Марко Поло (броненосен крайцер)

Марко Поло (на италиански: Marco Polo) е първият броненосен крайцер на Италианският кралски флот. Построен е в единствен екземпляр в края на XIX век. Проектът претърпява развитие в броненосните крайцери „Виттор Пизани“.

„Марко Поло“
Marco Polo
Броненосният крайцер „Марко Поло“, италианска пощенска картичка
Флаг Италия
Клас и типБроненосен крайцер
Следващ типБроненосни крайцери тип „Виттор Пизани“
Предшестващ типняма
ПроизводителRegio Cantieri di Castellammare di Stabia, Кастеламаре ди Стабия, Италия
Служба
Заложен1 юли 1890 г.
Спуснат на вода27 октомври 1892 г.
Влиза в строй21 юли 1894 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран през 1922 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост4583 t (стандартна);
4900 t (пълна)
Дължина106,05 m
Дължина между перпендикулярите
99,7 m
Ширина14,67 m
Газене5,88 m
Броняна борда: 100 mm;
на палубата: 25 mm;
щитове оръдия: 50 mm;
на бойната рубка: 50 mm
Задвижване2 парни машини с тройно разширение;
4 парни котли
Мощност10 633 к.с. (7500 КВ)
Движител2 гребни винта
Скорост17,8 възела
(31 km/h)
Далечина на
плаване
5800 морски мили при 10 възела ход
Екипаж315 – 402 души
Въоръжение
Артилерия6×1 152 mm;
10×1 120 mm
9×1 57 mm;
2×1 37 mm
Торпедно
въоръжение
5×1 457 mm ТА
Други2 картечници
„Марко Поло“ в Общомедия

Проектиране и построяване редактиране

В края на XIX век всички страни от средиземноморието започват да създават съвременен военноморски флот. Поначало главният акцент е строителството на ескадрени броненосци. През 1890-та година, по проект на инженера Карло Виня, „Марко Поло“ е заложен за Кралските военноморски сили на Италия (на италиански: Regia Marina) като модифицирана версия на крайцерите от типа „Етна“, но по време на строежа проектът е преработен и „Марко Поло“ се превръща в първия броненосен крайцер на Италия[1].

Конструкция редактиране

 
Броненосният крайцер „Марко Поло“, брониране и артилерия. Схема.

Предназначен за действия в ограниченото пространство на Средиземно море, този кораб, по отбранителните си и настъпателни свойства отстъпва на еднотипните чуждестранни крайцери: дебелината на неговият брониран пояс съставлява 100 мм по сравнение със 152-203-мм, а калибърът на главната артилерия е 152 мм по сравнение с 203-254-мм. Но за сметка на това водоизместимостта на италианския кораб е почти двойно по-малка, отколкото на неговите съвременници, – едва 4583 т.[2]

Източници редактиране

  1. Корабли всех времен и народов // Архивиран от оригинала на 2021-01-03. Посетен на 2021-06-14.
  2. Боевые корабли мира

Литература редактиране

  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. М, АСТ, 2006. ISBN 5-17-030194-4.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1979. ISBN 0-85177-133-5.

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Марко Поло (броненосный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​