Марко Марчев
Марко Йорданов Марчев е български офицер, генерал-майор.
| Марко Марчев | |
|---|---|
| български генерал | |
| Битки/войни | Втора световна война |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | 17 октомври 1897 г.
|
| Дата и място на смърт | неизв.
|
БиографияРедактиране
Роден е на 17 октомври 1897 година в търновското село Горски Долен Тръмбеш. През 1919 година завършва Военното на Негово Величество училище в София, а през 1932 Военната академия. Първоначално служи в 1-ви конен полк и в Лейбгвардейския конен полк. От 1927 г. е на служба в 8-а жандармерийска група, след което с Министерска заповед №91 от 1929 г. е назначен за командир на ескадрон от 8-и конен полк. Година по-късно с МЗ №64 е назначен за командир на батарея от 2-ри армейски артилерийски полк. Със заповед №88 от Министерството на войната от 1935 г. е началник на химическата секция към Щаба на войската. През септември същата година е уволнен за антимонархическа дейност.
В периода 1938 – 1944 година служи в Трудови войски. На 14 септември 1944 година с министерска заповед №123 е назначен за командир на 6-а пехотна бдинска дивизия. На 15 декември 1944 е назначен за инспектор на пехотата, а през 1945 година инспектор по мобилизацията. На 20 юли 1946 година е уволнен от армията по собствено желание. Между 1946 и 1948 година е директор на Военноиздателския фонд. Награждаван е с орден „За храброст“, III степен, 2 и 1 клас и орден „Александър“, III степен, м.с[1].
Военни званияРедактиране
- Подпоручик (1919)
- Поручик (30 януари 1923)
- Капитан (15 май 1928)
- Майор (6 май 1935)
- Подполковник ?
- Полковник (3 октомври 1942)
- Генерал-майор (3 септември 1945)
БележкиРедактиране
- ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 91
ИзточнициРедактиране
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
