Мария Унгарска

Мария Анжуйска или Мария Унгарска (на унгарски: I. Maria magyar kiralyno; на хърватски: Marija Anzuvinska; на френски: Marie I d'Anjou – * 1371 – †1395)е Кралица на Унгария. Тя е първата съпруга на по-късния император Сигизмунд фон Люксембург, но тя умира преди това. Като неин съпруг той получава по-късно първата си монархическа титла - крал на Унгария.

Мария Анжуйска-Унгарска
Coa Hungary Country History Charles I (1310-1342).svg
Кралица на Унгария
Mary (Chronica Hungarorum).jpg
Мария Ангевинска,
Илюстрована унгарска хроника (1488)
Управление 1382-1385 и 1387–1395
Коронация 17 септември 1382 г.
Секешфехервар
Наследила Лайош I Велики
Наследена от Сигизмунд
Лични данни
Родена
Починала
17 май 1395 г. (24 г.)
Погребана в Нагиварад
Семейство
Династия Анжу-Сицилиански дом
Баща Лайош I Велики
Майка Елизабета Котроманич
Брак Сигизмунд фон Люксембург
Мария Анжуйска-Унгарска в Общомедия

Средна от трите сестри, наследници на Полско-унгарския престол, Мария Анжу е подготвяна като възможна съпруга за всички европейски владетелски домове. Брак с нея освен със Сигизмунд е обсъждан и с братовчед ѝ Луи, син на Шарл Френски, като тази възможност отпада поради различните папски претенденти, подкрепяни в двете страни.

Встъпване на престолаРедактиране

През 1382 година Лайош Велики умира, той е правнук на полския крал Кажимеж III Велики. Десетгодишната Мария става кралица на Унгария. Нейната коронация се състои в Секешфехервар 17 септември; на следващия ден след погребението на баща и[1], и тя за първи път в унгарската история е коронясана като „крал“, а не „кралица“, за да се подчертае нейната роля като монарх и, възможно, за унижение на недолюбвания в Унгария Сигизмунд[2]. Майката, Елизабета Котроманич, изпълнява ролята на регент и фактически управител на страната.

 
Елизабет и Мария на гроба на Лайош Велики,автор:Александер фон Лийцен-Майер
 
Коронацията на Мария Унгарска
авторство: 1831

Въпреки това, поляците не искат Мария като кралица, най-вече заради съпруга и Сигизмунд, когото те считат за враг. Ето защо на 25 септември на конгреса на Полша, в Радомско, му поставят много тежки условия, наред с другите условия, че той трябва постоянно да живее в Полша.[3], [4],[5] На 6 декември новият конгрес на цяла Полша във Висла взема още по-строго решение да не допусне Сигизмунд да влезе в Краков. Предотвратявайки той да вземе властта, полските благородници избират за свой монарх Ядвига Анжуйска, по-малката дъщеря на Лайош и Елизавета, и по този начин напускат съюза с Унгария. [6] [7], [8] Съзрели възможност за независима монархия полски благородници успяват да уредят брака на Ядвига с литовския княз Владислав II и така образуват Първото Полско-Литовско обединено кралство.

Сигизмунд обаче пристига в Полша на 10 август 1383 г. начело на унгарска армия от 12 000 души, която има за цел да подкрепи Ядвига и Елизабета срещу Земовит IV-Мазовицки, мазовецки херцог от клон на династията Пясти, в кралските претенции. Армията се разполага на лагер в Стари Сонч, според хрониката на Янко от Чърнково, в голяма вреда на местното население. Накрая чрез Владислав, херцог на Куявско и Ополе, на 6 октомври е постигнато примирие до Великден следващата година. След като полското дворянство на събора в Радомско, на 2 март 1384 година иска Ядвига да пристигне в Полша възможно най-скоро, то унгарската кралица-регент Елизабета се опитва да наложи Сигизмунд като владетел поне на северната територия. Полските магнати обаче отхвърлят решението, заплашвайки с война.

По това време в Унгария избухват въстания срещу управлението на регентката, водени от хърватските магнати. [9] [10][11] През пролетта на 1385 година палатин Никола Горянски убеждава младата кралица Мария да прекрати годежа си със Сигизмунд, който като германец е мразен както от хървати, така и от унгарци.

За да не загуби реалната регентска власт, Елизабета започва преговори с краля на Франция Шарл V Мъдри, предлагайки ръката на Мария на неговия син Луи Орлеански. Ситуацията е усложнена от обстоятелството, че преди това следва да се развали годежа със Сигизмунд Люксембургски, за което е необходимо папско разрешение, а Унгария и Франция признават различни папи в условията на продължаващата Папска схизма. Признаваният от Франция за папа Климент VII дава разрешение за разваляне на годежа. След това през април 1385 година става условна сватба между Мария и Луи Орлеански, в отсъствие на жениха. Сигизмунд и унгарските дворяни не признават този брак.

Прелатите също се противопоставиха на френския брак, защото французите подкрепяха Климент VII, когото унгарското духовенство смяташе за антипапа.[12]

Сестрата на Мария, Ядвига, заминава за Полша, където е коронясана на 16 октомври 1384 г. [13], [14] Кардинал Димитрий, придружаващ Ядвига в Полша, остава отсъстващ от двора на кралиците след завръщането му в Унгария. [15] Кралското правителство не може да функционира правилно по време на отсъствието му, защото той е пазител на кралския печат. [16]

Затова Сигизмунд продава много свои имоти и още в началото на август младият маркграф начело на армия проникна в Унгария и завладя Нитра и Пожун. [17],[18] [19] Изправена пред нарастваща бунтовническа партия на югозапад, кралица Мария се завръща при Сигизмунд и става негова съпруга през септември. Четири месеца по-късно Сигизмунд нахлува в Унгария с войски и въпреки противодействието на кралица Елизабета Котроманич сам се жени за Мария Унгарска и става крал-консорт на Унгария.

Неаполитанска заплаха (1384–1385)Редактиране

Кралската власт на управляващото семейство веднага е оспорена от Карл III Анжуйски от Анжу-Сицилиански дом от крал на Неапол, който е убеден от някои унгарски барони да предяви претенции за унгарския престол и да отстрани братовчедка си Мария Унгарска от него.

Луи I Анжу умира на 10 септември 1384 г., позволявайки на неговия съперник, Карл III Неаполски, да стабилизира управлението си в Южна Италия през следващите месеци. [20] [21] Укрепването на позицията на Карл III в Неапол също допринесе за формирането на партия от благородници, които подкрепиха претенцията му за Унгария. [22] [23] Джон Хорват, бан на Мачо и брат му Павел, епископ на Загреб, са водещите фигури в тяхното движение. [24] Сигизмунд Люксембург се опитал да убеди кралицата майка да даде съгласие за брака му с Мария, но тя му отказва. [25]Той напуска Унгария в началото на 1385 г. [26]

Карл III обосновава действията си с факта, че оглавява Анжуйския дом, който по това време управлява и Унгария. С помощта на унгарските барони от южните части на кралството Карл III успява да детронира Мария Анжуйска от унгарския престол и сам се възкачва на него като крал Карой II. Властта му в Унгария обаче не продължава дълго, тъй като майка и – Елизабета Котроманич, организира заговор за убийството на Карл. На 7 февруари 1386 година Карл е примамен и нападнат в нейния дом, където е ранен тежко. След това той е отведен във Вишеград, където умира от раните си на 24 февруари 1386 година.

Така кралицата-майка Елизабета Котроманич си връща регенството на кралството, босненския бан Твърдко Котроманич не признава крал-консорта, а Хорватите в Южна Унгария направо приемат за свой крал Ласло Неаполитански.

Плен и освобождаванеРедактиране

Мария и майка и Елисавета са с малък ескорт, когато са пленени от разбунтували се хървати и са хвърлени в затвор като отговор за убийството на Карл през 1386 г. На 16 януари 1387 Елизабета Котроманич е удушена в тъмницата пред очите на дъщеря си по заповед на Йоан Палисна [27]. Трупът ̀и е хвърлен в река.[28][29]; за което хвърлят вината върху братовчед и – Твърдко Котроманич.

 
Отвличането на Елизабет и Мария от хърватите, Никола Горянски отбранява кралиците си
автор: Михай Ковач

В трудната ситуация за освобобождаването на Мария се заема Сигизмунд. Помага му князът на Крък Иван V Франкопан, който обещава, че да спаси кралица Мария, ако кралят му изпрати сухопътна армия и набави помощни кораби. Сигизмунд с неохота приема поканата, затова на 9 април той моли венецианците да изпратят своите галери на брега на Далмация, за да се предотврати прехвърлянето на кралица Мария в Неапол. Венецианците оборудват 24 галери, в случай на конфликт с Неаполския флот, и призовават далматинските градове да бъдат лоялни към унгарската корона. На 30 април 1387 година град Сплит реагира, на 2 май Трогир, а на 3 май Шибеник. В средата на месеца, в съюз с Куряковичите, Иван Франкопан внезапно напада Почител, в която са намерени някои пленени унгарски благородници. Иван Палисна дълго време защитава Почител, но поради липса на храна в крайна сметка трябва да се оттегли в Новиград, който скоро обсажда и Франкопан, с помощта на венецианския флот. Палисна е много бързо принуден да преговаря, но той не иска да преговаря с Франкопан, а с венецианския херцог Джовани Барбадико. [30] Тъй като Барбадиан му гарантира лична свобода, ако екстрадира живата кралица, Пализна предава града на венецианците и отива в своя град Врана на 4 юни. [31] Мария е освободена от плен през януари 1387 година,а Сигизмунд е коронясан за унгарски крал 31 март същата година[32] Освободената кралица Мария отпътува от Новиград за близкия Нин, където делегация от град Задар й отдава почит на 8 юни. Тя напуска Нин на 15 юни заминава за Сен, където остана 2 седмици. Там на 19 юни тя приема венециански пратеници, които я поздравяват за освобождаването й от името на Републиката. На 30 юни Мария благодари на Републиката за оказаната помощ и препоръча своя рицар Барбадиан на дожа. Кралицата накрая потегля от Сен на 1 юли с голямо обкръжение към Загреб, където е тържествено посрещната на 4 юли от крал Сигизмунд. Сигизмунд прекарва месец с Мария в Загреб, живеейки в дворец, построен през 1335 г. от Карл Роберт. [33]

Съвладетелка на съпруга си (1387–1395)Редактиране

Мария официално остава съуправител на Сигизмунд до края на живота си, но влиянието й върху правителството е минимално. [34] Даренията за земя на Сигизмунд винаги са потвърждавани със собствения голям печат на Мария през първата година от общото им управление, но след това грантополучателите рядко са търсили нейното потвърждение. [35] Кралските харти отчитат нейните царствени години не от възнесението й, а от коронацията на съпруга си. [36] Независимо от това, Мери убеждава съпруга си да изтезава и екзекутира Джон Хорват, който е заловен през юли 1394 г., въпреки че Сигизмунд би бил готов да пощади живота си. [37]

СмъртРедактиране

Мария е бременна, когато решава да излезе сама на лов в гората на Буда на 17 май 1395 г. [38] Конят ѝ се спъва, хвърля я и се строполява върху нея. [39] Падането предизвика раждане и тя ражда преждевременно син. [40] Кралицата получама фаталните наранявания; и тъй като е далеч от каквато и да е помощ, синът й също почива. [41] Погребана е в катедралата на Варадин (Орадя -днешна Румъния). Сестрата на Мария, Ядвига, претендира за короната, но Сигизмунд я запазва без особени затруднения.

Смъртта ѝ настъпва в деня на битката при Ровине.

ИзточнициРедактиране

  1. ↑ Engel, Ayton, Pálosfalvi, 195.
  2. ↑ "Gromada & Halecki, 98"
  3. ↑ Ћоровић, Владимир. Историја Југославије.Београд (1933): Народно дело.
  4. ↑ Хорват, Рудолф (1924). Повијест Хрватске I. Загреб.
  5. ↑ Ћоровић, Владимир (1989). Историја Срба. Београд.
  6. ↑ Ћоровић, Владимир (1933). Историја Југославије. Београд: Народно дело.
  7. ↑ Хорват, Рудолф (1924). Повијест Хрватске I. Загреб.
  8. ↑ Ћоровић, Владимир. Историја Срба. Београд (1989).
  9. ↑ Ћоровић, Владимир (1933). Историја Југославије. Београд: Народно дело.
  10. ↑ Хорват, Рудолф. Повијест Хрватске I. Загреб.(1924)
  11. ↑ Ћоровић, Владимир (1989). Историја Срба. Београд.
  12. ↑ Süttő, Szilárd (2002). "Mária". In Kristó, Gyula (ed.). Magyarország vegyes házi királyai [The Kings of Various Dynasties of Hungary] (in Hungarian). Szukits Könyvkiadó. pp. 67–76. ISBN 963-9441-58-9.,p'69.
  13. ↑ Bartl, Július; Čičaj, Viliam; Kohútova, Mária; Letz, Róbert; Segeš, Vladimír; Škvarna, Dušan (2002). Slovak History: Chronology & Lexicon. Bolchazy-Carducci Publishers, Slovenské Pedegogické Nakladatel'stvo. ISBN 0-86516-444-4. p. 40
  14. ↑ Halecki, Oscar (1991). Jadwiga of Anjou and the Rise of East Central Europe. Polish Institute of Arts and Sciences of America. ISBN 0-88033-206-9.
  15. ↑ Süttő, Szilárd (2002). "Mária". In Kristó, Gyula (ed.). Magyarország vegyes házi királyai [The Kings of Various Dynasties of Hungary] (in Hungarian). Szukits Könyvkiadó. pp. 67–76. ISBN 963-9441-58-9.,=70
  16. ↑ Süttő, Szilárd (2002). "Mária". In Kristó, Gyula (ed.). Magyarország vegyes házi királyai [The Kings of Various Dynasties of Hungary] (in Hungarian). Szukits Könyvkiadó. pp. 67–76. ISBN 963-9441-58-9.p.70
  17. ↑ Ћоровић, Владимир (1933). Историја Југославије. Београд: Народно дело.
  18. ↑ Хорват, Рудолф (1924). Повијест Хрватске I. Загреб.,стр. 197 – 198
  19. ↑ Ћоровић, Владимир (1989). Историја Срба. Београд.,стр.239
  20. ↑ Tuchman, Barbara W. (1978). A Distant Mirror: The Calamitous 14th Century. Ballantine Books. ISBN 0-345-34957-1.p. 409
  21. ↑ Engel, Pál (2001). The Realm of St Stephen: A History of Medieval Hungary, 895–1526. I.B. Tauris Publishers. ISBN 1-86064-061-3.
  22. ↑ Engel, Pál (2001). The Realm of St Stephen: A History of Medieval Hungary, 895–1526. I.B. Tauris Publishers. ISBN 1-86064-061-3.
  23. ↑ Fine, John Van Antwerp (1994) [1987]. The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. Ann Arbor, Michigan: University of Michigan Press. ISBN 0-472-08260-4.p. 395.
  24. ↑ Fine, John Van Antwerp (1994) [1987]. The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. Ann Arbor, Michigan: University of Michigan Press. ISBN 0-472-08260-4.pp.395–396
  25. ↑ Halecki, Oscar (1991). Jadwiga of Anjou and the Rise of East Central Europe. Polish Institute of Arts and Sciences of America. ISBN 0-88033-206-9.
  26. ↑ Solymosi, László; Körmendi, Adrienne (1981). "A középkori magyar állam virágzása és bukása, 1301–1506 [The Heyday and Fall of the Medieval Hungarian State, 1301–1526]". In Solymosi, László (ed.). Magyarország történeti kronológiája, I: a kezdetektől 1526-ig [Historical Chronology of Hungary, Volume I: From the Beginning to 1526] (in Hungarian). Akadémiai Kiadó. pp. 188–228. ISBN 963-05-2661-1.
  27. ↑ Engel, Ayton, Pálosfalvi, 198.
  28. ↑ Jacob Christof Iselin, Johannes Buxtorf, Jakob Christoph Beck: Neu-vermehrtes historisch- und geographisches allgemeines Lexicon…. J. Brandmüller, 1742, S. 262. (books.google.de)
  29. ↑ История на Адриатика, под ред. на Пиер Кабан, изд. Рива 2012 г., стр.250
  30. ↑ Хорват, Рудолф (1924). Повијест Хрватске I. Загреб
  31. ↑ Хорват, Рудолф (1924). Повијест Хрватске I. Загреб,стр.241
  32. ↑ Engel, Ayton, Pálosfalvi, 199.
  33. ↑ Хорват, Рудолф (1924). Повијест Хрватске I. Загреб,стр.241
  34. ↑ Engel, Pál (2001). The Realm of St Stephen: A History of Medieval Hungary, 895–1526. I.B. Tauris Publishers. ISBN 1-86064-061-3.
  35. ↑ Süttő, Szilárd (2002). "Mária". In Kristó, Gyula (ed.). Magyarország vegyes házi királyai [The Kings of Various Dynasties of Hungary] (in Hungarian). Szukits Könyvkiadó. pp. 67–76. ISBN 963-9441-58-9.
  36. ↑ Süttő, Szilárd (2002). "Mária". In Kristó, Gyula (ed.). Magyarország vegyes házi királyai [The Kings of Various Dynasties of Hungary] (in Hungarian). Szukits Könyvkiadó. pp. 67–76. ISBN 963-9441-58-9.
  37. ↑ Engel, Pál (2001). The Realm of St Stephen: A History of Medieval Hungary, 895–1526. I.B. Tauris Publishers. ISBN 1-86064-061-3.
  38. ↑ Csukovits, Enikő (2012). "Mária". In Gujdár, Noémi; Szatmáry, Nóra (eds.). Magyar királyok nagykönyve: Uralkodóink, kormányzóink és az erdélyi fejedelmek életének és tetteinek képes története [Encyclopedia of the Kings of Hungary: An Illustrated History of the Life and Deeds of Our Monarchs, Regents and the Princes of Transylvania] (in Hungarian). Reader's Digest. pp. 120–121. ISBN 978-963-289-214-6.
  39. ↑ Süttő, Szilárd (2002). "Mária". In Kristó, Gyula (ed.). Magyarország vegyes házi királyai [The Kings of Various Dynasties of Hungary] (in Hungarian). Szukits Könyvkiadó. pp. 67–76. ISBN 963-9441-58-9.
  40. ↑ Csukovits, Enikő (2012). "Mária". In Gujdár, Noémi; Szatmáry, Nóra (eds.). Magyar királyok nagykönyve: Uralkodóink, kormányzóink és az erdélyi fejedelmek életének és tetteinek képes története [Encyclopedia of the Kings of Hungary: An Illustrated History of the Life and Deeds of Our Monarchs, Regents and the Princes of Transylvania] (in Hungarian). Reader's Digest. pp. 120–121. ISBN 978-963-289-214-6.
  41. ↑ Csukovits, Enikő (2012). "Mária". In Gujdár, Noémi; Szatmáry, Nóra (eds.). Magyar királyok nagykönyve: Uralkodóink, kormányzóink és az erdélyi fejedelmek életének és tetteinek képes története [Encyclopedia of the Kings of Hungary: An Illustrated History of the Life and Deeds of Our Monarchs, Regents and the Princes of Transylvania] (in Hungarian). Reader's Digest. pp. 120–121. ISBN 978-963-289-214-6.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Мария_Унгарска&oldid=10995917“.