Мария Комнина Вранина Ласкарина Дукина Торникина Палеологина
Мария Комнина Вранина Ласкарина Дукина Торникина Палеологина (на гръцки: Μαρία Κοµνηνὴ Βράναινα Λασκαρίνα ∆ούκαινα Τορνικίνα Παλαιολογίνα[1]) е византийска аристократка от втората половина на XIII век, племенница на император Михаил VIII Палеолог и сестра на българската царица Смилцена.
Мария Комнина Вранина Ласкарина Дукина Торникина Палеологина Κοµνηνὴ Βράναινα Λασκαρίνα ∆ούκαινα Τορνικίνα Παλαιολογίνα | |
Родена |
вероятно 60-те години на XIII век
|
---|---|
Семейство | |
Баща | Константин Палеолог |
Майка | Ирина Комнина Вранина Палеологина |
Братя/сестри | Смилцена Палеологина Теодора Палеологина Синадина Михаил Врана Палеолог Андроник Врана Дука Палеолог |
Съпруг | Исак Комнин Дука Торникий |
Деца | Андроник Комнина Дука Палеолог Торникий |
Мария е дъщеря на севастократор Константин Палеолог, полубрат на византийския император Михаил VIII Палеолог. Майка ѝ е Ирина Ласкарина Вранина, която била внучка на византийския генерал Теодор Врана и на византийската императрица Анна[2]. Мария има още двама братя и две сестри, една от които по-късно е омъжена за българския цар Смилец и управлява България като регентка на сина им. Другата сестра – Теодора Синадина, по-късно основава константинополския манастир „Света Богородица Сигурна надежда“ и съставя неговия типик, в който се съдържат всички известни сведения за Мария и семейството ѝ.[3]
Типикът на Теодора Синадина съобщава, че Мария била омъжена за Исак Комнин Дука Торникий[4], от когото Мария имала един син на име Андроник Комнин Дука Палеолог Торникий, споменат от леля си с титлата паракимомен[5]. За спасение на душите си Мария и съпругът ѝ дарили на манастира на Теодора Синадина сумата от 1000 хиперперона и икона с бюст на Богородица, която била украсена с три червени скъпоценни камъка и перли.[4]; двамата дарили и още 72 хиперперона за закупуването на винарска преса в квартала Пера.[4]
Приживе Мария приема монашество с името Мариамне.[6] По същия начин постъпили съпругът ѝ Исак и синът им Андроник, които при замонашването си приели съответно имената Йоасаф и Антоний.[7] Към момента на написването на Типика на Теодора Синадина (между 1327 – 1342) всички те вече били покойници, тъй като в документа Теодора поръчва ежегодно провеждане на заупокойни служби в тяйхна памет: за Мария – на 16 септември[6], за съпруга ѝ – на 8 януари[4], а за сина им – на 3 юли[5].
Родословие
редактиране
Източници
редактиране- ↑ Thomas & Hero 2000, с. 156, Typikon of Theodora Synadene, XXIV, 139; PLP, с. 3878, 21396 Παλαιολογίνα, Μαρία Κοµνηνὴ Βράναινα Λασκαρίνα ∆ούκαινα Τορνικίνα (Palaiologina, Maria Komnene Branaina Laskarina Dukaina Tornikina); Polemis 1968, с. 162, no.151.
- ↑ Nicol 1968, с. 10; Angold 2011, с. 55; PLP, с. 661, 3149 Βράναινα, Εἰρήνη Κοµνηνὴ Λασκαρίνα Καντακουζηνὴ Παλαιολογίνα (Branaina, Eirene Komnene Laskarina Kantakuzene Palaiologina).
- ↑ Polemis 1968, с. 162, no.151.
- ↑ а б в г Thomas & Hero 2000, с. 1561-1562, Typikon of Theodora Synadene, XXIV, 140.
- ↑ а б Thomas & Hero 2000, с. 1562, Typikon of Theodora Synadene, XXIV, 141.
- ↑ а б Thomas & Hero 2000, с. 1561, Typikon of Theodora Synadene, XXIV, 139.
- ↑ Thomas & Hero 2000, с. 1561 - 1562, Typikon of Theodora Synadene, XXIV, 140, 141.
Използвана литература
редактиране- ((en)) Thomas, J.; Hero, A.C. (eds) (2000). Typikon of Theodora Synadene for the Convent of the Mother of God Bebaia Elpis in Constantinople (trans. Alice-Mary Talbot). Byzantine Monastic Foundation Documents: A Complete Translation of the Surviving Founder's Typika and Testaments. Washington D.C.: Dumbarton Oaks Research Library and Collection, архив на оригинала от 6 януари 2014, https://web.archive.org/web/20140106200159/http://www.doaks.org/resources/publications/doaks-online-publications/byzantine-monastic-foundation-documents/typ071.pdf
- ((en)) Nicol, Donald M. (1968). The Byzantine Family of Kantakouzenos (Cantacuzenus), ca. 1100 – 1460: A Genealogical and Prosopographical Study, Dumbarton Oaks studies 11. Washington, DC: Dumbarton Oaks Center for Byzantine Studies, OCLC 390843
- ((en)) Angold, Michael (2011). The Latin Empire of Constantinople, 1204–1261: Marriage Strategies, In: Saint-Guillain, Guillaume; Herrin, Judith (eds). Identities and Allegiances in the Eastern Mediterranean after 1204. Farnham: Ashgate Publishing Limited, pp. 47–68, ISBN 9781409410980, https://books.google.com/books?id=p_mazcfdpVIC
- ((en)) Polemis, Demetrios I. (1968). The Doukai: A Contribution to Byzantine Prosopography. London: The Athlone Press, OCLC 299868377, https://books.google.com/books?id=Sx5dAAAAIAAJ
- ((de)) Trapp, Erich; Beyer, Hans-Veit; Walther, Rainer et al. (2001) [1976–1996]. Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit, CD-ROM. Wien: Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, ISBN 3-7001-3003-1, https://archive.org/details/ErichTrappProsopographischesLexikonDerPALAIOLOGENZEIT/mode/2up