Марков зид
Марков зид (на македонска литературна норма: Марков Ѕид) е антично и средновековно укрепление в Прилепско, Северна Македония.[1]
| Марков зид Марков Ѕид | |
 Местоположение в Прилеп (община) | |
| Информация | |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Терит. единица | Община Прилеп |
| Местоположение | Прилепец |
| Основаване | Късна античност |
| Състояние | частично запазена |
| Собственик | държавна |
Местоположение
редактиранеМестността се извисява над североизточния край на село Прилепец, на западния склон на Селечка планина, на 8 km южно от Маркови кули. Представлява доминиращ рид с височина 300 m над Полето (960 m надморска височина) и с отлична видимост наоколо. Западната част е по-ниска и заравнена, под формата на широка тераса, заобиколена от много стръмни склонове. Източната част се издига в скален куп, отделена с тясно седло от планината на изток. Две поройни бразди северно и южно от хълма временно задържат вода, необходима за живота.[1]
История
редактиранеАнтичност
редактиранеПрез Ранната и Късната античност жителите на богатите селища в Полето са търсили убежище на рида Марков зид. Вероятно тогава акрополът е получил каменна стена и е служил за убежище,[1] което се потвърждава от редки археологически находки от онези времена.[2]
Средновековие
редактиранеОколо терасата в западния край е запазена стена, минаваща по ръба, лежаща върху големите изпъкнали скали. Стената е изградена от камък със слаб хоросан, широка е само 1 – 1,3 m и образува силно начупена линия. Всичко това ясно я определя като късносредновековна зидария. Стената около акропола е напълно срутена и от него са останали само на места след от развалини. В ограденото пространство могат да бъдат открити редки парчета средновековна огнищна керамика и црепни. Няма следи от постоянно пребиваване.[2]
Укрепената зона на Марков зид е с размери над 7 ha (акрополът е с площ 2 ha, а терасата – 5,3 ha). Тази големина е изненадваща, което от своя страна показва, че околностите на Прилеп са били гъсто населени през Късното средновековие. Позицията на крепостта отчасти напомня на Маркови кули над Прилеп, която е от същото време, и вероятно оттам идва и името на тази крепост. И това убежище вероятно е построено след битката при Черномен от 1371 година, когато османцие опустошават тези райони в продължение на няколко десетилетия, преди окончателно да установят властта си в Македония.[2]
Бележки
редактиране- ↑ а б в Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 265.
- ↑ а б в Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 266.