Марко Висконти (на италиански: Marco Visconti di Parma; * ноември 1353, Милано, Сеньория Милано; † 3 януари 1382, Милано, Сеньория Милано) от рода Висконти, е съвладетел на Милано (1379 – 1382) и господар на Парма (1364 – 1382).[1]

Марко Висконти
съвладетел на Милано и господар на Парма
Лични данни
Роден
Починал
3 януари 1382 г. (28 г.)
Семейство
ДинастияВисконти
БащаБернабо Висконти
МайкаБеатриче Реджина дела Скала
БракЕлизабета Баварска
Потомциняма
Герб

Произход

редактиране
 
Бернабо Висконти и Беатриче Реджина дела Скала – родителите на Марко.

Марко е син на Бернабо Висконти (1323 – 1385), сеньор на Милано, и на съпругата му Беатриче Реджина дела Скала (1331 – 1384).[2] Негови баби и дядовци по бащина линия са Стефано Висконти – господар на Милано и Валентина Дория, а по майчина – Мастино II дела Скала и Тадеа да Карара.

Има четирима братя и десет сестри:

Освен това има шест природени братя и девет природени сестри от извънбрачни връзки на баща си с пет жени.

Баща му Бернабо непрекъснато води войни с Папската държава (той е отлъчен от Църквата) и е безмилостен тиранин.[3] На 6 май 1385 г. Бернабо и двама от братята му – Лудовико и Родолфо са пленени от братовчед му Джан Галеацо Висконти, който иска властта над Сеньория Милано, и са затворени в замъка на Трецо, където умират.[4][5]

Биография

редактиране

Ранни години

редактиране

Неговият кръстник е Франческо Петрарка, който предлага да го кръстят Марко в чест на Марк Тулий Цицерон.[6]

На 1 октомври 1358 г. баща му Бернабо иска да организира годежа на сина си с дъщерята на Франческо I да Карара – господар на Падуа. Съпругата му Беатриче Реджина обаче го убеждава да изчака по-добри предложения.[1] Годежът е развален, понеже тя е против тази връзка, тъй като Да Карара водят поход против нейния род във Верона.

Баща му завладява Парма и го поставя за управител там през 1364 г. На 12 август 1365 г. в Милано Марко се сгодява за 4-годишната Елизабета Баварска, а по-голямата му сестра Тадеа се сгодява за херцог Стефан III, чичото на Елизабета.

Съвладетел на Милано

редактиране

През 1379 г. Бернабо Висконти разделя територията си между синовете си Марко, Лудовико, Карло, Рудолфо и Джанмастино. Като първороден негов син Марко става съвладетел на Милано.[7]

През 1367 г Марко се жени за Елизабета от Бавария-Ландсхут (* 1361, † 17 януари 1382), единствената дъщеря на херцог Фридрих Баварски и на първата му съпруга Анна фон Нойфен. Тя донася зестра от ок. 45 хил. златни дукатa.[8][9] Бащата на Елизабета – херцог Фридрих Баварски се жени на 2 септември 1381 г. за втори път за Мадалена Висконти, по-малката сестра на Марко.

Марко умира на 28-годишна възраст на 3 януари 1382 г. в Милано три години преди баща си. Неговата съпруга умира само две седмици след него. Двамата са погребани в Милано, в църквата „Сан Джовани ин Конка“.

Баща му и братята му Рудолфо и Лудовико са затворени в замъка на Трецо през 1385 г. от братовчед му Джан Галеацо Висконти, който става господар на Милано.

Брак и потомство

редактиране

∞ 1367 за Елизабета от Бавария-Ландсхут, от която има една дъщеря:

  • Анна Висконти († сл. 1397).

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Marco Visconti di Parma в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

  1. а б Visconti 2
  2. Zita Eva Rohr, Yolande of Aragon (1381 – 1442) Family and Power: The Reverse of the Tapestry, Palgrave Macmillan, 2016, с. 53.
  3. Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 254.
  4. #ES Storia di Milano ::: I Visconti, Bernabò
  5. Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 437 – 438.
  6. Storia di Milano I Visconti
  7. Maria Grazia Tolfo. Bernabò Visconti // Storia di Milano. Посетен на 11 март 2021.
  8. Urkunde vom 14. Januar 1367, Bibliothèque Nationale Paris, Manuscript Français 20780, fol. 351 v. (nach Straub, Mailänder Heirat, Anm. 11).
  9. Urkunde vom 27. Februar 1367, Bibliothèque Nationale Paris, Manuscript Français 20780, fol. 350 v. (nach Straub, Mailänder Heirat, Anm. 12).