Отваря главното меню

Марко Поло (на италиански: Marco Polo) (15 септември, 1254, Венеция, Италия или Курзола, Венецианска Далмация – днес Корчула, Хърватско – 8 януари, 1324, Венеция) е венециански търговец, пътешественик, изследовател, откривател и писател[1][2][3][4]. Неговите пътувания са описани в „Livre des merveilles du monde“ („Книга на чудесата на света“, известна още като „Пътуванията на Марко Поло“, около 1300 г.), книга, която описва на европейците богатството на Китай, неговата столица Пекин и други азиатски градове и държави.

Марко Поло
Marco Polo
венециански търговец и пътешественик

Роден
Починал
Погребан Венеция, Италия

Националност Флаг на Италия Италия
Научна дейност
Известен с „Пътешествията на Марко Поло“
Марко Поло в Общомедия
Марко Поло в татарски костюм (18 век)
Il milione
Паметник на Марко Поло в Улан Батор

Заедно с баща си Николо и чичо си Матео пропътува Пътя на коприната до Китай и се среща с великия хан на Монголската империя – Кубилай хан (внук на Чингис хан) в Шанду. Дава първите сведения за остров Сипангу или днешна Япония. Неговите пътешествия са описани в книгата „Милионът“ (на италиански: Il Milione) или Пътешествията на Марко Поло. Те продължават 24 години и изминатият път достига 24 140 km. След като се завръщат във Венеция, намират, че тя воюва с Генуа. Марко е пленен от генуезците и хвърлен в затвора, където споделя историите си с други затворници. Приключенията му са толкова невероятни, че много малко хора му вярват. Освободен е от затвора през 1299 г., става богат търговец, жени се и има 3 деца. Умира през 1324 година и е погребан в църквата Сан Лоренцо във Венеция.

Макар че Марко Поло не е първият европеец, който достига Китай, той е първият, който оставя подробна хроника на своя опит. Тази книга вдъхновява Христофор Колумб[5] и много други пътешественици. Той също повлиява на европейската картография.

ПроизходРедактиране

Марко Поло е роден през 1254 г. във Венецианската република[6], въпреки че точната дата и място на раждане остават в голяма степен неизвестни. Някои историци споменават 15 септември като дата на раждане, но тази дата не се потвърждава от надеждни източници. Родното място на Марко Поло се смята Венеция[7], но други твърдят, че е Константинопол [7] или остров Корчула. Спори се дали семейство Поло е от венециански произход, тъй като венецианските исторически източници го считат от далматински произход.

Пътешествие на Николо и Матео Поло 1254 – 1269Редактиране

 
Карта на пътешествията на Марко Поло.

През 1168 г. неговият пра-чичо, Марко Поло, взима назаем пари и командва кораб в Константинопол[8]. Дядо му, Андреа Поло от енорията на Сан Феличе, има трима сина, Матео, още един Марко, и бащата на Марко Поло, Николо. Тази генеалогия, описана от Рамузио, не е общоприета, тъй като няма допълнителни доказателства в подкрепа на нея[9].

Баща му Николо Поло, търговец, търгува с Близкия изток, става богат и постига голям престиж. Заедно с брат си Матео Поло напуска Венеция около 1254 г., годината на раждането на Марко, и след шестгодишно пребиваване в Константинопол с търговска цел се отправя към Крим, а след това около 1261 г. достигат река Волга. От там братята пътуват на югоизток през земите на Златната Орда, пресичат задкаспийските степи, а след това и платото Устюрт и достигат земите на Хорезъм. По-нататъшният им път преминава на югоизток по течението на река Амударя до долното течение на река Зарафшан и нагоре по нея до Бухара. Там те срещат завоевателя на Иран, илхана (наместник) Хулагу и заедно с него продължават към столицата на великия хан. С неговата свита те пътуват цяла година на север и североизток. По долината на Зарафшан се изкачват до Самарканд, преминават в долината на река Сърдаря и по нея се спускат до град Отрар. От там пътят им продължава покрай северните части на Западен Тяншан до река Или. Продължават на изток покрай северните склонове на Източен Тяншан и достигат до оазиса Хами, важен пункт по „Пътя на коприната“ от Китай за Средна Азия. От Хами братята завиват на юг по долината на река Сулехъ, а след това на изток и достигат столицата на великия монголски хан Кубилай, който им оказва радушен прием.

Почти нищо не се знае за детството на Марко Поло, докато не става на петнадесет години, с изключение, че вероятно е прекарал част от детството си във Венеция. В същото време майката на Марко Поло умира и леля му и чичо му го отглеждат. Получава добро образование.

През 1269 г. Николо и Матео се завръщат в семействата си във Венеция с богати дарове, където за първи път се срещат с младия Марко. През 1271 г., по време на управлението на дож Лоренцо Тиеполо, Марко Поло (на седемнадесет години), баща му и чичо му тръгват за Азия след поредица от приключения, които по-късно Марко документира в книгата си. Връщат се във Венеция през 1295 г., 24 години по-късно, с много богатства и съкровища. Пътуват почти 24 000 km.

Пътешествие до Китай и обратно 1271 – 1295Редактиране

Пътуване от Венеция до Пекин 1271 – 1272Редактиране

През 1271 г., те извършват пътешествие в Азия като търговци и посланици за втори път, заедно с вече 17-годишния Марко, и преживяват там доста години. Тръгвайки от Акра в Палестина през есента на 1271, те достигат на север залива Искендерун, след това пресичат Мала Азия и Арменската планинска земя, завиват на юг, в Кюрдистан, и по река Тигър се спускат до Басра. След това се насочват на север към Тебриз, а след това пресичат в югоизточно направление Иран през Керман до Ормуз, разчитайки да се доберат до Китай по море през Индия. Корабите в Ормуз обаче им се виждат много ненадеждни и те се връщат в Керман, като извършват тежък преход през пустинята Деще Лут до град Кайен. От там през Херат се добират до Балх, продължават на изток покрай южните склонове на Хиндукуш и достигат до полите на Памир. Завиват на североизток и се спускат в оазиса Кашгар, а след това заобикалят от юг пустинята Такламакан, движейки се покрай северозападните части на Тибет, от оазис до оазис до долното течение на река Черчен. По нататъшният им път преминава през пустинята Кумтаг, достига до река Сулехъ, а от там до град Ганчжоу, където по неизяснени причини преживяват цяла година. От Ганчжоу венецианците пътуват на югоизток до град Синин, а след това по течението на река Хуанхъ и степната област през 1275 г. пристигат в столицата на Великия монголски хан Ханбалик (Пекин).

Пребиваване в Китай 1275 – 1292Редактиране

В Китай Марко Поло бързо научава китайски, тюркски и монголски език. Императорът много го обича и започва да го изпраща на различни мисии като свой специален пратеник. За разлика от другите чиновници, той умее да забелязва детайлите в различните традиции и разнообразието в бита и ежедневието на местните хора и след като се връща при императора, му разказва всичко, което е видял по време на пътуването. Затова императорът все повече предпочита да го изпраща на мисии, за да събере необходимата информация. В резултат на това, Марко Поло получава все по-важни задачи, а императорът все повече се нуждае от услугите му.

Марко Поло живее в Китай общо 17 години. Той е изпращан със задачи на много места, дори от името на императора посещава страните в Южна Азия. Освен това три години работи и като местен управител в град Ян Джоу, провинция Дзян Су.

Завръщане в родината 1292 – 1295Редактиране

Времето минава и тримата европейци започват да тъгуват за дома. Те нееднократно молят императора да ги освободи, но императорът има нужда от тях и не ги пуска. През 1292 г. на тримата венецианци е заповядано да придружават две принцеси – китайска и монголска до Персия, които ще се омъжат за илхана в столицата Тебриз. По вода минават край полуостров Индокитай, островите Ява, Суматра и Цейлон и през 1294 г. достигат Персия, където благополучно предават принцесите на жениха. От там през Армения и Трапезунд през 1295 г. се прибират във Венеция след 24-годишно отсъствие.

Следващи години 1295 – 1324Редактиране

Прибирането им изненадва хората във Венеция, защото след като изчезват за 24 години, хората вече не смятат, че са живи. Марко Поло е напуснал родния си град едва на 17 години, а се прибира като 40-годишен мъж. Виждайки донесените от тях бижута и коприна, венецианците започват да го наричат „Милионера Марко“. Той се чувства чужд в своя град и през 1296 г. отново се отправя в търговско плаване.

 
Миниатюра от „Милионът“

Едва излязъл в морето, галерата на Поло е нападната от генуезците (по това време Венеция и Генуа водят война за морско надмощие), Марко попада в плен и е затворен в Генуа до 1299 г. Въпреки че е пленник, хората идват при него, за да чуят за необикновения му живот в Китай. В затвора има един затворник от Пиза (Рустичано или Рустичело), който умее да пише и записва всичко, което му разказва Марко Поло. По-късно издава Пътешествията на Марко Поло или Милионът, която става световноизвестна книга. В книгата си Марко Поло подробно разказва за китайските градове, като Янджоу, Суджоу, Ханджоу и др., както и за разцвета и цивилизацията на Китай.

След издаването на книгата през 1299 Марко Поло е освободен и се връща във Венеция, където продължава да се занимава с търговия до края на живота си. Умира на 8 януари 1324 година в родния си град.

От там нататък контактите между Китай, европейските и арабските страни зачестяват още повече, а Марко Поло става символ на дружбата и контактите между Китай и Европа.

ПаметРедактиране

Неговото име носи хребет Марко Поло (Бокалъктаг, 36° с.ш., 91°-96° и.д.) в планината Кунлун в Китай, както и вид планински овен от този район.[10] През 1851 г. корабът „Марко Поло“, наречен така в името на изследователя, става първият кораб, обиколил света за по-малко от 6 месеца. Летището във Венеция също носи неговото име. Телевизионният сериал „Марко Поло“ от 1982 година става носител на награда Еми.

СкептициРедактиране

Няма потвърждение за пътешествията на Марко Поло различни от тези, споменати в книгата за него. Според редица анализи на съвременни учени, историята е по-скоро легенда, отколкото реалност. Ян Джоу, градът, в който е бил губернатор не пази никакви исторически сведения за пребиваването му там, нещо изключително нетипично за китайската практика в този аспект, където е традиция по-известните хора от града, включително неговия губернатор да намират място в архивите му. Самият автор на книгата за неговите пътешествия се е изхранвал от продажба на романи, което още повече подкрепя тезата за легендарния характер на историите в нея.

В книгата има и множество фактологични разминавания, като например, че според историята Марко Поло е сложил край на обсадата на Тян Гян, а в китайските източници това са направили персийците, а освен това е приключила 2 години преди самият Поло да стигне до Китай. В допълнение Марко Поло не споменава в своя разказ редица подробности, които биха направили огромно впечатление на всеки посетил Китай по онова време – пръчиците за хранене, чая, Великата китайска стена и т.н.

ЛитератураРедактиране

  • Laurence Bergreen: Marco Polo. From Venice to Xanadu. Quercus, London 2009, ISBN 978-1-84724-767-4.
  • Detlef Brennecke: Die Beschreibung der Welt. Die Reise von Venedig nach China 1271 – 1295 (= Die 100 bedeutendsten Entdecker.), Erdmann, Wiesbaden 2016, ISBN 978-3-86539-848-2.
  • Alfons Gabriel: Marco Polo in Persien. Verlag Typographische Anstalt, Wien 1963.
  • John W. Haeger: Marco Polo in China? Problems with internal evidence. In: The bulletin of Sung and Yüan studies. Nr. 14, 1978, S. 22 – 30.
  • Henry Hersch Hart: Venezianischer Abenteurer. Zeit, Leben und Bericht des Marco Polo. Schünemann, Bremen 1959.
  • Stephen G. Haw: Marco Polo´s China: A Venetian in the realm of Khubilai Khan (= Routledge Studies in the Early History of Asia. Band 3). Routledge, London 2006, ISBN 0-415-34850-1.
  • Dietmar Henze: Marco Polo. In: Enzyklopädie der Entdecker und Erforscher der Erde. Band 4, Akademische Druck-und Verlagsanstalt, Graz 2000, ISBN 3-201-01710-8, S. 164 – 387.
  • Katja Lembke, Eugenio Martera, Patrizia Pietrogrande: Marco Polo. Von Venedig nach China. Wienand, Köln 2011, ISBN 978-3-86832-084-8.
  • Philippe Menard: Marco Polo. Die Geschichte einer legendären Reise Primus, Darmstadt 2009, ISBN 978-3-89678-812-2.
  • Arthur Christopher Moule & Paul Pelliot: Marco Polo. The Description of the World. Routledge, London 1938 Digitalisat
  • Marina Münkler: Marco Polo. Leben und Legende (= C. H. Beck Wissen Bd. 2097). Beck, München 1998, ISBN 3-406-43297-2
  • Marina Münkler: Erfahrung des Fremden. Die Beschreibung Ostasiens in den Augenzeugenberichten des 13. und 14. Jahrhunderts. Akademie-Verlag, ISBN 978-3-05003-529-1, Berlin 2000, S. 102 ff.
  • G. Orlandini: Marco Polo e la sua famiglia, Venedig 1926 (Archivio Veneto-Tridentino, Band 9)[11]
  • Anja Overbeck: Literarische Skripta in Ostfrankreich. Edition und sprachliche Analyse einer französischen Handschrift des Reiseberichts von Marco Polo (Stockholm, Kungliga Biblioteket, Cod. Holm. M 304), Kliomedia, Trier 2003 ISBN 3-89890-063-0
  • Igor de Rachewiltz: Marco Polo Went to China. In: Zentralasiatische Studien. Band 27, 1997, S. 34 – 92.
  • Hans-Wilm Schütte: Wie weit kam Marco Polo? Ostasien-Verlag, Gossenberg 2008, ISBN 978-3-940527-04-2.
  • Hans Ulrich Vogel: Marco Polo was in China: new evidence from curencies, salts and revenues (= Monies, markets and finance in East Asia. Band 2). Brill, Leiden u. a. 2013, ISBN 978-90-04-23193-1.
  • Frances Wood: Marco Polo kam nicht bis China. Secker & Warburg, London 1995, ISBN 3-492-03886-7.
  • Yang Zhijiu 杨志玖: Make Boluo zai Zhongguo 马可波罗在中国 [= Marco Polo in China]. Tianjin 1999, ISBN 7-310-01276-3.
  • Alvise Zorzi: Marco Polo – eine Biographie. Claassen, Hildesheim 1992, ISBN 3-546-00011-0.
  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 369 – 371.
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г. Т. 1 Географические открытия народов Древнего мира и средновековья (до плаваний Колумба), М., 1982 г., стр. 231 – 235.
  • Поло, Марко. Милионът, прев. Божан Христов, изд. Отечество, София, 1986
  • Поло, Марко. Пътешествията на Марко Поло, прев. Васил Атанасов, изд. Лице, София, 2004 (ISBN 954-9426-02-5)

Белетристика

  • Italo Calvino: Die unsichtbaren Städte. Burkhart Kroeber, Hanser, München 2007, ISBN 978-3-446-20828-5 – fiktiver Dialog zwischen Marco Polo und Kublai Kahn.
  • Willi Meinck, Hans Mau: Die seltsamen Abenteuer des Marco Polo (= Marco Polo. Band 1). Kinderbuchverlag, Berlin 1955.
  • Willi Meinck, Hans Mau: Die seltsamen Reisen des Marco Polo = The strange travels of Marco Polo (= Marco Polo. Band 2). Kinderbuchverlag, Berlin 1956.
  • Oliver Plaschka: Marco Polo: Bis ans Ende der Welt. Droemer, München 2016, ISBN 978-3-426-28138-3.

Библиография

  • Nota Bibliografica. In: Vito Bianchi: Marco Polo. Storia del mercante che capì la Cina. Laterza, Rom 2007, ISBN 978-88-420-8420-4, S. 331 – 351.
  • Michael Yamashita: Marco Polo. Eine wundersame Reise. Frederking & Thaler, 2003, ISBN 3-89405-621-5.
  • Marco Polo: Ins Reich des Groß-Khans. In: Johannes Paul: Abenteuerliche Lebensreise – Sieben biographische Essays. Minden 1954, S. 15 – 66.

ИзточнициРедактиране

  1. Marco Polo – Exploration. // Посетен на January 9, 2017.
  2. BBC – History – Historic Figures: Marco Polo (c. 1254 – 1324). // Посетен на January 9, 2017.
  3. William Tait, Christian Isobel Johnstone (1843), „Tait's Edinburgh magazine, Volume 10“, Edinburgh 
  4. Hinds, Kathryn (2002), „Venice and Its Merchant Empire“, New York 
  5. Landström 1967, с. 27
  6. Italiani nel sistema solare di Michele T. Mazzucato
  7. а б Peklić, Ivan. Marko Polo – Svjetski Putnik. // Metodički Ogledi 17 (1 – 2). 2011. с. 50. Birthplace of Marco Polo is archivally undetermined, but it is assumed that his ancestors came from Dalmatia. There are many scientific discussions on the subject in which as the birthplace mention Korčula, Venice or Constantinople...
  8. Rugoff, Milton. Marco Polo. New Word City, 2015. ISBN 978-1-61230-838-8.
  9. Pavešković, Anđelko. Putopisac Marko Polo. // Godišnjak Poljičkog Dekanata „Poljica“ (23). 1998. с. 38 – 66.
  10. Bergreen, Laurence (2007), Marco Polo: From Venice to Xanadu, London: Quercus, ISBN 9781847243454
  11. Rezension von E. Léonard, Bibliothèque de l'École des chartes, Band 87, 1926, S. 398 – 399

Външни препраткиРедактиране