Анучин“ (1983)
  • Заслужил деятел на науките на Руската съветска федеративна социалистическа република (1978)
  • Орден „Трудовое Красное Знамя“ (1971)
  • Награда „Михаил Ломоносов“ (1967)
  • Орден „Знак на честта“ (1961)
  • Медал „За доблест във Великата Отечествена война 1941 – 1945 г.“ (1945)

Научни трудовеРедактиране

  • Основы почвоведения и география почв. Географгиз, М., 1960 (в соавт. с И. П. Герасимовым)
  • Геохимические основы типологии и методики исследования природных ландшафтов. М., 1964
  • Почвы мира, т.1. М, 1972; т.2, 1973
  • Общее почвоведение и география почв. М., 1983
  • Геохимия природных и техногенных ландшафтов СССР. М., 1988
  • Методологические основы оценки эколого-геохимической устойчивости почв к техногенным воздействиям. М., 1997
  • География почв с основами почвоведения. М., 1995; 2005 (в соавт. с А. Н. Геннадиевым)
  • Педолитогенез и континентальные циклы углерода. М.,2009
  • События моей жизни на фоне войн и революций ХХ века. М., 2013

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г д Честит рожден ден, Мария Алфредовна!. // Български географски портал geograf.bg, 26 януари 2015. Посетен на 6 януари 2016. (на български)
  2. www.geogr.msu.ru
  3. Заново открыть Россию
  4. Глазовская Мария Альфредовна на портале „Летопись Московского университета“
  5. Золотая медаль имени В.В.Докучаева