„Мария Хосе“ (на испански: María José) е мексиканска теленовела от 1995 г., режисирана от Беатрис Шеридан и Антулио Хименес Понс и продуцирана от Хуан Осорио Ортис за Телевиса. Римейк е на теленовелата Bianca Vidal от 1982 г., създадена от Инес Родена.[1]

Мария Хосе
María José
ЖанрТеленовела
Създател(и)Инес Родена
СценарийГабриела Ортигоса (адаптация)
Долорес Ортега
Рикардо Техеда (литературна редакция)
РежисураБеатрис Шеридан
(студио, първа част)
Хуан Карлос Муньос (локация, първа част)
Антулио Хименес Понс (студио, втора част)
КамераЕрнесто Ареола
(студио, първа част)
Мануел Руис Еспарса
Педро Васкес
(локация, първа част)
Антулио Хименес Понс (студио, втора част)
АктьориКлаудия Рамирес
Артуро Пениче
Мария Виктория
Ернесто Гомес Крус
Саби Камалич
Ана Патрисия Рохо
Начална мелодияMaría José (в изпълнение на Хосе Алфредо Обрегон)
Страна Мексико
ЕзикИспански
Епизоди69
Продукция
Изпълнителен продуцентХуан Осорио Ортис
Продуцент(и)Телевиса
Времетраене41-44 минути
Разпространение
ТВ каналCanal de las Estrellas
Излъчване13 февруари 1995 -
18 май 1995
Хронология
Свързани продукцииBianca Vidal (1982)
Страница в IMDb

В главните роли са Клаудия Рамирес и Артуро Пениче, а в отрицателната - Ана Патрисия Рохо.

Мария Хосе е младо и красиво момиче, на което се налага да работи и в същото време да се справя с домакинската работа. Баща ѝ, Серафин, е много болен, а майка ѝ, Росарио, е починала отдавна. Карлос Алберто е син на Раул Алмасан и Пиедад, който е бил винаги глезено дете.

Мария Хосе и Карлос Алберто се запознават случайно, но по-късно двамата отново се срещат в Педагогическия факултет, където тя учи, а той преподава. Въпреки това, тяхното познанство става доста враждебно. По-късно, Мария Хосе има спречкване с Империя, приятелката на Карлос Алберто.

След поредица от събития, Карлос Алберто открива, че студентката, която е отхвърлял толкова пъти, е събудила в него специални чувства. Серафин признава на Мария Хосе, че не е истинският ѝ баща, междувременно, Раул Алмасан научава, че има дъщеря.

Мария Хосе и Карлос Алберто планират да се оженят, но на сватбения им ден, Раул и Серафин казват истината на момичето, че тя е дъщеря на Раул и сватбата е провалена. Империя се възползва от тази ситуация и се опитва да спечели отново Карлос Алберто, за да се омъжи за него.

По-късно, Раул научава, че Карлос Алберто не му е син, научавайки това, Карлос Алберто решава да си върне любовта на Мария Хосе, може би, съдбата иска да им даде втори шанс.

Част от актьорския състав:

  • Клаудия РамиресМария Хосе Рейес
  • Артуро ПеничеКарлос Алберто Алмасан
  • Ана Патрисия РохоИмперия Кампусано де ла Крус
  • Мария Виктория – Пачита
  • Ернесто Гомес Крус – Серафин
  • Саби Камалич – Пиедад де Алмасан
  • Рохелио Гера – Раул Алмасан
  • Беатрис Агире – Тереса
  • Леонардо ДаниелОктавио Кампусано
  • Ракел Морел – Наталия де ла Крус де Кампусано
  • Летисия Пердигон – Естер
  • Роберто Баястерос – Хоел
  • Даниел Самора – Раул
  • Оскар Морели – Мауро

Премиера

редактиране

Премиерата на Мария Хосе е на 13 февруари 1995 г. по Canal de las Estrellas. Последният 69. епизод е излъчен на 18 май 1995 г.

Адаптации

редактиране
  • Мария Хосе е адаптация на мексиканската теленовела Bianca Vidal, продуцирана през 1983 г. от Валентин Пимстейн. С участието на Едит Гонсалес и Салвадор Пинеда.

Външни препратки

редактиране

Източници

редактиране
  1. María José // alma-latina.net. Архивиран от оригинала на 5 август 2011. Посетен на 14 март 2016. (на испански)
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата María José (telenovela de 1995) в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​