Мария Лукреция де Медичи

принцеса от Велико херцогство Тоскана
Вижте пояснителната страница за други личности с името Мария.

Вижте пояснителната страница за други личности с името Мария де Медичи.

Мария Лукреция де Мèдичи (на италиански: Maria Lucrezia de' Medici; * 3 април 1540, Флоренция, Флорентинско херцогство; † 19 ноември 1557, Ливорно, пак там) е принцеса от Флорентинското херцогство.

Мария Лукреция де Медичи
принцеса на Флоренция
Аньоло Брондзино, Мария де Медичи, 1551, Уфици, Флоренция
Лични данни
Пълно имеМария Лукреция ди Козимо де Медичи
Родена3 април 1540
Флоренция, Флорентинско херцогство
Починала19 ноември 1557
Ливорно, Флорентинско херцогство
Погребана вОраторий на крепостта, Ливорно
Семейство
Бракняма
Потомциняма
ДинастияМедичи
БащаКозимо I де Медичи
МайкаЕлеонора ди Толедо
Герб
Мария Лукреция де Медичи в Общомедия

Произход редактиране

Тя е първородна дъщеря на Козимо I де Медичи (1519 – 1574), първи Велик херцог на Тоскана, и на съпругата му Елеонора ди Толедо (1522 – 1562). Нейни дядо и баба по бащина линия са кондотиерът Джовани дале Банде Нере и Мария Салвиати, а по майчина – дон Педро Алварес де Толедо и Сунига, вицекрал на Неапол, и Мария Осорио и Пиментел, маркиза на Вилафранка дел Биерсо.

Козимо I де Медичи вече има една дъщеря – Бия, родена през 1536 г., но Мария е първата му законна дъщеря. Тя е най-голямата от единадесет деца и е кръстена на бабите си по бащина и по майчина линия.

Има седем братя и три сестри:

Освен това има 1 полусестра от втория брак на баща си и 1 полубрат и 2 полусестри от негови извънбрачни връзки.

Биография редактиране

 
Алфонсо д'Есте, годеник

Мария е възпитана от майка си като истинска принцеса, според испанския дворцов церемониал[1]. Детството ѝ преминава в Палацо Векио, където цари княжеска пищност, необичайна за Флоренция. Получава добро образование. Нейни учители са секретарят на баща ѝ – писателят Пиер Франческо Ричо, писателят Антонио Анджели да Барга и филологът Пиеро Ветори. Мария владее латински, старогръцки, френски и испански. По време на обучението си принцесата показва големи интелектуални способности. На 12-годишна възраст тя не само цитира речите на Цицерон и поемите на Вергилий, но демонстрира дълбоко разбиране на текста. Тя е запозната с произведенията на Омир и с философията на Аристотел.[2][3] Хронистите от онова време съобщават как тя е успяла да говори свободно испански, научена от собствената ѝ майка и усъвършенствана под ръководството на иберийски учители. Когато брат ѝ Франческо не разбира урока си по старогръцки, учителите му викват Мария да му го обясни. Мария се държи някак настрана от по-малките си братя и сестри. Тя израства като елегантна, високообразована и благородна млада жена.[4]

Нейната сватба вече е уредена в ранна възраст, като официално я сгодяват за Алфонсо д'Есте, бъдещия херцог на Ферара, Модена и Реджо под името Алфонсо II. Сватба няма, защото през ноември 1557 г. 17-годишната Мария умира в Ливорно, вероятно поразена от маларийна треска поради заразените блата, които тогава заобикалят малкото рибарско селище, което се превръща в голямо пристанище едва няколко десетилетия по-късно. След това Алфонсо се жени за сестра ѝ Лукреция,[5] за която се подозира, че е отровена от самия Алфонсо. Тленните останки на Мария са погребани в оратория на Старата крепост в Ливорно. Козимо I е особено привързан към най-голямата си дъщеря. Той скърби дълбоко за нея и пази портрета ѝ в спалнята си до смъртта си; освен нея той вече е загубил една дъщеря – (Бия, негова извънбрачна дъщеря, родена преди брака му с Елеонора). „Тя бе със същия характер като мен..“, казва Козимо за Мария, „и бе лишена от чист въздух“.[6]

Почти веднага след смъртта ѝ се появяват слухове, че е била отровена по заповед на баща ѝ, защото е била благосклонна към херцогския паж от Дом Малатеста. Тази версия е изложена в историческите бележки от Франческо Сетимани, живял през XVIII век.[7]

Мария Лукреция де Медичи в изкуството редактиране

Има ценен портрет на Мария от Аньоло Брондзино, нарисуван, когато тя е била на около седем или осем години, съхраняван в Уфици. Сред портретите на семейството на Козимо I, рисувани от Брондзино, нейният е един от най-тържествените: скъпоценната черна кадифена рокля, бродирана в злато и с яка от фина бяла копринена органза, подчертава ясния ѝ тен и внимателното ѝ и дълбоко изражение. Наборът от бижута е великолепен, особено перлите, които подчертават нейния княжески статус и днес представляват много ценно свидетелство за модата на времето.

Според някои изследователи Мария на 15-годишна възраст е изобразена заедно с по-малкия си брат на картината „Портрет на момиче с момче“ на същия художник.[8] Платното се съхранява в Националната художествена галерия във Вашингтон[9].

Източници редактиране

Бележки редактиране

  1. Arrighi, Vanna. Eleonora de Toledo, duchessa di Firenze // Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 42. www.treccani.it. Посетен на 2.1.2015. (на италиански)
  2. Langdon, G. Medici Women: Portraits of Power, Love and Betrayal from the Court of Duke Cosimo I : [англ.].Toronto : University of Toronto Press, 2006.с. 108 – 112, 200, 353.
  3. Staley, Edgcumbe. Maria, Giovanni e Garzia (англ.). www.historion.net. Посетено на 11 януари 2015. Архивиран на 5 март 2016 г.
  4. Murphy (2008), с. 34, 41
  5. Quazza, Romolo. Alfonso II d'Este, duca dì Ferrara // Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 2. www.treccani.it. Посетен на 7.1.2015. (на италиански)
  6. Murphy, Caroline P. (2008). Murder of a Medici Princess. USA: Oxford University Press. с. 63
  7. Brecht, Walther. Heinse und der Ästhetische Immoralismus. Zur Geschichte der Italienischen Renaissance in Deutschland // www.forgottenbooks.com. Посетен на 7.1.2015. (на немски)
  8. Vogt-Lüerssen, Maike. The True Faces of the Daughters and Sons of Cosimo I de' Medici // www.kleio.org. Посетен на 7.1.2015. (на английски)
  9. National Gallery of Art. — Bronzino, Agnolo. A Young Woman and Her Little Boy // www.nga.gov. Посетен на 7.1.2015. (на английски)
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Maria di Cosimo I de' Medici в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​