Маркова Сушица
- Вижте пояснителната страница за други значения на Сушица.
Сушица или Маркова Сушица (на македонска литературна норма: Маркова Сушица) е село в община Студеничани на Северна Македония.
Маркова Сушица Маркова Сушица | |
— село — | |
Църквата „Свети Димитър“ на Марковия манастир | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Скопски |
Община | Студеничани |
Географска област | Торбешия |
Надм. височина | 464 m |
Население | 53 души (2002) |
Пощенски код | 1054 |
Маркова Сушица в Общомедия |
География
редактиранеСелото е разположено на Маркова река в областта Торбешия. Край селото е разположен Марковият манастир и крепостта Марково кале.
История
редактиранеВ XIX век Сушица е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 година Сушица е населявано от 95 жители българи християни.[1]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Сушица има 64 българи екзархисти.[2]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Сушица (Sušica) като село с неясен етнически състав.[3]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Сушица като българско село.[4]
Според преброяването от 2002 година селото има 53 жители.[5]
Националност | Всичко |
северномакедонци | 50 |
албанци | 0 |
турци | 0 |
роми | 0 |
власи | 0 |
сърби | 2 |
бошняци | 0 |
други | 1 |
Галерия
редактиране-
Църквата „Свети Никола Николимуки“
-
Фреска от църквата „Свети Никола Николимуки“
-
Тониева чешма
-
Маркова река край Марковия манастир
Бележки
редактиране- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 209.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 116-117. (на френски)
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 30 септември 2007