Маркграфство Торино
Маркграфство Торино Ардуинова марка Marca di Torino, Marca di Susa, | ||
| ||
Карта | ||
Вид | Маркграфство | |
Период | 961 – 1060 | |
Столица | Торино | |
Управление | Маркграф | |
Династия | Ардуини Дом Савоя |
Маркграфство Торино или Маркграфство Суза (на италиански: Marca di Torino, Marca di Susa, Marca arduinica) е васална територия (марка) в Северна Италия от средата на 10 век. Познато е и като Ардуинова марка (Marca Arduinica) по името на първия ѝ маркграф – Ардуин Глабер (Голобради), граф на Ауриате. Обхваща територията между Торино на север, Западните Алпи, Албенга и Вентимиля на юг. Столици на Марката са Торино и Албенга.
През 950 г. Беренгар II от Ивреа става крал на Италия. В началото на следващата година той реорганиза управлението на земите западно от река По и образува три нови територии (марки), като назначава свои приближени за техни маркграфове:
- Маркграфство Източна Лигурия (Marca Liguria Orientale, Marca Liguria Occidentale), което дава на Оберто от Луни, прародител на лангобардските Отбертини. Графството е наречено на негово име Marca Obertengha.
- Маркграфство Западна Лигурия (Marca Liguria Occidentale), която дава на Алерам Монфератски, прародител на произлизащите от франките Алерамичи. Наречено е на негово име Marca Aleramica.
- Маркграфство Торино (Marca di Torino), което дава на Ардуин III Глабер, граф на Ауриате, начело на произлизащите от франките Ардуини. То е наречено и Ардуинова марка (Marca Arduinica).
Територията северно от река По (с изкл. на тази около Верчели) образува Маркграфство Ивреа, наречено още Анскарийска марка (Marca Anscarica) от названието Анскариди – другото име на тогава управляващата Иврейска династия.
С измирането на графската фамилия през края на 11 век графството попада в ръцете на Дом Савоя.
Маркграфове на ТориноРедактиране
АрдуиниРедактиране
- 962 – 977 г. Ардуин III Глабер (Голобради) (Arduin Glabrio), † след 4 април 976 г. (?), граф на Торино преди 950 г., маркграф на Торино преди 964 г.
- 977 – 1000 г. Манфред I (Maginfred, Maginfredus, Manfredus), † преди 1001 г., първороден син на Ардуин Глабер, маркграф на Торино
- 1000 – 1034 г. Оделрик-Манфред II (Odelricus dictus Mainfredus), † след 1029 г., син на Манфред I, маркграф на Торино
- 1034 – 1091 г. Аделхайд от Суза, † 1091, дъщеря на Оделрик-Манфред II, графиня на Савоя, наследничка на маркграфство Торино;
- 1037 – 1038 г. ∞ I 1036 г. за Херман IV – херцог на Швабия, 1036 г., маркграф на Торино, † 1038 г. при Милано (Бабенберги, Луитполдинги)
- 1041 – 1045 г. ∞ II преди 29 януари 1042 г. за Хайнрих – маркграф на Западна Лигурия и Савона, маркграф на Торино 1043/1044 г. (Алерамичи)
- 1046 – 1060 г. ∞ III 1045/50 г. за Ото I (Одо), граф на Мориен и Шабле, след това граф на Савоя, 1045/50 г., маркграф на Торино, † 1 март 1060 г.
- Аделхайд и Ото I от Мориен и Шабле (Maurienne, Chablais), Савоя и Торино са родители на императратрица Берта, съпруга на император Хайнрих IV (Салическа династия)
- Ирмгард (Имила), † 1077/1078, сестра на Аделхайд от Суза, графиня, херцогиня
- ∞ I 1036 г. за Ото от Швайнфурт, маркграф на Нордгау, 1048 г. херцог на Швабия, † 28 септември 1057 г. (Швайнфурти)
- ∞ II 1058 г. за Екберт I, граф на Брауншвайг, 1057 г. маркграф на Фризия, 1067 г. маркграф на Майсен, † 11 януари 1068 г. (Брунони)
- Берта от Суза († след 1050 г.), сестра на Аделхайд от Суза, графиня, омъжена за Ото дел Васто (нар. още Теуто от Савона), маркграф на Западна Лигурия (Алерамичи); майка на Бонифаций дел Васто.
Дом СавояРедактиране
- Петер I от Савоя (* 1030; † 1078), граф на Савоя и маркграф на Торино, син на Аделхайд и Ото I от Савоя
- Амадей II от Савоя (* 1030; † 1080), втори син на Аделхайд и Ото I от Савоя, брат на Петер I
- Хумберт II от Савоя (* 1060; † 1103), син на Амадей II от Савоя, граф на Мориен, маркграф на Торино.
ЛитератураРедактиране
- Detlev Schwennicke: Europäische Stammtafeln, III. 3, T. 593 (1985)
- Giovanni Sergi: I confini del potere. Marche e signorie fra due regni medievali. Einaudi, Torino 1995, ISBN 88-06-13058-7 (Biblioteca Studio 17).
Външни препраткиРедактиране
- Mario Ascheri, I conti di Ventimiglia e le origini del Comune di Ventimiglia (PDF-Datei; 118 kB)