Мария Комнина (кралица на Унгария)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Мария Комнина.
Мария Комнина (1144 – 1190) е византийска принцеса и унгарска кралица за кратко през 1163 г.
| Мария Комнина | |
| кралица на Унгария | |
| Родена |
1144 г.
|
|---|---|
| Починала | 1190 г.
|
| Управление | |
| Период | 1163 г. |
| Семейство | |
| Род | Комнини |
| Баща | Исак Комнин |
| Братя/сестри | Ирина Комнина Анна Комнина Теодора Комнина Евдокия Комнина |
| Съпруг | Ищван IV |
Биография редактиране
Родена е през 1144 г. в Константинопол. Тя е внучка на император Йоан II Комнин и унгарската принцеса Пирошка Арпад. Мария е дъщеря на третия им син, Исак Комнин, и първата му съпруга – Теодора.[1]
Мария е омъжена за унгарския принц Ищван,[1] който намира убежище в Константинопол през 1157 г., след като организира неуспешен заговор за свалянето на брат си, крал Геза IV. Преди това обаче Мария е била готвена за съпруга на император Фридрих I Барбароса, за което в продължение на две години от 1153 г. между двете империи се водят преговори, докато през 1155 г. Барбароса не отказва да се ожени за племенницата на император Мануил I.[2]
След смъртта на крал Геза IV на 31 май 1162, император Мануил I Комнин решава да предприеме поход срещу Унгария, за да свали коронования от унгарските барони крал Ищван III, да постави на унгарския престол съпруга на племенницата си Мария и по този начин да превърне Унгария във васал на Константинопол.[3] По предложение на унгарските барони Мануил Комнин се съгласява за унгарски крал да бъде коронован Ласло, брат на Геза IV и на Ищван.[4] Едва след смъртта на Ласло II 14 януари 1163 г., съпругът на Мария Комнина е коронован за крал на Унгария на 27 януари като Ищван IV, а Мария Комнина е обявена за негова кралица. Малко по-късно през същата година двамата са прогонени от Унгария и се завръщат във Византия, където Мануил I Комнин дава на племенницата си и съпруга ѝ управлението над областта Земония.
Ищван IV умира през 1165 г., а Мария Комнина го надживява с цели 25 години. Двойката не оставя наследници.
Източници редактиране
- ((en)) Makk, Ferenc. (1989). The Arpads and the Comneni: Political relations between Hungary and Byzantium in the 12th century (translated by Győrgy Novák). Budapest: Académiai Kiadó, ISBN 963 05 5268 X, OCLC 70781785
- ((fr)) Stiernon, Lucien (1965). Notes de titulature et de prosopographie byzantines: Sébaste et gambros. – Revue des études byzantines, 23, 222 – 243, doi:10.3406/rebyz.1965.1349, http://persee.fr/web/revues/home/prescript/article/rebyz_0766-5598_1965_num_23_1_1349