Вижте пояснителната страница за други значения на Мари.

Ма́ри е град-държава от III—II хил. пр.н.е. на брега на река Ефрат, на границата между Долна и Горна Месопотамия и е най-западно разположеният шумерски града в древността. Днес руините му се намират в най-източната точка на Сирия, макар че територията на Древна Сирия не е обхващала района на Мари.

Мари
Местоположение
34.5494° с. ш. 40.89° и. д.
Мари
Местоположение в Сирия
СтранаСирия
Мари в Общомедия
Мари на картата на Двуречието
Месопотамски
цивилизации
Двуречие
Тигър · Ефрат
Шумер
Ериду · Киш · Урук · Ур
Лагаш · Нипур · Гирсу
Елам
Суза · Аншан
Акадско царство
Акад · Мари
Амореи
Исин · Ешнуна · Ларса
Вавилония
Вавилон · Халдея
Асирия
Ашур · Нимруд
Дур-Шарукин · Ниневия
Анатолия
Хати · Хети · Касити
Урарту / Митани
Месопотамия (Списък на династиите)
Шумер (Списък на царете)
Еламитски царе
Асирийски царе
Вавилонски царе
Енума Елиш · Гилгамеш
Вавилонска религия
Шумерски · Еламитски
Акадски · Арамейски
Хуритски · Хетски

Днес руините на древния град се намират в землището на средновековния Тел-Харири около съвременния град Абу-Кемал. Първите археологически проучвания на древния град са извършени от френска експедиция под ръководството на археолози от Лувъра през 1933 г. Практически целият древен царски архив на Мари е пренесен в музеите на Дамаск и Халеб. Също така много артефакти от Мари са пренесени и експонирани в Лувъра, а самият град е разкопан от археологическа експедиция под ръководството на Андре Паро, който намира царския дворец на Зимрилим.

Мари е един от най-древните градове в света, а също така заедно с Ашур и един от първите търговски градове в Северна Месопотамия в древността.

През шумерския период от своята древна история градът поддържал контакти най-вече с Ур, с който поне от около 2500 г. пр.н.е. редовно търгувал и комуникирал. Оттогава е датирана е птицата Анзуд, изобразена на висулка от син лазурит. В Мари колесниците били теглени от магарета.

Мари в раннодинастичния си период бил свързващото звено между шумерския югоизток и семитската Ебла на запад. За разлика от Шумер, в Мари възприемали човешкото изображение на боговете, което вероятно било заимствано от ебланците, и като цяло първият град имал семитски западен, а не шумерски облик. Този първи град, въпреки съюза си с Ур в периода 2350-2300 г. пр.н.е. бил разрушен от царя на Акад - Саргон Велики, който завоюва и подчинява цял Шумер. След рухването на империята на Саргон, владетелите на Мари са васали на владетелите на Ур. През този период в Месопотамия проникват амореите от сирийската пустиня и превземат Мари, след което влизат в стратегически съюз с Елам, посредством който свалят от власт управляващата трета династия на Ур (по времето на Авраам).

Късният Мари е аморейски. Търговията процъфтява в региона, а градът богатее. Ашур на няколко пъти го подчинява, макар и за кратко. По времето на Зимрилим (1780-1757 г. пр.н.е.) е най-големия разцвет на Мари. Дворецът на владетеля бил чудо за тогавашния свят, като разполагал с вани и дренаж. Библиотеката на Мари била огромна и от нея са намерени 20 хил. клинописни плочки.

Краят на Мари е сложен от стратегическия съюзник на Зимралим – Хамурапи, който през 1759 г. пр.н.е. превзема и изпепелява града.[1]

Източници редактиране

  1. Когато в началото на XX век в Сирия при разкопки е намерена голяма статуя без глава, никой не очаква, че това е началото на поредица удивителни археологически открития. Строителството на главния дворец на Мари започва около 2000 г. пр.н.е., когато градът е под властта на Ур. След повече от 200 години Зимрилим завършва строителството. Изчезнали цивилизации, Мари, стр. 40-47 // Рийдърс Дайджест, 2009, първо издание. Посетен на 11 юни 2013 г.[неработеща препратка]

Вижте също редактиране