Мари Терез Шарлот Бурбон-Френска

(пренасочване от Мари Терез Шарлот)

Мари Терез Шарлот (на френски: Marie Thérèse Charlotte), мадам Роаял, графиня на Марн, е голямата дъщеря и първородното дете на Луи XVI и Мария-Антоанета. В официални документи се подписва като Мари Терез Шарлот, а близките ѝ са я наричали просто Шарлот. Тя е единственото им дете, което достига пълнолетие.

Мари Терез Шарлот
Marie-Thérèse de France
френска принцеса

Родена
Починала
Погребана Словения

Религия Католическа църква
Семейство
Баща Луи XVI
Майка Мария-Антоанета
Братя/сестри Луи XVII
Луи-Жозеф Ксавие Франсоа
Съпруг Луи XIX (10 юни 1799)
Подпис Signature of Marie Thérèse (Charlotte) of France at her own marriage.png
Мари Терез Шарлот в Общомедия

Тя става Дофин на Франция след възкачването на нейния свекър на трона на Франция през 1824 г. Технически тя е кралица на Франция в продължение на двадесет минути, на 2 август 1830 г., между времето, когато нейният свекър подписва документ за абдикация и времето, когато съпругът ѝ с неохота подписва същия документ.[1][2]

Кратка биограафияРедактиране

 
Мари Терез на 18 години

След избухването на Революцията Мари Терез е затворена със семейството си в тъмницата Тампл (10 август 1792). Първоначално революционерите се ожесточават срещу баща ѝ и майка ѝ и техните деца остават в сянка. След екзекуцията на родителите ѝ, посоката на ожесточението се сменя – на оцелелите (дофинът Луи XVII, Мари Терез и леля ѝ Елизабет) не могат да им бъдат вменени политически престъпления, но отсега нататък те ще бъдат преследвани заради потеклото им и за това, че в очите на обществото символизират монархията.

След екзекуциите на баща си (21 януари) и на майка си (16 октомври 1793), Мари Терез остава сама с леля си Елизабет. На 10 май 1794 г., Елизабет също е гилотинирана. Мари Терез е отделена от малкия си брат Луи XVII, който умира едва 10-годишен на 8 юни 1795 г. от туберкулоза, влошена от липсата на елементарни хигиенни условия и грижи. Мари Терез прекарва юношеството си в затвора.

В крайна сметка тя е освободена в деня, в който навършва 17 години (19 декември 1795). Разменена е срещу пленените от австрийската армия маркиз Пиер Риел, Жан-Батист Друе, Юг-Бернар Маре и Шарл-Луи Юг дьо Семонвил. От този момент Мари Терез заживява във Виена[3] в двора на братовчед си Франц II, когото обаче счита виновен за смъртта на майка си Мария Антоанета.

Мари Терез се омъжва на 10 юни 1799 г. за друг свой братовчед – херцогът на Ангулем Луи Антоан д`Артоа, най-големият син на бъдещия крал Шарл X. Бракът ѝ остава бездетен.[4] Завръщайки се във Франция (1814), Мари Терез защитава монархията по време на Реставрацията (1814 – 1830), което кара самият Наполеон Бонапарт да възкликне, че тя се държи като „единственият мъж от фамилията на Бурбоните“.[5]

Революцията от 1830 г. е причина за ново изгнание на принцесата – първоначално в Швейцария, след това в Прага (октомври 1832-май 1836). След смъртта на чичо ѝ Шарл X на 6 ноември 1836 г. в очите на роялистите Мари Терез е новата кралица на Франция и Навара, а съпругът ѝ – новият крал Луи XIX. Вместо това обаче следващият монарх, управлявал Франция, става Луи-Филип (оказва се последен).

Тя става вдовица на 3 юни 1844 г. Умира в замъка Фросдорф (Frohsdorf) близо до Виена на 19 октомври 1851 г. Погребана е във францисканския манастир в Нова Горица, Словения, където са погребани също Шарл X, съпругът ѝ и племенникът ѝ Анри д`Артоа.

Мари Терез оставя завещание, което да бъде отворено 1 век след смъртта ѝ, което предизвиква много надежди сред роялистите. Така напр. те считали, че в него ще бъдат разкрити тайни факти за оцеляването на Луи XVII, за което се разпространявали легенди. В действителност документът не съдържал нищо сензационно. Мари Терез признавала, че се е срещала с хора, претендиращи, че са оцелелият ѝ по чудо брат, но че никога не е приела да се срещне с най-известния сред тях Карл-Вилхелм Наундорф.

ИзточнициРедактиране

  1. Michelle Moran. Madame Tussaud. Quercus, 2011. ISBN 978-1-84916-137-4. с. 430.
  2. Susan Nagel. Marie-Thérèse: The Fate of Marie Antoinette's Daughter. Bloomsbury, 2009. ISBN 978-0-7475-9666-0. с. 316.
  3. Castelot, chapter La Princesse invisible, p. 126.
  4. Munro Price. The Perilous Crown. Pan Macmillan UK, 1 October 2007. ISBN 978-1-74329-365-2. с. 20.
  5. Castelot, chapter Le seul homme de la famille, p. 197.