Марково кале (Теово)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Марково кале.
Марково кале (на македонска литературна норма: Марково Кале) е антична и средновековна крепост, разположена над велешкото село Теово, Северна Македония.[1][2]
| Марково кале Марково Кале | |
 Местоположение в Чашка | |
| Информация | |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Местоположение | Теово |
| Основаване | Късна античност |
| Собственик | държавна |
Местоположение
редактиранеМарково кале е на 1,5 km западно от Теово и на същото разстояние южно от Согле. Представлява купест връх, който се издига на 400 m над долините Бабуна и Брезица, с много добра видимост на целия регион и пътищата през долините, които идват от планинските проходи на северния край на Пелагония.[1]
История
редактиранеАнтичност
редактиранеПрез Късната античност около върха е изградена стена с мазилка на площ от 1,2 ηα. Вътре са добре запазени цистерна за дъждовна вода и по-голяма сграда с поредица от помещения. Открити са късноантична керамика, монети от късния IV и V век. Тази висока стража е пазела пътя Скупи — Керамия, който тук се разделял на няколко маршрута, които се изкачват до проходите Биса и Мукос, за да влязат в Пелагония.[3]
Средновековие
редактиранеКрепостта Марково кале очевидно е била добре запазена и през Средновековието, когато отново е служила за охрана на споменатия път. Открити са ралчета от славянски црепни, бронзова византийска монета — фолис на Йоан Цимиски от края на Х век. Крепостта несъмнено е била обитавана само от време на време, при кризисни военни ситуации.[3]
Бележки
редактиране- ↑ а б Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 339.
- ↑ Грозданов, Цветан, Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Т. 2. Скопје, Македонска академија на нaуките и уметностите, 1996. ISBN 9989-649-28-6. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 340.