Марко Висконти
Марко Висконти (на италиански: Marco Visconti di Parma; * ноември 1353, Милано, Синьория Милано; † 3 януари 1382, Милано, Синьория Милано) от рода Висконти, е съвладетел на Милано (1379 – 1382) и господар на Парма (1364 – 1382).[1]
| Марко Висконти | |
|---|---|
| господар на Парма, съвладетел на Милано | |
| Роден | |
| Починал | |
| Управление | |
| Период | 1364 – 1382 (Парма) 1379 – 1382 (Милано) |
 | |
| Семейство | |
| Род | Висконти |
| Баща | Бернабо Висконти |
| Майка | Беатриче Реджина дела Скала |
| Братя/сестри | Карло Висконти Лудовико Висконти Есторе Висконти Джианмастино Висконти Родолфо Висконти Елизабета Висконти Катерина Висконти Тадеа Висконти Верде Висконти Аниезе Висконти Антония Висконти Мадалена Висконти Лучия Висконти Англезия Висконти Валентина Висконти |
| Съпруга | Елизабета Баварска |
ПроизходРедактиране
Марко е син на Бернабо Висконти, господар на Бергамо, Бреша, Кремона, Сончино, Лонато и Валкамоника и заедно с братята му Матео II и Галеацо II – съ-господар на Милано, и на съпругата му Беатриче (Реджина) дела Скала,[2] дъщеря на Мастино II дела Скала, господар на Верона и Виченца.[3]
Има 4 братя и 10 сестри:
- Тадеа Висконти (* 1351, Милано; † 28 септември 1381, Мюнхен), ∞ 1364 за Стефан III, херцог на Бавария (* 1337; † 1413), майка на Изабела Баварска – съпруга на краля на Франция Шарл VI.
- Верде Висконти (* 1352, Милано; † 1414), ∞ 23 февруари 1365 в Милано за Леополд III, херцог на Австрия (* 1351, † 1386)
- Лудовико Висконти (* 1355, Милано; † 28 юли 1404, Трецо), ∞ 18 април 1381 за Виоланта Висконти († 1382), дъщеря на Галеацо II Висконти
- Валентина Висконти (* 12 август 1367, Милано; † 13 октомври 1393, Кипър), кралица консорт на Кипър и титулярна кралица консорт на Йерусалим, ∞ 1378 за Петър II († 1382), граф на Триполи, крал на Кипър и титулярен крал на Йерусалим
- Родолфо Висконти (* 1358, Милано; † 3 януари 1389, Трецо сул'Ада), господар на Парма (1364 – 1389)
- Карло Висконти (* ноември 1359, Милано; † август 1403), ∞ август 1382 за Беатрис д’Арманяк, дъщеря на Жан II д'Арманяк Дебелия
- Антония Висконти (* 1364, Милано;† 26 март 1405, Щутгарт), графиня консорт на Вюртемберг, ∞ 1380 за Еберхард III (* 1362, † 1417) – граф на Вюртемберг
- Катерина Висконти (* 12 юли 1362, Милано; † 17 октомври 1404, Монца), последна господарка консорт на Милано (1385 – 1395) и 1-ва херцогиня консорт на Милано (1395 – 1402), ∞ 15 ноември 1380 в Милано за братовчед си Джан Галеацо Висконти (* 1351, † 1402), херцог на Милано
- Аниезе Висконти (* 1363, Милано; † 17 февруари 1391, Мантуа), ∞ 1380 за Франческо I Гонзага (* 1366, † 7 март 1407), граф на Мантуа
- Мадалена Висконти (* 1366 , Милано; † 1404, Бургхаузен), ∞ 2 септември 1381 в Ландсхут за Фридрих фон Байерн (* 1339, † 1393), херцог на Бавария
- Джанмастино Висконти (* март 1370, Милано; † 19 юли 1405, Бергамо), господар на Бергамо и на Джера д'Ада, ∞ 1385 вероятно за Клеофа дела Скала († 1403) – дъщеря на Антонио I дела Скала, господар на Верона
- Лучия Висконти (* 1372, Милано; † 14 април 1424), ∞ 1. 28 юни 1399 в Павия за Фридрих V фон Тюринген, маркграф на Майсен, 2. декември 1406 (с пълномощник), 24 януари 1407 в Саутуарк за Едмънд Холанд († 15 септември 1407), граф на Кент
- Елизабета Висконти (* 1374, Милано; † 2 февруари 1432, Мюнхен), херцогиня на Бавария, ∞ 1393 в Павия за Ернст фон Байерн (* 1373, † 1438), херцог на Бавария
- Англезия Висконти (* 1377, Милано; † 12 октомври 1439, Реджо Емилия), кралица консорт на Кипър, Йерусалим и Армения (ок. 1401 – 1408), ∞ 1. ок. 1401 за Янус дьо Лузинян (* 1375, † 29 юни 1432), крал на Кипър (1398 – 1432), титулярен крал на Йерусалим и Армения, бездетна, развод.
Освен това има 6 полубратя и 9 полусестри от извънбрачни връзки на баща му с 5 жени.
Баща му Бернабо непрекъснато води войни с Папската държава (той е отлъчен от църквата) и е безмилостен тиранин.[4] На 6 май 1385 г. Бернабо и двама от братята му – Лудовико и Родолфо са пленени от братовчед му Джан Галеацо Висконти, който иска властта над Синьория Милано, и са затворени в замъка на Трецо, където умират.[5][6]
Ранни годиниРедактиране
Неговият кръстник е Франческо Петрарка, който предлага да го кръстят Марко в чест на Марк Тулий Цицерон.[7]
На 1 октомври 1358 г. баща му Бернабо иска да организира годежа на сина си с дъщерята на Франческо I да Карара – господар на Падуа. Съпругата му Беатриче Реджина обаче го убеждава да изчака по-добри предложения.[1] Годежът е развален, понеже тя е против тази връзка, тъй като Да Карара водят поход против нейния род във Верона.
Баща му завладява Парма и го поставя за управител там през 1364 г. На 12 август 1365 г. в Милано Марко се сгодява за 4-годишната Елизабета Баварска, а по-голямата му сестра Тадеа се сгодява за херцог Стефан III, чичото на Елизабета.
Съвладетел на МиланоРедактиране
През 1379 г. Бернабо Висконти разделя територията си между синовете си Марко, Лудовико, Карло, Рудолфо и Джанмастино. Като първороден негов син Марко става съвладетел на Милано.[8]
През 1367 г Марко се жени за Елизабета от Бавария-Ландсхут (* 1361, † 17 януари 1382), единствената дъщеря на херцог Фридрих Баварски и на първата му съпруга Анна фон Нойфен. Тя донася зестра от ок. 45 хил. златни дукатa.[9][10] Бащата на Елизабета – херцог Фридрих от Бавария се жени на 2 септември 1381 г. за втори път за Мадалена Висконти (* 1366, † 1404) – по-малката сестра на Марко.
Марко умира на 28-годишна възраст на 3 януари 1382 г. в Милано три години преди баща си. Неговата съпруга умира само две седмици след него. Двамата са погребани в Милано, в църквата „Сан Джовани ин Конка“.
Баща му и братята му Рудолфо и Лудовико са затворени в замъка на Трецо през 1385 г. от братовчед му Джан Галеацо Висконти, който става господар на Милано.
Брак и потомствоРедактиране
∞ 1367 за Елизабета от Бавария-Ландсхут, от която има една дъщеря:
- Анна Висконти († сл. 1397).
Вижте същоРедактиране
ИзточнициРедактиране
- ((en)) MILAN: Marco Visconti, fmg.ac
- ((en)) Visconti 2, genealogy.euweb.cz
- ((it)) Storia di Milano Marco Visconti, storiadimilano.it
- ((en)) Barbara Touchmann, A Distant Mirror: the calamitous 14th century, Alfred A Knopf, 1979
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Marco Visconti di Parma“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
БележкиРедактиране
- ↑ а б Visconti 2
- ↑ #ES Storia di Milano ::: I Visconti, Anglesia
- ↑ Rerum Italicarum scriptores, tomus XVI, Petri Azarii Chronicon, Cap. XI, col. 324
- ↑ Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 254.
- ↑ #ES Storia di Milano ::: I Visconti, Bernabò
- ↑ Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 437 – 438.
- ↑ Storia di Milano I Visconti
- ↑ Maria Grazia Tolfo. Bernabò Visconti. // Storia di Milano. Посетен на 11 март 2021.
- ↑ Urkunde vom 14. Januar 1367, Bibliothèque Nationale Paris, Manuscript Français 20780, fol. 351 v. (nach Straub, Mailänder Heirat, Anm. 11).
- ↑ Urkunde vom 27. Februar 1367, Bibliothèque Nationale Paris, Manuscript Français 20780, fol. 350 v. (nach Straub, Mailänder Heirat, Anm. 12).