Ма̀рия Домбро̀вска, с родово име Шу̀мска (на полски: Maria Dąbrowska z domu Szumska), родена на 6 октомври 1889 г. в Русув, починала на 19 май 1965 г. във Варшава), е полска писателка, преводачка и драматург. Една от най-важните полски романистки на XX век, авторка на четирилогията „Нощи и дни“ (1931 – 1934 г.), за която неколкократно е номинирана за Нобелова награда за литература 1939, 1957, 1959, 1960 и 1965 г.[1]

Мария Домбровска
Maria Dąbrowska
полска писателка
Портретна снимка на Мария Домбровска (1925)
Портретна снимка на Мария Домбровска (1925)
Родена
Починала
19 май 1965 г. (75 г.)
Варшава, Полша
ПогребанаВаршава, Полша
Учила вЛозански университет
Литература
Жанроверазказ, есе, драма
Направлениереализъм
Известни творби„Ludzie stamtąd“, „Noce i dnie“, „Szkice o Conradzie“, „Kompozycja istnienia“, „Dzienniki“
Семейство
БащаЮзеф Шумски
МайкаЛюдомира Галчинска
СъпругМариан Домбровски
Мария Домбровска в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Биография

редактиране

Мария Домбровска произхожда от обедняло шляхтичко семейство. Дъщеря е на Юзеф Шумски и Людомира Галчинска. Отраства в имение в Русув, близо до Калиш (от 1971 г. то е Литературен клон на Окръжния музей на Калишките земи в Калиш). През 1901 – 1904 г. учи в Калиш.

В периода 1907 – 1914 г. следва в Швейцария (Лозана) и Белгия (Брюксел), където учи природни науки, икономика и социология. По време на следването си се свързва с движенията за независимост. Привърженичка е на възгледите на Едвард Абрамовски. Член е на Съвета на Лигата на полските жени военни медици[2].Омъжва се за Мариан Домбровски, социалист, с когото се запознава в чужбина, приятел на Юзеф Пилсудски. Тъй като двамата смятат връзката си за модерна, не претендират да бъдат единствени за другия, поради което през 1916 г. Мария има няколкомесечен романс с Хенрик Шчиглински[3].

След смъртта на съпруга ѝ през 1925 г. спътник в живота ѝ става Станислав Стемповски, библиотекар и доброволец, с когото остават заедно чак до смъртта му през 1952 г.През този период тя работи за известно време в Министерството на земеделието и земеделските реформи, като едновременно с това се занимава с публицистика. Живее в апартамент 31 на ул. „Полна“ 40 във Варшава (през 1984 г. там е открит Музей на Мария Домбровска, клон на Музея на литературата). По време на немската окупация Домбровска живее основно във Варшава. На 2 октомври 1944 г. излиза от града заедно с цивилното население и попада в лагера в Прушков. Макар на вратата ѝ да е окачен лист с молба да бъде уважен приносът ѝ в литературата, жилището ѝ е разбито и ограбено. Завръща се във Варшава на 3 февруари 1945 г.[4]

Две години след смъртта на Стемповски през 1954 г. Мария Домбровска се премества на ал. „Неподлеглошчи“ 163 апартамент 8, където живее заедно с Анна Ковалска, писателка, с която се е запознава по време на войната. Двете имат романтична връзка, която продължава над 20 години.[5] През последните години от живота си живее в собствения си дом в Коморув край Варашава (свидетелства за този период от живота на писателката дава тогавашната ѝ икономка, Мелания Андрушкевич). На мястото на този дом днес се намира библиотека, носеща името на Мария Домбровска. През 1958 г. е член на Общополския комитет на Фронта за единство на народа.[6]

Умира на 75 години на вечерта на 19 май 1965 г. във Варшава. Ковчегът е положен за поклонение в Залата с колоните на двореца Примасовски, където преди войната се е помещавало Министерството на земеделието и земеделските реформи. В завещанието си моли за католическо погребение и затова, да бъде погребана заедно с майка си и сестра си, загинала по време на Варшавското въстание. Втората ѝ молба не е изпълнена. На 22 май 1965 г. е погребана на Алеята на заслужилите на гробището Повонзки.[7]

Възгледи

редактиране
 
Русув, Домът, в който е израснала писателката

Тя има леви убеждения, подкрепя кооперативното движение, толерантна е към хомосексуалността (в „Дневник“ („Dziennik“) напр. пише по този въпрос: „любов като всички останали“)[8] и към многообразието в обществото.

След 1956 г. преминава към вътрешната опозиция, като на страниците на „Дневник“ изразява личните си симпатии към големите полски писатели, намиращи се в емиграция, както и към техните произведения – Витолд Гомбрович (и неговият „Дневник“) и Чеслав Милош (и „Родната Европа“). След войната интелектуален партньор на Домбровска е живеещият в емиграция в Швейцария син на Станислав Стемповски, писателят Йежи Стемповски, с когото води активна кореспонденция.

В края на живота си писателката протестира срещу политиката на комунистическото правителство, насочена срещу интелигенцията. Тя е една от подписалите Писмо 34, като за тази ѝ дейност, както и за изказването ѝ на събранието на Съюза на полските писатели през юни 1964 г., свидетелства Анджей Кийовски. Посещава също Йежи Гедройч в редакцията на „Култура“ край Париж. През този период е особено впечатлена от дейността на папа Йоан XXIII.

Сред приятелите ѝ са поетесата Кажимера Илаковичовна, поетът Мечислав Яструн, писателите Йежи Анджеевски, Ярослав Ивашкевич, Мелхиор Ванкович, Йежи Завейски и Войчех Журковски, актрисата Елжбета Баршчевска и художникът и политик Хенрик Юзефски, както и Зофия Налковска, Антони Слонимски и Ришард Матушевски.

Творчество

редактиране
 
Мария Домбровска около 1914 г.

Първоначално Домбровска се посвещава на публицистиката и едва по-късно преминава към художествената литература, като включва в произведенията си психологически изследвания за хора, произхождащи най-често от низините, правейки това въз основа на собствените си наблюдения. Отделно от това издава: „Спомени на детството“ („Wspomnienia dzieciństwa“), където се съсредоточава върху епическия разказ и анализа на женската психика, както и върху описание на средите на интелигенцията в Полша. Прави и много преводи, създава статии за кооперирането, книги за юноши, критически статии в пресата (най-често във „Вядомошчи литерацкие“, на полски „Wiadomości Literackie”).

Начало на художествената проза на Домбровска слага сборникът с разкази „Черешов клон“ („Gałąź czereśni“), издаден през 1921 г. Но всъщност стилът на бъдещата ѝ проза се оформя в автобиографичния том „Усмивка на детството“ (Uśmiech dzieciństwa“) от 1923 г., където освен личните преживявания се появява и обществена тематика. С нови елементи, съдържащи размисли за човешкото достойнство и еротични нишки, се отличава томът с разкази „Хора оттам“ (Ludzie stamtąd) от 1926 г., високо оценен по онова време от Ярослав Ивашкевич, посветил му ентусиазирана рецензия във „Вядомошчи литерацкие“. Наред с портрет на страстна жена и студия за сексуалната мощ, там се появява мотивът за самотния страдащ човек, осъзнаващ обаче своето човешко достойнство.

Шедьовърът на Мария Домбровска е тетралогията „Нощи и дни“ (1932 – 1934), включва четири тома: I Богумил и Барбара (1932), II Вечна тревога (1932), III Любов (1933), IV Вятър в очите (1934). Придържайки се към епичната традиция (от Омир до реализма на XIX век), Домбровска представя историята на няколко поколения на обедняло шляхтичко семейство в края на XIX и началото на XX век. „Нощи и дни“ са своеобразна хроника на полската интелигенция, но и задълбочено психологическо изследване на главните герои – Богумил и Барбара. Романът има автобиографични черти. Калинес от романа всъщност е художествено изображение на Калиш. Основната сюжетна нишка, както и психологическите образи на героите Домбровска създава в селището Плонне край Радом. Богумил и Барбара имат за прототипи администраторите на имението в Плонне (жената на администратора, Хелена Хепке, е сестра на Домбровска). Днес в основното училище в Плонне се намира паметна зала, посветена на Мария Домбровска. Връзката между Агнешка Нехчицувна и социалистическия активист Марчин Шнядовски (в когото се открива образа на Мариан Домбровски, починалият съпруг на авторката) представлява задълбочен анализ на любовното възхищение, представено чрез кореспонденцията на двамата млади. „Нощи и дни“ е и своеобразен метафизичен роман за битийния порядък и тайната на съществуването, която става явна въпреки съмненията и страданията. Достойнствата на романа са високо оценени от поета Юлиан Пшибош и от философа Владислав Татаркевич (в „Спомени“). Първоначалната версия на романа е публикувана със заглавие „Праговете на дома“.

 
Мария Домбровска по време на среща на поетите и писателите в Есен, 1955 г.
 
Входът на музея „Мария Домбровска“, ул. „Полна“ 40, Варшава
 
Гробът на Мария Домбровска на Алеята на заслужите, гробище Повонзки, Варшава

Новелата „Отец Филип“ („Ksiądz Filip“) описва свещеник, за когото целибатът е противоестествена норма, а образът на героинята г-ца Винчевска е изграден чрез техниката на гротеската портрет на остаряваща инфантилна библиотекарка.

С идеите на „Нощи и дни“ е свързан и по-късният, писан десетки години и незавършен роман, издаден посмъртно под заглавие „Приключения на мислещия човек“ („Przygody człowieka myślącego“) (1970 г. обработка Ева Коженевска), макар авторката да е възнамерявала да го озаглави „Композиция на съществуването“. По замисъла на Домбровска това би трябвало да е продължение на историята на полската интелигенция като обществена прослойка в периода между двете световни войни и по време на Втората световна. От материалите за втория роман е завършен изцяло само цикъл разкази, които Домбровска възнамерява да издаде като том под заглавие „А сега да пийнем“ („A teraz wypijmy...“), и които излизат след смъртта на писателката (1981; обработка Тадеуш Древновски).

След войната пише основно разкази, а много от творбите ѝ излизат посмъртно. Публикува също на страниците на седмичника „Блушч“ („Bluszcz”), а също и в популярните през двайсетте междувоенни години „Вядомошчи литерацкие“.

Важно място в творчеството на Домбровска заемат литературните есета, публикувани посмъртно в „Дневник“. Дневниците, които води от 1914 г. до смъртта си създават автопортрет на писателката (нещо като анализ на интимния ѝ живот) и същевременно са епическа панорама на нейното време. С особено богато съдържание са записките от сталинския период, както и тези от последните години от живота на авторката (например за филма на Микеланджело Антониони „Червената пустиня“, гледан малко преди смъртта ѝ). Важно място в „Дневник“ заемат записките на сънищата, както и многобройните ѝ наблюдения на литературни теми (например за Гьоте и Томас Ман), както и автокоментари към собствени произведения (например за образа на Барбара Нехчицова).

Кореспонденцията на писателката включително тази с Йежи Стемповски) не е събрана изцяло на едно място. Сензация при публикуването ѝ се оказват любовните писма между нея и Мариан Домбровски (2005). Домбровска превежда от английски „Дневникът“ на Самюъл Пийпс от бароковата епоха, а от руски разказите на Антон Чехов. Писателката се изявява като художник и създава няколко акварела: пейзажи и натюрморт.

  • Marcin Kozera (1927; opowiadania)
  • Gałąź czereśni (1922; opowiadania)
  • Uśmiech dzieciństwa (1923; opowiadania)
  • Dzikie ziele (1925 – 1929; opowiadania)
  • Ludzie stamtąd (1926; opowiadania)
  • Noce i dnie (1932 – 1934; powieść, na jej podstawie powstał film fabularny i serial telewizyjny w reżyserii Jerzego Antczaka (1975); Państwowa Nagroda Literacka 1934)
  • Znaki życia (1938; opowiadania)
  • Gwiazda zaranna (1955; opowiadania, w tym Pielgrzymka do Warszawy)
  • Szkice o Conradzie (1959; eseje)
  • Драми (wyd. książkowe 1959)
  • Дневници (powst. 1914 – 1965; wyd. od 1988; w roku 2009 ukazało się pełne wydanie w 13 tomach).
  • кореспонденция: Ich noce i dnie. Korespondencja Marii i Mariana Dąbrowskich 1909 – 1925. Oprac. Ewa Głębicka. Warszawa 2005
  • публицистика: Pisma rozproszone. Kraków 1964, tomy I-II
  • репродукции на акварели, издадени като пощенски картички от Музея на литературата „Адам Мицкевич“ във Варщава

Книги, издадени на български език

редактиране
  • Сватба на село (разкази) - изд. Народна култура, С., 1957 г., прев. Ванда Смоховска-Петрова
  • Усмивка на детството, издат. Отечество, София 1983 г., Превод: от пол. Ванда Смоховска-Петрова, Алина Петрова-Василевич
  • В прекрасно лятно утро, София 1983 г. от полски Бл. Лингорска, В. Смоховска, С. Борисова, Сл. Хаджиева
  • Нощи и дни, София 1961 г., превод от полски Димитър Икономов

Отличия и награди

редактиране
  • Кръст на независимостта (1933)
  • Златен „Академичен лавър“ – за изключително литературно творчество (1935)[9]
  • Златен Кръст за заслуги – двукратно (1946 и 1947)[10]
  • Офицерски кръст на Ордена на Възродена Полша (1952)[11]
  • Медал 10 години Народна Полша (1955)[12]
  • Държавна награда I степен (1955)[13]
  • Орден Знаме на мира I степен (1959)[14]
  • Командорски кръст и звезда на Ордена на Възродена Полша (1954)[15]
  • Титлата доктор honoris causa на Варшавския университет (1957)[16]
  • Почетен гражданин на град Калиш (1960)

Най-важни трудове, посветени на творчеството на Домбровска

редактиране
  • Księga kaliska. W stulecie urodzin Marii Dąbrowskiej. Red.: Tadeusz Drewnowski i in. Kalisz 1996
  • Pięćdziesiąt lat twórczości Marii Dąbrowskiej. Red.: Ewa Korzeniewska. Warszawa 1963
  • Grażyna Borkowska: Maria Dąbrowska i Stanisław Stempowski. Warszawa 1999
  • Tadeusz Drewnowski: Rzecz russowska. O pisarstwie Marii Dąbrowskiej. Warszawa 1981 i wyd. nast.
  • Danuta Kelch: Wspomnienia siostrzenicy Marii Dąbrowskiej. Kalisz 2002 – książeczka bezcenna jako źródło biograficzne
  • Andrzej Kijowski: Maria Dąbrowska. Warszawa 1964 – książka wydana jeszcze za życia pisarki i budząca jej sprzeciw (czego ślad w dzienniku), jednak ważna jako próba całościowej interpretacji
  • Maria Knothe: „Opowiadania” Marii Dąbrowskiej. Warszawa 1980
  • Zdzisław Libera: Maria Dąbrowska. Warszawa 1964 i wyd. nast.
  • Ewa Nawrocka: Osoba w podróży. Podróże Marii Dąbrowskiej. Gdańsk 2002
  • Edward Polanowski: Maria Dąbrowska w Russowie i o Russowie. Kalisz 1976
  • Mariola Pryzwan: Wypisałam całą siebie. Maria Dąbrowska we wspomnieniach i listach. Warszawa 2006 – zbiór wspomnień, m.in. gosposi pisarki Melanii Andruszkiewicz
  • Agnieszka Raszewska-Klimas: Funkcja nazw własnych w twórczości Marii Dąbrowskiej. Piotrków Trybunalski 2002
  • Halina Sutarzewicz: Asnyk, Konopnicka i Dąbrowska w Kaliszu. Warszawa 1977
  • Janina Wojciechowska: Maria Dąbrowska – jej związki ze spółdzielczością. Warszawa 1984
  • Krzysztof Tomasik: Homobiografie. Warszawa 2008
  • Ewa Głębicka: Dąbrowska (nie)znana. Szkice. Warszawa 2016.

Източници

редактиране
  1. nobelprize.org: Nomination for Nobel Prize in Literature: Maria Dąbrowska (ang.). W: Nomination Database [on-line]. Nobel Media AB 2014. [poseten 2015-08-01].
  2. Jerzy Z. Pająk, Liga Kobiet Polskich Pogotowia Wojennego wobec sporów w obozie aktywistycznym (sierpień 1915-sierpień 1916), w: „Kieleckie Studia Historyczne”, 1999, t. 15, s. 87.
  3. Aleksander Kopiński „Zmierzchy i poranki”, Rzeczpospolita 22 – 23 IX 2012.
  4. Ewa Manowiecka, Tomasz M. Lerski: Warszawa Marii Dąbrowskiej. Warszawa: Państwowy Instytut Wydawniczy, 2015, s. 21. ISBN 978-83-64822-15-5.
  5. Krzysztof Tomasik. Fragment książki "Homobiografie" // Krzysztof Tomasik, Homobiografie, Wydawnictwo Krytyki Politycznej, Warszawa 2008. Polityka.pl, October 19, 2009. Посетен на November 17, 2012.
  6. Ewa Manowiecka, Tomasz M. Lerski: Warszawa Marii Dąbrowskiej. Warszawa: Państwowy Instytut Wydawniczy, 2015, s. 21. ISBN 978-83-64822-15-5.
  7. Ewa Manowiecka, Tomasz M. Lerski: Warszawa Marii Dąbrowskiej. Warszawa: Państwowy Instytut Wydawniczy, 2015, s. 21. ISBN 978-83-64822-15-5.
  8. blogs.bl.uk
  9. M.P. z 1935 r. nr 257, poz. 305.
  10. M.P. z 1946 r. nr 114, poz. 212.
  11. 1 października 1952 „z okazji 40-lecia twórczości literackiej” M.P. z 1952 r. nr 92, poz. 1416.
  12. 15 stycznia 1955 M.P. z 1955 r. nr 101, poz. 1400, s. 1630.
  13. Bohdan Urbankowski, Czerwona msza, czyli uśmiech Stalina, t. 2, Warszawa 1998, s. 315.
  14. Dziennik Polski, rok XV, nr 172 (4793), s. 9.
  15. 15 lipca 1954 „za zasługi w dziedzinie kultury i sztuki” M.P. z 1954 r. nr 112, poz. 1564.
  16. Doktoraty HC, uw.edu.pl [dostęp 2011-02-21] [zarchiwizowane z adresu 2013-10-22].
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Maria Dąbrowska в Уикипедия на полски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Външни препратки

редактиране