Марко Висконти (на италиански: Marco Visconti di Parma; * ноември 1353, Милано, Синьория Милано; † 3 януари 1382, Милано, Синьория Милано) от рода Висконти, е съвладетел на Милано (1379 – 1382) и господар на Парма (1364 – 1382).[1]

Марко Висконти
господар на Парма,
съвладетел на Милано
Роден
Починал
3 януари 1382 г. (28 г.)
Управление
Период13641382 (Парма)
13791382 (Милано)
Семейство
РодВисконти
БащаБернабо Висконти
МайкаБеатриче Реджина дела Скала
Братя/сестриКарло Висконти
Лудовико Висконти
Есторе Висконти
Джианмастино Висконти
Родолфо Висконти
Елизабета Висконти
Катерина Висконти
Тадеа Висконти
Верде Висконти
Аниезе Висконти
Антония Висконти
Мадалена Висконти
Лучия Висконти
Англезия Висконти
Валентина Висконти
СъпругаЕлизабета Баварска

ПроизходРедактиране

 
Бернабо Висконти и Беатриче Реджина дела Скала – родителите на Англезия.

Марко е син на Бернабо Висконти, господар на Бергамо, Бреша, Кремона, Сончино, Лонато и Валкамоника и заедно с братята му Матео II и Галеацо IIсъ-господар на Милано, и на съпругата му Беатриче (Реджина) дела Скала,[2] дъщеря на Мастино II дела Скала, господар на Верона и Виченца.[3]

Има 4 братя и 10 сестри:

Освен това има 6 полубратя и 9 полусестри от извънбрачни връзки на баща му с 5 жени.

Баща му Бернабо непрекъснато води войни с Папската държава (той е отлъчен от църквата) и е безмилостен тиранин.[4] На 6 май 1385 г. Бернабо и двама от братята му – Лудовико и Родолфо са пленени от братовчед му Джан Галеацо Висконти, който иска властта над Синьория Милано, и са затворени в замъка на Трецо, където умират.[5][6]

Ранни годиниРедактиране

Неговият кръстник е Франческо Петрарка, който предлага да го кръстят Марко в чест на Марк Тулий Цицерон.[7]

На 1 октомври 1358 г. баща му Бернабо иска да организира годежа на сина си с дъщерята на Франческо I да Карара – господар на Падуа. Съпругата му Беатриче Реджина обаче го убеждава да изчака по-добри предложения.[1] Годежът е развален, понеже тя е против тази връзка, тъй като Да Карара водят поход против нейния род във Верона.

Баща му завладява Парма и го поставя за управител там през 1364 г. На 12 август 1365 г. в Милано Марко се сгодява за 4-годишната Елизабета Баварска, а по-голямата му сестра Тадеа се сгодява за херцог Стефан III, чичото на Елизабета.

Съвладетел на МиланоРедактиране

През 1379 г. Бернабо Висконти разделя територията си между синовете си Марко, Лудовико, Карло, Рудолфо и Джанмастино. Като първороден негов син Марко става съвладетел на Милано.[8]

През 1367 г Марко се жени за Елизабета от Бавария-Ландсхут (* 1361, † 17 януари 1382), единствената дъщеря на херцог Фридрих Баварски и на първата му съпруга Анна фон Нойфен. Тя донася зестра от ок. 45 хил. златни дукатa.[9][10] Бащата на Елизабета – херцог Фридрих от Бавария се жени на 2 септември 1381 г. за втори път за Мадалена Висконти (* 1366, † 1404) – по-малката сестра на Марко.

Марко умира на 28-годишна възраст на 3 януари 1382 г. в Милано три години преди баща си. Неговата съпруга умира само две седмици след него. Двамата са погребани в Милано, в църквата „Сан Джовани ин Конка“.

Баща му и братята му Рудолфо и Лудовико са затворени в замъка на Трецо през 1385 г. от братовчед му Джан Галеацо Висконти, който става господар на Милано.

Брак и потомствоРедактиране

∞ 1367 за Елизабета от Бавария-Ландсхут, от която има една дъщеря:

  • Анна Висконти († сл. 1397).

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Marco Visconti di Parma“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

БележкиРедактиране

  1. а б Visconti 2
  2. #ES Storia di Milano ::: I Visconti, Anglesia
  3. Rerum Italicarum scriptores, tomus XVI, Petri Azarii Chronicon, Cap. XI, col. 324
  4. Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 254.
  5. #ES Storia di Milano ::: I Visconti, Bernabò
  6. Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 437 – 438.
  7. Storia di Milano I Visconti
  8. Maria Grazia Tolfo. Bernabò Visconti. // Storia di Milano. Посетен на 11 март 2021.
  9. Urkunde vom 14. Januar 1367, Bibliothèque Nationale Paris, Manuscript Français 20780, fol. 351 v. (nach Straub, Mailänder Heirat, Anm. 11).
  10. Urkunde vom 27. Februar 1367, Bibliothèque Nationale Paris, Manuscript Français 20780, fol. 350 v. (nach Straub, Mailänder Heirat, Anm. 12).