Принцеса Мари Бонапарт (на френски: Marie Bonaparte) е френска авторка и психоаналитик, близка със Зигмунд Фройд. Преводач на осем негови книги на френски език. Нейното богатство спомага за популярността на психоанализата и прави възможно бягството на Фройд от нацистка Германия.

Мари Бонапарт
Marie Bonaparte
датска и гръцка принцеса

Родена
Починала
Сен Тропе, Франция

Националност Флаг на Франция Франция
Научна дейност
Област Психология
Публикации Guerres militaires et guerres sociales (1920)
Chronos et Éros (1950)
Повлияна Зигмунд Фройд
Семейство
Род Бонапарт
Мари Бонапарт в Общомедия

БиографияРедактиране

 
През 1912 г. в Никополис, Епир.

Мари Бонапарт е родена на 2 юли 1882 в Сен-Клод, Ил дьо Франс, Франция. Дъщеря е на принц Ролан Бонапарт и на Мари-Феликс Бланк. Бащата на Мари е правнук на Люсиен Бонапарт – брат на Наполеон Бонапарт. На 21 ноември 1907 г., в Париж, Мари се омъжва за гръцкия принц Георгиос – втори син на гръцкия крал Георгиос I. Мари и Георгиос имат две деца – Петър и Йожени.

Отношения с ФройдРедактиране

През 1925 г. Мари се консултира с Фройд за лечение на това, което се описва като нейна фригидност, което по-късно е обяснено като неуспех в получаването на оргазми по време на полов акт в мисионерска поза.[1] Поради Мари Бонапарт Зигмунд Фройд отбелязва: „Най-големият въпрос, на който не е отговорено и на който аз все още не съм намерил отговор, въпреки моите тридесет години изследване на женската душа, е „Какво иска жената?“. По-късно тя плаща откуп за Фройд, за да го пуснат от нацистка Германия и запазва писмата му с Вилхелм Флийс въпреки желанието на Фройд те да бъдат унищожени.

Въпреки това, което сама описва като сексуална дисфункция, тя има афери с ученика на Фройд Рудолф Льовенщайн и Аристид Бриан, премиер на Франция.

ТрудовеРедактиране

  • Guerres militaires et guerres sociales, Paris, Flammarion, 1920.
  • Le Printemps sur mon jardin, Paris, Flammarion, 1924.
  • Deuil, nécrophilie et sadisme. A propos d'Edgar Poe, Paris, Denoël et Steele, 1932, coll. „Bibliothèque psychanalytique“, (19 p.).
  • La Prophylaxie infantile des névroses, Paris, Denoël et Steele, coll. „Bibliothèque psychanalytique“.
  • Edgar Poe, étude psychanalytique, avant-propos de S. Freud, Paris, Denoël, 1933 (преиздадена, Paris, PUF, 1958; нем. прев., Виена, 1934; англ. прев., 1949).
  • Introduction à la théorie des instincts, Paris, Denoël et Steele, 1934, coll. „Bibliothèque psychanalytique“, (151 p.).
  • Topsy, chow-chow au poil d'or, Paris, Denoël et Steele, 1937, (129 p.).
  • Mythes de guerre, Imago Publishing Ltd, 1947, (англ. прев., 1947).
  • Essais de psychanalyse, Imago Publishing Ltd, 1950.
  • Monologues devant la vie et la mort, Imago Publishing Ltd, 1950.
  • Les Glauques aventures de Flyda des Mers, Imago Publishing Ltd, 1950.
  • Chronos et Éros, Imago Publishing Ltd, 1950.
  • Les Glanes des jours, (recueil de maximes dédié à Gustave Le Bon), Paris, PUF, 1950.
  • Souvenirs de jeunesse, tome I, Derrière les vitres closes, Paris, PUF, 1958.
  • Souvenirs de jeunesse, tome II, L'Appel des sèves, Paris, PUF, 1958.
  • De la sexualité de la femme, Paris, UGE, 1977, coll. „10/18“.

За неяРедактиране

  • Bertin, Celia, Marie Bonaparte: A Life, Yale University Press, New Haven, 1982. ISBN 0-15-157252-6
  • Loewenstein, Rudolf, Drives, Affects and Behavior: Essays in Honor of Marie Bonaparte, 1952

ИзточнициРедактиране

  1. Katharine Mieszkowski, „Getting It On for Science: Interview with Mary Roach“, Salon.com, 4 април 2008 (describing research from Mary Roach, Bonk: The Curious Coupling of Science and Sex).

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Princess Marie Bonaparte“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.